Хулио Кортасар
Игра на дама (14)

13.

Обгърнат в дим, Роналд пускаше плоча след плоча почти без да си прави труда да се осведоми какви са предпочитанията на другите, от време на време Бабс ставаше от пода и също започваше да рови из старите плочи на 78 оборота, избираше пет-шест и ги оставяше на масата, подръка на Роланд, който се навеждаше напред и галеше Бабс, а тя се извръщаше със смях и сядаше на коленете му, макар и само за миг, защото Роналд искаше да слуша „Don’t play me cheap“ на спокойствие.

Сачмо пееше:

Don’t you play me cheap

Because I look so meek^[1]

и Бабс се извиваше на коленете на Роналд, възбудена от начина, по който пееше Сачмо, темата беше достатъчно обикновена, за да си позволи волности, които Роналд не би допуснал, когато Сачмо пее „Yellow Dog Blues“, и защото смесицата от водка и кисело зеле, която Роналд издишваше във врата на Бабс, ужасно я гъделичкаше. От своята много висока наблюдателница, устроена в нещо като възхитителна пирамида от дим и музика, и водка, и кисело зеле, и ръцете на Роналд, които си позволяваха да напредват и да се оттеглят, Бабс склоняваше да погледне надолу изпод полуотворените си клепачи и виждаше Оливейра на пода, с гръб, опрян на ескимоската кожа на стената, да пуши, вече неспасяемо пиян, със сърдитото си и огорчено южноамериканско лице, върху което устата понякога се усмихваше между две дръпвания от цигарата, устните на Оливейра, които Бабс бе пожелавала някога (не сега), едва се сгърчваха, докато останалата част на лицето беше като отмита, отсъстваше. Колкото и да му харесваше джазът, Оливейра никога не би се вживял в играта така, както Роналд, без разлика дали музиката е добра, или лоша, хот или кул, бяла или черна, стара или модерна, Чикаго или Ню Орлиънс, никога джазът, никога това, което сега бяха Сачмо, Роналд и Бабс, Baby, don’ you play me cheap because I look so meek, и след това припламването на тромпета, жълтият фалос раздираше въздуха с насладата на последователните движения напред и назад и така чак до края на три възходящи, хипнотични тона от чисто злато, съвършена пауза, в която целият суинг на света пулсираше в един непоносим миг, и тогава еякулацията на един неудържимо остър звук се плъзна и падна като ракета в пропитата от секс нощ, ръката на Роналд галеше шията на Бабс, и скърцането на игличката, докато плочата продължаваше да се върти, и тишината, каквато има във всяка истинска музика, се отлепяше полека от стените, изпълзяваше изпод дивана, разтваряше се като устни или цветни пъпки.

— Ça alors^[2] — каза Етиен.

— Да, великото време на Армстронг — каза Роналд, докато разглеждаше купчината плочи, подбрани от Бабс. — Като периода на гигантизма при Пикасо, ако искаш. Сега и двамата съвсем са се освинили. Като си помисли човек, че лекарите измислят средства за подмладяване… Ще ни досаждат още двайсет години, ще видиш.

— На нас не — каза Етиен. — Ние вече сме им пуснали по един куршум, когато му е било времето, дано и на мен ми го пуснат, когато му дойде времето.

— Когато му дойде времето, ти си бил много скромен бе, приятел — каза Оливейра с прозявка. — Но е истина, че вече сме ги пратили на оня свят. С роза вместо с куршум, така да се каже. От един момент нататък всичко е рутина, копие под индиго и като си помисли човек, че Армстронг чак сега отиде за пръв път в Буенос Айрес, не можеш да си представиш, хиляди кретени, убедени, че слушат кой знае какво, а Сачмо върти повече трикове и от стар боксьор, клинчи, изморен и опаричен, без изобщо да му дреме какво прави, чиста рутина, докато някои приятели, които ценя и които преди двайсет години си запушваха ушите, ако им пуснеш „Mahogany Hall Stomp“, сега са дали не знам какви луди пари, за да чуят тия притоплени манджи. Страната ми, разбира се, от край до край си е една притоплена манджа, и то казано с обич.

— Като се започне с теб — каза Перико иззад един речник. — Дойде тук по утъпкания коловоз — като всички твои сънародници, отпрашили за Париж, за да се подложат на своето възпитание на чувствата. В Испания това поне се научава из бордеите и по коридите, мамка му.

— И от графиня Пардо Басан — каза Оливейра с нова прозявка. — Но за останалото до голяма степен имаш право, приятел. Всъщност, ако трябва да бъда някъде, то е с Травълър, и да играем карти. Само че ти не знаеш за кого става дума. И изобщо понятие си нямаш за какво става дума. За какво да говорим тогава?