Хулио Кортасар
Игра на дама (79)

78.

Близостта на семейство Травълър. Когато се разделям с тях във входа или при кафенето на ъгъла, изведнъж като че ли ме напада желанието да остана наблизо, да ги гледам как живеят, воайор без апетити, приятелски настроен, малко тъжен. Близост, каква дума, като я гледаш, просто ти се иска да я напишеш неправилно. Но коя друга дума би могла да доближи (в първото си значение) самата кожа на познанството, епителната причина Талита, Маноло и аз да бъдем приятели. Хората мислят, че са приятели, защото прекарват по няколко часа седмично на едно канапе, в едно кино, понякога в едно легло или защото им се е случило да вършат една и съща работа в офиса. Като момче, когато седяхме в кафенето, колко пъти илюзията за идентичност с другарите ми ни е карала да се чувстваме щастливи. Идентичност с мъже и жени, от които сме познавали само един аспект, един начин да се отдават, една страна. Спомням си с неподвластна на времето яснота буеносайреските кафенета, където за няколко часа успявахме да се освободим от семействата и от задълженията, навлизахме в задимената територия на доверието по отношение на самите нас и на приятелите, получавахме достъп до нещо, което ни даваше утеха в тленното, обещаваше някакво безсмъртие. И там, на двайсет години, изрекохме най-проникновените си думи, разбрахме кои са най-дълбоките ни привързаности, бяхме като богове над половинлитровата бутилка и сухия кубински ром. Небеса на кафенето, красиви небеса. След това улицата винаги беше като изгнание — и ангелът с огнения меч, който регулираше движението по „Кориентес“ и „Сан Мартин“. Към къщи, че е късно, към папките с делата, към съпружеското легло, към липовия чай за старата, към изпита вдругиден, към смешното гадже, което чете Вики Баум и за което ще се оженим, няма начин.

(Странна жена е Талита. Създава впечатление, че върви със запалена свещ в ръка и сочи път. Като при това е самата скромност, нещо необичайно за аржентинка с диплома за висше образование в страна, където е достатъчно да си земемер, за да те вземат насериозно. Като си помисли човек, че е отговаряла за аптека, това е титанично, наистина е страхотно. И има такава хубава прическа.)

Сега откривам, че у дома Маноло се нарича Ману. За Талита е толкова естествено да нарича Маноло Ману, не съзнава, че за приятелите му това негласно е скандал, кървяща рана. Ама аз с какво право… С правото на блудния син във всеки случай. Казано между другото, блудният син ще трябва да си потърси работа, последната ревизия на касата наистина беше като спускане в пещера. Ако приема ухажването на горкичката Хекрептен, която ще направи всичко, за да легне с мен, ще си осигуря стая и ризи, и т.н. Идеята да тръгна да продавам платове е идиотска както и всяка друга, въпросът е да се опита, но най-забавно би било да вляза в цирка при Маноло и Талита. Да вляза в цирка, прекрасна формулировка. В началото бе циркът и онова стихотворение на Къмингс, където се казва, че за сътворението Старецът поел толкова въздух в дробовете си като за шатрата на цирк. Не може да се каже на испански. Не, може, но трябва да се каже: пое една циркова шатра въздух. Ще приемем предложението на Хекрептен, която е прекрасно момиче, и това ще ни позволи да живеем по-близо до Маноло и Талита, защото от топографска гледна точка ще ни делят само две стени и една тънка филийка въздух. Бардакът е на една ръка разстояние, магазинът е наблизо, панаирът — ей го там. Като си помислиш, че Хекрептен ме е чакала. Не е за вярване какви неща им се случват на хората. Всички героични постъпки би трябвало поне да останат в семейството на човек и ето ти го това момиче, информиращо се от семейство Травълър за моите отвъдморски поражения, като междувременно плете и разплита все същия виолетов пуловер в очакване на своя Одисей и работи в магазин на улица „Майпу“. Не би било благородно да не се приемат предложенията на Хекрептен, да се отхвърли пълното й нещастие. И от цинизъм към цинизъм докато вървиш, / към себе си се връщаш ти. Умразен Удисей.

Не, като си помислиш честно, най-абсурдното в този живот, който претендираме, че живеем, е фалшът на контактите. Отделни орбити, от време на време една ръка стиска друга, разговор в продължение на пет минути, един ден на конни състезания, една нощ в операта, едно бдение, където всички се чувстват малко по-заедно (и наистина е така, но свършва в часа на раздялата). В същото време човек живее с убеждението, че приятелите му са тук, че има контакт, че съгласията или несъгласията са дълбоки и трайни. Как се мразим всички ние, без да знаем, че нежността е сегашната форма на тази омраза и че причината за дълбоката омраза е в това изместване от центъра, непреодолимото пространство между мен и теб, между това и онова. Всяка нежност е онтологически удар с лапа, приятел, опит да си присвоиш неприсвоимото, а на мен ми се иска да проникна в интимните отношения на семейство Травълър под претекст да ги опозная по-добре, да успея да стана истинският приятел, макар че всъщност това, което искам да си присвоя, е маната на Ману, дуендето на Талита, начинът, по който виждат нещата, тяхното настояще и бъдеще, различни от моите. А защо е тази мания за духовно присвояване, Орасио? Защо е тази носталгия по обвързването, нали току-що скъса връзките, пося объркване и обезсърчение (може би трябваше да остана малко повече в Монтевидео, да потърся по-добре) в прославената столица на латинския дух? И ето че, от една страна, нарочно си затворил една забележителна глава от живота си и даже не си позволяваш да мислиш на сладкия език, на който толкова обичаше да приказваш преди няколко месеца, и едновременно с това, убъркън идиот тъкъв, буквалну се скъсвъш, зъ дъ пруникнеш в интимните утнушения на семейство Травълър, дъ бъдеш семейство Травълър, дъ се нъмъкнеш в семейство Травълър, включителну в циркъ (ама директорът няма да се съгласи да ми даде работа, така че трябва сериозно да се замисля да се маскирам като моряк и да продавам платове на госпожите). О, глупако. Да видим дали пак ще успееш да посееш смут в редиците, дали идваш, за да разбиеш спокойния живот на хората. Онзи път ми разказаха за някакъв тип, който се мислел за Юда — причина, поради която водел кучешки живот в най-добрите кръгове на Буенос Айрес. Да не бъдем суетни. Най-много да се окажа нежен инквизитор, както сполучливо ме нарекоха една нощ. Вижте, госпожо, какъв плат. За вас по шейсет и пет песос метъра. Вашият мъ…, съпругът ви, извинете, ще бъде толкова доволен, когато се върне от ра…, от службата си, извинете. Ще подскочи до тавана, повярвайте ми, дума на моряк от „Рио Белен“. Е, да, дребна контрабанда, за да изкарам още малко пари, малкият има рахит, а же…, моята госпожа шие за един магазин, трябва да си помогнем малко, вие разбирате какво искам да кажа.