Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
North and South, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
daniel_p (2013)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2013)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

ISBN: 954-437-017-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3133

 

 

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3134

История

  1. — Добавяне

57.

Същия следобед, когато Джордж пристигна в Монт Ройъл, делегатите на конгреса пътуваха с влака от Кълъмбия за Чарлстън. Опасността от едра шарка в столицата задвижи нещата по-бързо. Така Хънтун се прибра вкъщи по-скоро, отколкото Аштън очакваше. Но както повечето жители на града, и тя се вълнуваше от важните дебати, които скоро щяха да започнат в Институт Хол. Освен това преливаше от радост, че нейният съпруг лично ще участва в тях. Той сигурно щеше да се издигне в новата държава, а заедно с него щеше да се издигне и тя.

Сега бързаше да привърши тоалета си, за да може да отиде на първата среща в залата на Мийтинг Стрийт. Внезапно Брет връхлетя в спалнята й без предупреждение.

— О, Аштън, имам прекрасна новина. Къфи пристигна снощи. Джордж Хазард е вкъщи…

— Какво иска? Да се надсмива на патриотичните ни дебати ли?

— Не бъди зла. Дошъл е да говори с Ори за Били и мен. И познай какво…

Лека вълна на гняв започна да се надига в Аштън и да й разваля настроението.

— Не мога — каза тя, като оправяше една къдрица пред огледалото.

— Ори промени решението си. Били и аз можем да се оженим, когато поискаме.

Аштън се страхуваше, че ще чуе точно това. Събра всичките си сили, за да не се разкрещи от яд. Брет продължаваше да дърдори.

— Изпратих Къфи да занесе добрата новина в укреплението. Не мога да повярвам. Нещата най-после се уредиха.

— Толкова се радвам за теб.

За първи път на Аштън й бе толкова трудно да се усмихне. Но все пак го направи. После прегърна сестра си и я целуна по бузата. Брет бе твърде развълнувана и задъхана, за да долови гневния блясък в очите на по-голямата си сестра. Иначе играта на Аштън бе безупречна.

— Трябва да поговорим за сватбата — каза Аштън, като се отправи към вратата. — Ще бъде чудесно да ти помогна в подготовката. Но трябва да почакаме ден-два да свърши конгресът. Честна дума, никога не съм виждала Чарлстън толкова оживен…

И излезе, изпълнена с ревнива омраза и още по-твърдо решение да се бори срещу Били Хазард и сестра си с всички средства.

 

 

В Институт Хол бе тихо, атмосферата бе напрегната. Зрителите от претъпкания балкон се напрягаха да чуят доклада на комисията, която трябваше да изготви декрета за отцепването.

Два дни бяха изминали от пристигането на делегатите. Правеха се предложения, поправяха се, обсъждаха се. Специалните наблюдатели, изпратени от щатите Мисисипи и Алабама, бяха посрещнати с тържествена церемония. Но сега, на двайсети след обед, делегатите стигнаха до същността на въпроса. Уважаемият г-н Инглис, председател на комисията, взе думата, за да прочете проекта.

Купър седеше на първия ред на балкона с лакти, опрени на парапета пред него. И от двете страни го притискаха. Погледът му шареше по партера — спираше се ту върху бившия губернатор Джиет, ту върху сенатора Честнът, после върху розовото лице на Хънтун, който се усмихваше като някакъв ангел — убиец.

Половината от зрителите на балкона бяха жени. Повечето носеха шапки със знака на отцепниците. Вдясно, но по-далече от Купър, Аштън наблюдаваше заседанието с изпотено чело и отворена уста. Сякаш изживяваше нещо далеч по-земно от прочитането на една прокламация. Купър смяташе, че изражението й е не само учудващо, но и противно.

„Ние, гражданите на щата Южна Каролина, събрани тук…“

Той слушаше, макар да нямаше желание. Разклоненията на документа бяха толкова много, че можеше да ти се пръсне главата. Щеше ли утре да има две пощенски системи в страната? Две банкови системи следващата седмица? Хората изглеждаха безгрижни, сякаш това не ги засягаше. Когато постави тези въпроси пред двама местни финансови лидери, те го погледнаха отначало озадачено, а после враждебно. В очите им се четяха думите: „Горкият стар Мейн. Луд както винаги.“

„… по силата на която декретът, приет от нас на 23 май 1788, чрез който се ратифицира Конституцията на Съединените щати…“

Бавно и тъжно Купър обходи с поглед партера. Почти без изключение хората, които защитаваха тази кауза, бяха известни. Интелигентни и преуспели мъже. Разбираше гнева им, който се бе породил поколения назад. Но никога не можеше да приеме средствата, които бяха избрали, за до го излеят.

„… всички закони и разпоредби на Общото събрание на този щат, ратифициращи поправките в гореспоменатата Конституция, се отхвърлят…“

Зрителите, които го притискаха от двете страни, викаха и ръкопляскаха. Той разпозна някои от тях — един чиновник от митницата, съпругата на свещеника. Трудно бе да се каже кой викаше по-силно. Купър се облегна на парапета със скръстени ръце, с което си спечели смразяващи погледи.

„… чрез който съюзът между Южна Каролина и останалите щати, съществуващ под името Съединени американски щати, се прекратява.“

Настъпи ад. Всички на балкона се изправиха, сякаш някой им даде знак. Купър остана седнал. Чиновникът от митницата го сграбчи.

— Стани, по дяволите.

Купър хвана китката на мъжа и се освободи от ръката му привидно спокойно. Но мъжът потръпна. Купър остана за миг втренчен в него, после отново погледна към партера.

Потупваха се по раменете, стискаха си ръцете, шумно се поздравяваха. Не можеше да проумее масовата им заблуда. Как, за Бога, биха могли щатът или Югът да съществуват отделно? Как би могло да има един континент, един народ и две правителства?

След като засвидетелстваха одобрението си за работата на г-н Инглис и неговата комисия, което продължи доста дълго, делегатите и зрителите се успокоиха. Декретът бе приет без обсъждане, със сто шейсет и девет гласа „за“ и нито един „против“. Щеше да бъде подписан и подпечатан същата вечер.

Когато направиха това съобщение, Институт Хол отново се взриви. Купър въздъхна и стана. Като си проправяше път по претъпканата пътека, видя само няколко мрачни лица. Едното от тях бе на Л. Дж. Петигрю, известен чарлстънец и бивш адвокат, високо ценен заради постиженията и фамилните си връзки. Погледите им се срещнаха за миг, като на опечалени при погребение.

Купър се втурна навън, едва сдържайки гнева си.

Вечерята на Трад Стрийт мина тъжно. Сутринта Ори бе довел Джордж от Монт Ройъл, за да присъства на дебатите в Институт Хол. Но не бяха успели да влязат. Ори изглеждаше не по-малко съкрушен от Купър заради отцепването. Джордж не виждаше смисъл да повтаря прогнозата си, че Федералното правителство няма да се съгласи на това.

Брет бе потисната от мисълта за евентуалните последици на декрета върху нейното бъдеще. Поделението Маултри бе поставено в бойна готовност, в случай че неизбежните демонстрации прераснат в насилие. Нямаше да види Били тази вечер, а и не знаеше изобщо кога ще го види.

По улиците не спираха виковете и оркестровата музика, започнали още след обед. След вечеря врявата се засили. Из целия град биеха камбаните. Унинието в къщата бе направо непоносимо. Купър посегна да вземе шапката си.

— Е, господа, подписаха го. Това е исторически момент, да излезем ли да погледаме как Чарлстън празнува собствената си гибел?

— И ние ще дойдем — каза Джудит и донесе шала си и този на Брет. Никой не им възрази.

Когато петимата излязоха от къщата и свиха към Мийтинг Стрийт, артилерийският огън започна.

 

 

Празнуването на победата на Линкълн бе най-обикновена репетиция в сравнение с това. Тесните улици гъмжаха от народ. Бе почти невъзможно да се върви по-бързо по дървените тротоари. На по-малко от метър от Джордж и Мейнови гръмнаха няколко фишека. Джудит изпищя, притисна ръка до гърдите си и се опита да се усмихне.

Продължиха нагоре от едната страна на Мийтинг, после се върнаха обратно по другия тротоар. По прозорците имаше светлини и украса. Бяха нарисували флагчета с палмови гербове, плакати с портрети на Геймкок, Блатната лисица Марион и Джон Калхун и украса по фасадата на Институт Хол. Варели с горяща смола къпеха улицата в ярка червена светлина. Огнена ивица се изписа на небето зад купола на „Сейнт Майкъл“ и после се пръсна в множество бледи звездички. Скоро цялото небе сияеше от фойерверките.

Оръдия гърмяха. Оркестри свиреха. Тълпата се дръпна назад, смачквайки празнуващите, за да направи път на „Пазителите на Ашли“, една от многото групи доброволци, които маршируваха тази вечер.

Як германец вървеше слепешката, развявайки плакат, на който пишеше:

Ура!

Съюзът е прекратен!

— Чудесно, нали? — извика той, като дъхна на ракия в лицето на Купър. — Но твърде дълго го чакахме. Твърде дълго!

Позеленял от гняв, Купър измъкна плаката от ръката на мъжа. Счупи дървената летвичка, на която бе закачен, и го скъса на парчета. Джудит пребледня.

Някои от минувачите напсуваха Купър. Един-двама започнаха да го бутат. Ори застана до брат си и отвърна на натиска. Също и Джордж, който се изправи лице в лице с доста по-висок от него мъж.

— Аз съм гост в този град, но ще ме запомните, ако не продължите пътя си.

Ори се засмя. За миг годините като че ли се върнаха назад и му се струваше, че гледа и слуша младия кадет Хазард от Уест Пойнт. Тези, които се бутаха, отминаха, както и германецът.

Във въздуха се носеше миризма на барут, парфюм и пот. Небето грееше със сини и бледожълти светлини. Артилерийският огън заглушаваше всякаква музика, от време на време се чуваха удари на барабан и дрезгави тонове на хорна.

— Мисля, че никога не съм те виждал по-разярен — каза Ори на по-големия си брат.

Купър изведнъж застана отпред и препречи пътя на четиримата, които толкова обичаше. Ако някой би могъл да разбере пронизващата го болка, това бяха те.

— Защото ненавиждам положението, в което ме поставиха с проклетата си прокламация. Изведнъж се оказа, че не знам как трябва да реагирам. На кого трябва да служа. Мразя да се чувствам като предател на щата, който съм обичал цял живот. Но не мога да стана предател и на нацията, за нищо на света. Съюзът се разпада. За Бога…

— Купър, езикът ти… — прошепна съпругата му, без никой да я чуе.

— … дедите ми са проливали кръвта си за този Съюз! Ако вие не се чувствате разкъсани на парчета… Почакайте. Тия проклети глупаци още не знаят какво са направили. На себе си, на синовете си, на всички нас. Още не знаят!

Пребледнял, той се завъртя и тръгна напред. Силуетът му се утрояваше в прорязаната от огньове нощ. Брет се опитваше да успокои Джудит, която не се шокираше лесно, но сега бе вцепенена. Ори вече изпитваше объркването, за което Купър говореше.

Джордж го заболя главата от артилерийския огън. Като че ли чуваше само гърмежите, без веселите викове и смеха. Сети се за Мексико. Спокойно можеше да притвори очи, да гледа сградите, окъпани в огнена светлина, и да си представи, че войната в Чарлстън вече е започнала.

 

 

Край Ори преминаваха лица. Лица, разкривени от плам и страст. Облещените очи, зяпналите уста губеха човешкия си вид с всеки миг. Необузданите чувства превръщаха обикновеното лице в гротескно, а такива бяха почти всички лица, които се мяркаха пред очите му.

Брет се притисна към Ори и се вкопчи в ръката му, явно уплашена от хората, които ги блъскаха. Купър и Джудит ги следваха плътно, а Джордж вървеше най-отзад, нащрек като охрана. Сега никой не ги забелязваше.

Ори видя трима надути младежи от града, които ръгаха един стар негър с бастуните си. После изляха върху него съдържанието на големите си бирени халби, купени от бара на хотела. Видя и един уважаван член на Методистката църква, от чийто джоб се подаваше бутилка. Мъжът се бе хванал за един железен, черен кол за връзване на коне и повръщаше на улицата. Видя също и съпругата на един бижутер от Мийтинг Стрийт да се прегръща с някакъв непознат в един тъмен вход. Навсякъде цареше самозабрава.

Такива бяха и лозунгите, които проглушаваха ушите му или се четяха по разветите плакати и копринените знамена, явно направени за кратко време. Трима мъже с развято знаме профучаха по тротоара. Ори трябваше да се наведе и подкани и другите да направят същото, а надписът на знамето гласеше:

„Правата на Юга не трябва да се потъпкват!“

Знамето отмина и Ори се изправи. Почти веднага видя Хънтун, който бързаше след знаменосците.

— Добър вечер, Ори.

Съпругът на Аштън докосна шапката си, очебиещо украсена със синя кокарда, с каквито бе пълно тази вечер. Вратовръзката на Хънтун бе развързана, а ризата му висеше под жилетката — необичайно за един изискан мъж.

Но нощта бе необикновена и това личеше от широката усмивка на Хънтун, която не му беше присъща.

— Харесва ли ви празникът?

Въпросът бе отправен и към петимата и в него имаше известна злост. Главно заради Купър — помисли си Ори.

— Всъщност не — отговори той. — Не обичам да гледам как почтени хора се правят на глупаци.

Хънтун не се хвана на въдицата.

— Бих казал, че празникът върви нормално, а малко прекаляване е напълно разбираемо. Обявихме свободата си пред света. — Погледът му се насочи към Брет. — Разбира се, новата ни независимост поставя въпроса за федералното имущество. Митницата, Арсенала, фортовете. Сега организираме една група от пълномощници, които ще се обърнат по този въпрос към Бюкенън. Предаването на имуществото на новата суверенна държава Южна Каролина сега е задължително.

Джордж застана до Брет.

— Ами ако старият Бюк не вижда нещата точно така?

Хънтун се усмихна.

— Тогава, господине, ще разрешим въпроса с други средства.

Той отново докосна шапката си и продължи, като се сля с многобройната тълпа, скандираща: „Права за Юга! Права за Юга! Права за Юга!“

Брет наблюдаваше Хънтун, докато се изгуби от погледа й. Ори усети как тя се вкопчи по-здраво в него.

— Той каза това за укрепленията заради Били, нали?

Купър чу думите й.

— Не се и съмнявам. Човещината у Хънтун е в доста оскъдно количество, ако изобщо я има.

Те отново погледнаха към него, от другата страна на Мийтинг Стрийт, където той си проправяше път по стълбите на „Милс Хаус“, а после се обърна да огледа бурната улица от най-високото стъпало. Очилата му отразяваха пламъците, изскачащи от един варел на тротоара. „Очи на усмихнат демон“ — помисли си Ори. Още един тревожен образ сред многото други.

Той се сети за майор Андерсън там, във Форт Маултри. В Мексико познаваше Андерсън по физиономия и по всеобщото мнение за него. Прекрасен офицер, съвестен и способен. Как ли се чувства сега? На чия страна ще застане в идните месеци? На страната на робовладелците от родния му Кентъки или на страната на армията?

Толкова много американци, толкова много офицери от Уест Пойнт сега бяха поставени на изпитание. Бяха принудени да вземат решение на чия страна да застанат. Ори почти би повярвал, че светът е попаднал в ръцете на някаква зла сила.

— Както го нарече ти, Купър, исторически момент — каза той. — Хайде да се прибираме.

Унили и мълчаливи, те си тръгнаха.

 

 

В Батареята, сред потните и крещящи гуляйджии, които я мачкаха, Аштън изведнъж се почувства страшно възбудена. Сякаш тълпата създаваше някакви силови течения, които се вливаха в земята, после се издигаха обратно и я обземаха цялата отдолу нагоре. Тя бе замаяна и задъхана от тайнствената възбуда.

Както винаги, тя не бе развълнувана от прилив на патриотизъм, а от нещо много по-важно — големия шанс. Клетвите, заплахите и лозунгите бяха родилните викове на една нова нация. Според Джеймс и други щати памукопроизводители щяха да последват примера на Южна Каролина и много скоро щеше да се сформира ново правителство. Той щеше да играе важна роля в него. Само въпрос на седмици беше де се сбъдне една дълго бленувана мечта.

Нова серия от фойерверки огря лицето й с червена светлина. Ракети профучаха нагоре към небето и се пръснаха над остров Съливан, като за миг осветиха укрепленията на форта. Лицето й се изкриви.

В съзнанието й, изцяло заето от образа на Били Хазард, изведнъж се появи също толкова познато лице, което погледът й улови само на няколко метра от нея.

— Форбс!

Тя хвана здраво шапката си и започна да си проправя път към него.

— Форбс!

— Госпожо Хънтун — каза той с преувеличена любезност, както винаги, когато се срещаха на публични места, и се поклони. Тя усети дъха на уиски, примесен с мъжката му миризма. Това я възбуди още повече, но вечерта не бе подходяща за такива удоволствия.

— Форбс, трябва спешно да поговорим — прошепна тя. — Утре… колкото е възможно по-скоро. Ори даде зелена улица на Били и сестра ми да се оженят. Не мога да понеса това. Няма да го допусна.

Само преди миг Форбс Ламот изглеждаше весело пиян. Но сега устата му се сви като цепнатина. Нови ракети се извисиха към небето, изстрелите и камбанният звън заглушаваха всичко. Той трябваше да се наведе по-близо до нея, за да чуе какво му казва.

— Южна Каролина предприе действия. Мисля, че е време да го направим и ние.

На лицето му отново се появи спокойната и заспала усмивка.

— Да, наистина — промърмори той. — На твое разположение съм.