Хулио Кортасар
Игра на дама (125)

124.

Според Морели човек трябва да се стреми към движение, в което да няма нищо забавно. Напредъкът му досега в тази насока показваше едва ли не зашеметяващо обедняване на неговия романов свят, проявяващо се не само в почти маймунската ограниченост на персонажите, но и в самите им действия и най-вече бездействия. В крайна сметка не им се случваше нищо, въртяха се в някакъв саркастичен коментар на собствената си нищожност, преструваха се, че обожават смешни идоли, и се перчеха с това, че са ги открили. За Морели това, изглежда, беше важно, защото бе написал много бележки за една предполагаема необходимост, последно и отчаяно средство да се изтръгне от коловоза на иманентната и трансцендентната етика в търсене на оголване, което той наричаше осево, а понякога прагът. Праг на какво, към какво? Подразбираше се подтик към нещо, подобно на обръщане на ръкавица, на начин да усетиш съприкосновението с действителността, сякаш кожата ти е одрана, без намесата на митове, религии, системи и мрежи. Бе любопитно, че Морели с ентусиазъм прегръщаше най-новите работни научни хипотези в химията и биологията, демонстрираше убеждението, че старият дуализъм се е пропукал пред очевидното и универсално свеждане на материята и духа до понятия, свързани с енергията. В резултат учените маймуни като че ли имаха желание да отстъпят все повече към себе си, като ликвидират химерите на една действителност, опосредствана и изопачена от предполагаемите инструменти на познанието, а същевременно и собствената си митопоетическа сила, своята „душа“, за да достигнат до нещо като среща ab ovo^[1], като максимално свиване до точката, където ще се изгуби последната искрица на (фалшива) човечност. Изглежда, предлагаше — макар и никога да не достигна до формулирането му — път, който да започне от това външно и вътрешно ликвидиране. Но беше останал почти без думи, без хора, без вещи и — естествено — потенциално без читатели. Клубът въздишаше с нещо средно между потиснатост и раздразнение, винаги ставаше така или почти така.