Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rayuela, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016-2017 г.)

Издание:

Автор: Хулио Кортасар

Заглавие: Игра на дама

Преводач: Стефка Кожухарова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо издание

Издател: Издателска група „Агата-А“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: Аржентинска

Печатница: „Унискорп“

Редактор: Красимир Тасев

Коректор: Димана Илиева

ISBN: 954-540-051-X; 978-954-540-051-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2498

История

  1. — Добавяне

67.

Връзвам си обувките, доволен съм, подсвирквам си и изведнъж — нещастието. Но този път те хванах, тъга, усетих те преди каквато и да било намеса на ума, преди първото отрицателно съждение. Като сив цвят, който сякаш е болка и сякаш е стомахът. И почти едновременно (но след това, този път няма да ме измамиш) си проправи път разбираем репертоар, чиято първа обясняваща идея беше: „А сега да изживеем още един ден и т.н.“. Откъдето следва: „Тъжно ми е, защото… и т.н.“.

Мислите, издули платна под напора на основополагащия, задухал отдолу вятър (но отдолу е само физическо разполагане в пространството). Достатъчно е да се смени бризът (но като е това, което го изпраща от един квадрант в друг?) и на секундата се появяват щастливите лодчици с шарените си платна. „След цялата тази работа няма причина човек да се оплаква, приятел“ и други в този дух.

Събудих се и видях утринната светлина в процепите на щорите. Измъквах се от такива дълбини на нощта, че ми се догади от самия мен, от ужаса да надникна към един нов ден, представящ се по същия начин, с механичното си повтарящо се безразличие — осъзнаване, усещане за светлина, отваряне на очи, щорите, зората.

В тази секунда с вездесъщостта на полусънното състояние измерих ужаса на онова, което толкова удивлява и очарова религиите — вечното съвършенство на космоса, неспирното въртене на кълбото около оста си. Гадене, непоносимо усещане за принуда. Трябва да търпя факта, че слънцето изгрява всеки ден. Чудовищно е. Нечовешко е.

Преди да заспя отново, си представих (видях) една пластична, променяща се вселена, изпълнена с чудни случайности, еластично небе, слънце, което внезапно изчезва или остава неподвижно, или променя формата си.

Възжелах разпръскването на установените съзвездия, тази мръсна светлинна пропаганда на Тръста на Божествения часовникар.

 

(–83)