Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
North and South, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
daniel_p (2013)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2013)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

ISBN: 954-437-017-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3133

 

 

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3134

История

  1. — Добавяне

48.

Имаше намерение да изминат разстоянието до Кемп Купър за един ден, но около три след обед по-малкият от братята Ланцман получи силни стомашни болки. Майка му помоли капитана за няколко минути почивка. Тези няколко минути продължиха един час. През това време от север започна да долита тихо ехо от гръмотевична буря. Бент нареди да се построи навес за цивилните, решавайки, че тъй като са в безопасност, е по-добре да пренощуват тук. Войниците се размърмориха, но Бент не им обърна внимание — беше уморен от ездата и с радост посрещна възможността да утвърди авторитета си.

В продължение на половин час вятърът шибаше тревата и вдигаше боклуци и прахоляк във въздуха, но не заваля. Бурята отмина и това развали още повече настроението на войниците. Ако бяха продължили, щяха да си бъдат в леглата преди вечерната проверка.

Лагерът беше построен на едно равно място до коритото на пресъхнало поточе. Няколко тополови дървета очертаваха брега му и между тях Бент бе постлал одеялото си и запалил огън. При нормални обстоятелства и другите офицери — ако имаше такива — щяха да се настанят около същия огън, но Чарлс не бе толкова глупав, че да го направи.

Навесът се намираше на десетина метра от тополовите дървета, където Бент седеше и пиеше, скрит в сенките на настъпващата нощ. След като отпи две големи глътки от плоската джобна бутилка, той се почувства по-добре. Наслаждаваше се на мириса на горящо дърво, на жуженето на насекомите и тихите разговори на войниците. Отпи отново. Въображението му рисуваше ярките образи на Александър Македонски, на монголските ханове, на Наполеон.

Вече бе намерил извинение за поведението си във фермата, хвърляйки вината върху обстоятелствата: недостатъчния брой войници, трагичната смърт на двамата пратеници, враждебното отношение на двамата лейтенанти към него.

Е, вече бе отстранил единия, а скоро щеше да се отърве и от другия. За миг си представи как щеше да реагира Ори Мейн, щом научеше, че неговият роднина е бил разжалван.

Бент се изкиска и отново надигна бутилката. Гласовете, долитащи от навеса на Ланцман, привлякоха вниманието му. Той застина, скрит от дърветата, и отправи поглед натам.

 

 

— Защо трябва да лежа, мамо, след като не мога да заспя? Пусни ме да се поразходя.

С дългия августински мускет в ръце госпожа Ланцман излезе след дъщеря си на открито.

— Добре, но не се отдалечавай много. Вземи това.

— Не ми трябва — отвърна рязко Марта. — Вече сме в безопасност. Каза го и разузнавачът от Делауеър.

По-големият й брат, който бе седнал с кръстосани крака до гаснещия огън, се изсмя и разпери широко ръце.

— Когато е заобиколена от толкова много войници, Марта иска да е беззащитна.

— Вземи си думите назад! — Тя сви ръката си в юмрук.

— Разходи се, ако искаш, но не желая да слушам повече такива разговори — каза с каменно лице госпожа Ланцман. Тя подпря приклада на мускета на земята и изгледа дъщеря си, която тръгна през жълтеникавата трева. Марта бе направила едва три крачки, когато извика тихо след нея:

— Не натам. Ще събудиш капитана.

— О, да. Забравих.

Момичето смени посоката и се отправи малко встрани от тополовите дървета. Беше благодарна на майка си за предупреждението. Капитанът не й харесваше. Не харесваше грубото му, тлъсто лице и малките му очички, които я гледаха така настоятелно. Тя разбираше какво означава този поглед. Беше достатъчно голяма, за да усети някаква смътна възбуда, и достатъчно малка, за да се плаши от това.

Докато се разхождаше, мина покрай друг малък огън. До него бе седнал лейтенантът — смел и красив — и бе свалил ризата си. Той безуспешно се опитваше да превърже дълбоката рана на рамото си с чиста кърпа. Марта се спря, за да му помогне. Той й благодари с присъщата му южняшка учтивост и тя продължи развълнувана.

Чарлс се подпря на лакти и като грижовен баща я проследи с поглед, докато момичето потъна в тъмнината.

 

 

Елкена Бент лежеше с ръка между бедрата, изненадан от внезапната и силна възбуда, която го бе обзела. Момичето на Ланцман, което бе наблюдавал, скрит зад дърветата, бе съвсем дете.

„Да, но не и над кръста“ — помисли си той и облиза устни.

От много време не бе лягал с жена. Дори не бе докосвал жена. Естествено нито един офицер не би се осмелил да посегне на толкова малко момиче. И все пак той бе обзет от непреодолимото желание да поговори с нея. С малко късмет може би щеше да успее дори да я докосне.

Отново всичко работеше в негова полза. Надигна бутилката и я пресуши. Все още доста плахо той се изправи и се промъкна между дърветата, като внимаваше да не попада в светлината на огньовете.

 

 

Марта не бе забравила думите на майка си и не се отдалечи много — само до брега на рекичката, от другата страна на тополовите дървета. Беше изненадана от силната светлина на изгряващата луна. Тя кръстоса ръце на гърдите си, отметна глава и въздъхна доволно.

Тревата тихо шумолеше, поклащана от нощния ветрец и я успокояваше. Затананика едва чуто. Изведнъж от дъбравата се разнесе шум. Тя рязко се обърна.

— Има ли някой там?

— Само капитан Бент, скъпа моя.

С тромава походка той тръгна към нея. Беше без шапка и малко трудно се държеше на краката си. Сърцето на Марта заби лудо. Каза си, че е глупачка. Разбира се, че нямаше защо да се страхува от един офицер.

— Стори ми се, че дочух някакъв шум — продължи той, докато се приближаваше към нея. — Радвам се, че не е неприятел.

Фалшивата му сърдечност я разтревожи. Усети дъх на уиски, който се смесваше с вонята на пот. На лунната светлина той приличаше на смешен, уродлив двукрак слон. Бент се приближи още по-близо до нея.

— Прекрасна нощ, нали?

— Не знам, искам да кажа, да. Трябва да се връщам…

— Толкова бързо? Моля те, недей. Още не.

Изглеждаше толкова мил и нежен. Гласът му — тих и плътен — звучеше като на чичо, на когото можеш да се довериш. И все пак усещаше, че в него има и още нещо. Нещо, което я притесни, и за момент не знаеше какво да направи.

Той възприе колебанието й като знак на съгласие.

— Ето, така е по-добре. Просто искам да засвидетелствам голямото си уважение към теб.

„Пиян е“ — помисли си тя. Това е цялата работа. Бе виждала много пъти горкия си баща пиян и знаеше признаците.

— Ти си очарователно момиче и изключително привлекателно за твоята възраст. — Голямата му, кръгла глава закри луната. Той направи още една крачка към нея. — Искам да станем приятели.

Бент протегна ръка към косата й и повдигна лъскавите кичури, които падаха върху лявото й рамо. В този миг тя замръзна от ужас.

Той погали косата й, започна да я разтрива между пръстите си, като бавно увеличаваше силата и накрая я задърпа. Дърпаше Марта. Тежкото му дишане напомняше пуфтенето на парен локомотив.

— Пуснете ме. Моля ви.

Той настръхна и престорената му добронамереност изчезна.

— Говори по-тихо. Не бива никой да те чуе.

И сякаш за по-голяма убедителност сграбчи ръката й. Тя леко извика.

— По дяволите, замълчи — изсъска Бент, обзет от паника. — Казах ти да мълчиш. — Този път викът й бе по-силен, както и неговият. — Престани! Престани, чуваш ли?

Докато я разтърсваше и увещаваше, той не забеляза, че вече имаше и трети човек. Чак когато видя внезапното облекчение в осветените от луната детски очи, разбра това. Обърна се рязко кръгом, като човек, който се изправя срещу отряд стрелци, и отстъпи крачка назад, щом видя Чарлс Мейн…

А зад него от дърветата изскочиха по-големият брат на момичето и майка му. Дългата цев на мускета, който тя държеше в ръцете си, блесна на лунната светлина.

Веднага щом видя лицата на Бент и Марта, Чарлс разбра всичко. Госпожа Ланцман се втурна към дъщеря си. Всички заговориха едновременно.

— Марта, направи ли ти нещо? — запита брат й.

— Знаех си, че е опасно да се разхождаш тук — каза майката.

Бент, пресипнал и уплашен:

— Нищо не съм й направил. Нищо!

И в същото време момичето:

— Да, направи ми. Сграбчи ме и започна да си играе с косата ми. Не можех да го спра…

— Тихо — каза силно Чарлс. — Замълчете.

Всички се подчиниха. Той видя един от часовите, който се приближаваше с бързи крачки към тях, а малко зад него вървяха и няколко войника. Чарлс заобиколи госпожа Ланцман и замаха с ръка.

— Върнете се в лагера. Всичко е наред.

Часовият и останалите войници се обърнаха и тръгнаха в обратна посока. Чарлс изчака да се скрият зад дърветата, а после хвърли свиреп поглед към Бент. Капитанът бе плувнал в пот и се олюляваше. Той отбягна очите на Чарлс.

— Марта, добре ли си? — попита Чарлс.

— Дда.

— Госпожа Ланцман, върнете я под вашия навес и не я пускайте никъде тази нощ.

Стиснала здраво мускета в малките си ръце, жената не помръдна. Убийственият й поглед бе вперен в Бент.

— Какви хора изпращат на служба в Тексас? Хора без никакъв морал?

— Госпожа Ланцман, няма смисъл — прекъсна я Чарлс. — Дъщеря ви е добре. Инцидентът е много неприятен, но всички преживяхме много напрегнати мигове. Сигурен съм, че капитанът съжалява за необмислената си постъпка…

— Необмислена? — изсумтя братът на момичето. — Той е пиян. Помиришете го!

Бент избухна:

— Върви по дяволите, нагъл… — Чарлс сграбчи вдигнатата ръка на капитана и я натисна надолу. Бент изпъшка, разтвори юмрука си и отпусна ръка.

Чарлс стисна леко рамото на Марта, а също и на брат й. Обърна ги към горичката и каза:

— Идете под навеса и се опитайте да забравите тази история. Сигурен съм, че капитан Бент ще поднесе своите извинения.

— Извинения? В никакъв случай няма да…

Бент отново млъкна. После прошепна:

— Да. Извинявам се.

Госпожа Ланцман изглеждаше така, сякаш искаше да го застреля. Чарлс се обърна меко към нея:

— Вървете си. Моля ви.

Жената подаде мускета на сина си, прегърна Марта през кръста и я отведе. Бент закри с длани лицето си, остана така около десет секунди, а после ги свали.

— Благодаря ви — каза той на Чарлс.

Чарлс не отговори.

— Не разбирам защо ми помогнахте, но съм ви… благодарен.

— Всичко щеше да е напразно, ако ви беше застреляла. Въпреки че след това щеше да съжалява. Ако за онова, което се случи току-що, трябва да има някакво наказание, то трябва да бъде определено от съответния орган.

— Наказание? Какво искате да кажете?

Чарлс отново отвърна с мълчание. Той се обърна и с горда походка се отдалечи през разлюляната от вятъра трева.

 

 

На пет мили от Кемп Купър Бент пришпори коня си и се придвижи в галоп до началото на колоната, където яздеше Чарлс. Още от сутринта валеше ситен дъжд. Настроението на Чарлс бе толкова лошо, колкото войниците бяха оплескани в кал.

Бент прочисти гърлото си. Чарлс предполагаше какво ще каже командирът му.

— Много съм ти благодарен за онова, което направи снощи за мен. Още тогава се опитах да ти го кажа, но ти нямаше желание да ме изслушаш. Помислих си, че трябва пак да опитам.

Чарлс погледна Бент изпод козирката на шапката си, от която се стичаше вода. Беше му трудно да скрие отвращението си.

— Повярвайте ми, капитане, не го направих лично заради вас, а заради униформата, която носите. Направих го, за да защитя честта на полка. Разбирате ли?

— Да, разбира се. Аз… аз не съм и помислял, че сте добре настроен към мен. Онова, което искам да ви попитам е… така де… тъй като скоро ще пристигнем в Кемп Купър… какво според вас ще каже госпожа Ланцман?

— Нищо.

— Какво?

Колко отвратително изглеждаше изпълненият с надежда Бент в този момент. Чарлс се наведе на другата страна и се изплю.

— Нищо няма да каже. На закуска разговарях с нея. Тя разбира, че с едно такова обвинение няма да постигне нищо. Дори може би Марта е получила добър урок. Гледната точка на госпожа Ланцман е проста и изключително почтена. При положение, че никой не е пострадал, какъв е смисълът да съсипва живота ви?

А сега следваше коварният момент. И ако този начин на действие не заслужаваше особено възхищение, то целта му едва ли можеше да бъде критикувана. Той погледна Бент в очите и продължи:

— Но съм сигурен, че с удоволствие би се върнала в Кемп Купър и дори би пропътувала разстоянието до Форт Мейсън, ако я помоля за това. Би го направила, ако имам нужда от нея като свидетел пред военния съд. За да даде показания за моя характер и характерите на други хора.

Бент вдигна високо вежди. Той разбра какво искаше да каже Чарлс и осъзна, че се бе измъкнал от един капан, за да попадне в друг, много по-унизителен. На лицето му отново се изписа омраза.

— Вашият начин на действие подхожда на престъпник.

— Глупости, капитане. Спасявайки своята кариера, аз ви предоставям възможност да спасите и вашата. Не е трудно. Просто си дръжте езика зад зъбите. Но ако тази идея не ви допада, ще оставим всичко в ръцете на майор Томас. Той е съдействал на много военни процеси в този район. Нямам нищо против да се доверя на преценката му.

— Не, не… — Бент вдигна ръка и Чарлс видя, че красивата му ръкавица бе скъсана отгоре. — Приемам вашите условия. Няма да има никакви обвинения.

Чарлс не можа да сдържи една студена усмивка.

— Така и предполагах.

Той докосна ръба на шапката си, изви коня наляво и се отправи към задния край на колоната в галоп, хвърляйки кал зад себе си. Голямо кално петно се лепна на златната бродерия на левия пагон на Бент.