Хулио Кортасар
Игра на дама (78)

77.

— Разберете, след това…

— Res, non verba^[1] — каза Оливейра. — Става дума за осем дни по седемдесет песос дневно, осем по седемдесет, петстотин и шейсет, да кажем петстотин и петдесет, с другите десет купете по една кока-кола на болните.

— Ще ми направите ли услугата да съберете веднага личните си вещи?

— Да, днес или утре, по-скоро утре, отколкото днес.

— Ето парите. Подпишете разписката, ако обичате.

— Не обичам. Просто ще я подпиша. Ecco^[2].

— На съпругата ми й е толкова неприятно — каза Ферагуто, като му обърна гръб и завъртя цигарата между зъбите си.

— Женската чувствителност, критическата възраст, такива работи.

— Достойнството, господине.

— И аз това си мислех. Като говорим за достойнството, благодаря, че ме взехте в цирка. Беше забавно и имаше малко работа за вършене.

— Съпругата ми не е в състояние да го проумее — каза Ферагуто, но Оливейра вече беше на вратата. Един от двамата отвори очи или ги затвори. И вратата донякъде беше като око, което се отваряше или се затваряше. Ферагуто отново запали цигарата и пъхна ръце в джобовете. Мислеше какво да каже на този човек без никакви задръжки и никаква съвест, щом му се яви. Оливейра се остави да му сложат компреса на челото (значи той бе този, който затвори очи) и помисли какво ще каже на Ферагуто, когато нареди да го повикат.