Хулио Кортасар
Игра на дама (73)

72.

— Добре направи, че се върна у дома, любов моя, беше толкова изморен.

— There’s not a place like home^[1] — каза Оливейра.

— Пийни си още мате, току-що го запарих.

— Със затворени очи е още по-горчиво, чудно е. Какво ще кажеш да ме оставиш да поспя малко, а ти да си четеш някое списание.

— Да, любими — каза Хекрептен, като си бършеше сълзите и търсеше „Идилио“ от чисто покорство, въпреки че не беше в състояние да прочете каквото и да било.

— Хекрептен.

— Да, любов моя.

— Не се притеснявай за тая работа.

— Разбира се, че няма, глупчо. Чакай да ти сменя студения компрес.

— След малко ще стана и ще се поразходим из Алмагро. Може да дават някой музикален филм, цветен.

— Утре, любов моя, сега по-добре си почини. Имаше такова изражение, като си дойде…

— Какво да се прави, професията ми е такава. Няма защо да се безпокоиш. Слушай как пее Сто Песос долу.

— Сигурно му сменят храната, и то е Божия живинка — каза Хекрептен. — Колко е благодарно…

— Благодарно — повтори Оливейра. — Гледай ти, благодарно на този, който го държи в клетка.

— Животинките не разбират.

— Животинките — повтори Оливейра.