Хулио Кортасар
Игра на дама (140)

139.

Нотите на пианото (ла, ре, ми бемол, до, си, си бемол, ми, сол), на цигулката (ла, ми, си бемол, ми), на английския рог (ла, си бемол, ла, си бемол, ми, сол) представляват музикалният еквивалент на имената ArnolD SCHoenberg, Anton WEBErn и AlBAn BErG (по немската система, където H е си, B е си бемол и S (ES) е ми бемол). В този вид музикални анаграми няма нищо ново. Да си припомним, че Бах е използвал собственото си име по подобен начин и че същият подход е бил широко разпространен сред майсторите на полифонията от XVI век (…) Друга значима аналогия с бъдещия Концерт за цигулка е строгата симетрия на цялото. В Концерта за цигулка ключовото число е две: две отделни движения, всяко от тях разделено на две части, освен това разделението цигулка — оркестър в инструменталния ансамбъл. В „Kammerkonzert“, напротив, изпъква числото три: посвещението представя Маестрото и двамата му ученици, инструментите са групирани в три категории — пиано, цигулка и комбинация от духови, архитектурата му представлява конструкция от три навързани едно за друго движения, всяко от които в по-голяма или по-малка степен разкрива тройната композиция.