Хулио Кортасар
Игра на дама (35)

34.

През септември 80-а година, няколко месеца след смърт- Що за неща чете — роман, лошо написан и като връх на та на баща ми, реших да се оттегля от бизнеса и го прехвър- всичко ужасно издаден, човек се пита как може такова нещо лих на друга фирма, която се занимаваше с производство на изобщо да я интересува. Като си помислиш, че часове наред херес, със също толкова добра репутация, колкото и моята, е поглъщала тази студена и безвкусна супа и още толкова усвоих кредитите, които можах, дадох под аренда недвижи- невероятни четива от рода на „Elle“ и „France Soir“, тези на- мото имущество, прехвърлих избите и наличната готова про- вяващи тъга списания, които й даваше Бабс. И заминах за дукция и заминах за Мадрид, за да се установя там. Чичо ми Мадрид, за да се установя там, представям си как след ка- (братовчед по права линия на баща ми), дон Рафаел Буено де то преглътнеш пет-шест страници от тези, зацепваш и вече не Гусман и Атайде, пожела да ме подслони у дома си, но аз можеш да оставиш четивото, донякъде както не си в състоя- отказах, защото не исках да изгубя своята независимост. На- ние да престанеш да спиш или да пикаеш — подчинение, кам- края успях да намеря компромисно решение и да съчетая шик, лиги. Накрая успях да намеря компромисно решение — удобството на свободата с гостоприемните намерения на моя език, съставен от фрази-клишета с цел да се предадат мухля- роднина и като наех стая близо до неговото жилище, се ока- сали мисли, монети, прехвърляни от ръка на ръка, от генера- зах в положението да оставам сам, когато поискам, или да ция към дегенерация, te voilà en pleine écholalie^[1]. Да се рад- се радвам на топлината на семейството, когато имам нужда вам на топлината на семейството, и таз хубава, ебати, и от това. Добрият господин живееше, искам да кажа живеех- таз хубава. О, Мага, как си могла да изгълташ тази студена ме, в квартал, построен на мястото, където преди се е нами- супа и какво, по дяволите, е това Посито. Колко часове си рал Посито. Чичо ми живееше на един мецанин за осемнайчела тези неща, вероятно убедена, че те са животът, и имаш сет хиляди реала, хубав и приветлив, макар и не съвсем под- право, те са животът, затова и трябва да им сложим кръст, ходящ за такова голямо семейство. Аз се настаних в стая на (Мецанин, какво е това?) И някои следобеди, когато ми щук- партера, малко по-малка от жилището на мецанина, но доста- ваше да обикалям витрина по витрина целия египетски отдел тъчно голяма за мен като за сам човек, и я обзаведох луксозна Лувъра и се връщах с желание да пийна мате и да хапна но, с всички удобства, на които бях свикнал. За щастие съ- хляб със сладко, те заварвах до прозореца с някой ужасен стоянието, с което разполагах, ми го позволяваше, даже имах роман в ръка и понякога плачеше, да, не отричай, плачеше, повече, отколкото ми трябваше. защото на някого току-що му били отсекли главата, прегръ- Приятна изненада — това бяха първите ми впечатления от щаше ме с всичка сила и искаше да знаеш къде съм бил, но облика на Мадрид, където не бях ходил от времената на Гон- аз не ти казвах, защото твоето присъствие в Лувъра само ми салес Браво. Учудвах се на красотата и простора в новите тежеше, човек просто не можеше да ходи там с теб, горкич- квартали, на бързината на средствата за съобщения, на оче- ката, невежеството ти беше такова, че разваляше цялото удо- видното подобрение на вида на сградите, на улиците и дори волствие, а в крайна сметка вината, че четеш такива роман- на хората, на прекрасните градини, устроени на някога праш- чета, беше моя, защото бях егоист (прашни площадчета, ни площадчета, на гиздавите домове на богаташите, на раз- добре е, сещам се за площадите в провинциалните градчета нообразните и добре снабдени магазини, които не отстъпваха или за улиците в Ла Риоха^[2] през четирийсет и втора, плани- — поне доколкото можеше да се види от улицата — на магазините, виолетови по залез, щастието да бъдеш сам на края на ните в Париж или Лондон, и, най-сетне, на многото и елегант- света, и елегантни театри). За какво говори този тип? Тони театри за всички класи, вкусове и кесии. Тези и други ку-що някъде спомена Париж и Лондон, говори за вкусове неща, които забелязах по-късно в обществото, ми дадоха и за кесии, виждаш ли, Мага, виждаш ли, сега тези очи се представа за големия прогрес на нашата столица от 68-ма плъзгат иронично там, където ти си преминала развълнува- насам, прогрес, който по-скоро напомняше скокове по сила- но, убедена, че трупаш купища култура, понеже четеш ис- та на нечия прищявка, отколкото твърдия и последователен пански романист с портрет отзад на корицата, но този тип го- ход напред на онези, които знаят къде отиват, което обаче не вори тъкмо за полъха на европейската култура и ти си била ги правеше по-малко реални. С една дума, в носа ме удряше убедена, че подобни четива ще ти помогнат да разбереш лек полъх на европейска култура, на благосъстояние и дори микро- и макрокосмоса; почти винаги веднага щом се вър- на богатство и работа. нех, ти вадеше от чекмеджето на твоята маса — имаше си Чичо ми е добре известен в Мадрид търговски агент. Пре- работна маса, от нея не би се лишила никога, макар че така и ди е заемал важни постове в администрацията, бил е първо не разбрах каква работа можеш да имаш на тази маса — да, консул, после аташе в посолство, по-късно бракът го прину- изваждаше от чекмеджето позлатената книжка със стихове дил да се установи в столицата, известно време работил в на Тристан Л’Ермит например или някой труд на Борис де Министерството на финансите, закрилян и насърчаван от Бра- Шльоцер и ми ги показваше с нерешителното, но същевре- во Мурильо, докато накрая нуждите на семейството му го менно самодоволно изражение на човек, който е купил нещо накараха да замени мизерната сигурност на заплатата с на-голямо и веднага ще започне да го чете. Нямаше начин да те деждите и авантюрите на свободната професия. Имаше уме- накарам да проумееш, че така няма да стигнеш никога дони- рени амбиции, беше праволинеен, сериозен, деен, интели- къде, че има неща, за които е прекалено късно, и други, за гентен, с много връзки, така че започна да действа като агент които е твърде рано, ти винаги беше толкова на ръба на отча- при различни сделки и скоро след като се оказа на това поп- янието в самия център на радостта и непосредствеността, а в рище, се поздрави за стореното и за това, че е престанал да обърканото ти сърце имаше толкова много мъгла. Раздвиж- се занимава с преписките и с книжата. И все пак той живее- ваше други, които се трупаха по масите, не, не можеше да ше от тях, разбуждаше онези, които дремеха в архивите му, разчиташ на мен в това отношение, твоята маса си беше твоя- раздвижваше други, които се трупаха по масите, вкарваше, та маса и аз нито те бях сложил там, нито щях да те махна откакто може, в правия път някои, които малко бяха кривнали, там, просто гледах как си четеш романите и разглеждаш ко- Помагаха му приятелствата с хора от една или друга партия и риците и илюстрациите на книжките, а ти очакваше да седна стабилният авторитет, който имаше във всички държавни уч- до теб и да ти обясня, да те насърча, да направя това, което реждения. За него нямаше затворени врати. Можеше да се всяка жена очаква един мъж да направи с нея, да увие поле- каже, че портиерите в министерствата му дължаха назначе- кичка шнурче около талията й и хоп, да я дръпне и да я за- нието си, защото го поздравяваха с нещо като синовна при- върти, да й даде тласъка, който да я изтръгне от собствената вързаност и му отваряха вратите като на вътрешен човек, й склонност да плете пуловери или да бъбри, да бъбри без- Чух да се говори, че някога бил спечелил много пари от ак- спир, да говори по многото теми на нищото. Виж, не съм ли тивна намеса в прословутите дела с мините и железниците, чудовище, какво имам аз, за да се хваля, дори и теб те нямам но в други случаи стеснителната му честност не се оказала вече, защото бях твърдо решен да те загубя (дори не да те благоприятна за него. Когато се установих в Мадрид, той, загубя, защото преди това би трябвало да те спечеля), наис- както изглежда, се радваше на добро положение, но без да тина не беше твърде ласкателно за човек, който… Ласка- си позволява излишества. Не му липсваше нищо, но нямаше телно, кой знае откога не бях чувал тази дума, ето как на нас, спестявания, което наистина не беше твърде ласкателно за креолите, езикът ни става все по-беден, като дете в главата човек, който след толкова години работа се приближаваше ми имаше много повече думи, отколкото сега, четях същите към края на живота си и едва ли имаше време да завладее романи, придобивах много богат и напълно безполезен реч- отново изгубените територии. ник — спретнато и с изключителен вкус, такива неща. Пи- Тогава той не беше толкова възрастен, колкото изглежда- там се дали наистина си стигала до сюжета на този роман, ше, обличаше се винаги като елегантните млади хора, спрет- или просто ти е служел за трамплин, за да се отнесеш някъде нато и с изключителен вкус. Бръснеше цялото си лице, това из твоите загадъчни страни, за които аз напразно ти завиж- бе нещо като показна вярност към предишното поколение, дах, както ти ми завиждаше за това, че съм бил в Лувъра, към което принадлежеше. Неговият финес и добро настрое- сигурно си го подозирала, макар че не казваше нищо. И така ние, които дозираше и съчетаваше много умело, никога не се приближавахме към онова, което трябваше да ни се случи стигаха до неуместна фамилиарност или до перчене. Основ- един ден, когато ти щеше да разбереш, че аз мога да ти дам ното му достойнство, както и недостатък, се проявяваше при само част от времето и от живота си, проточвайки досад- разговор, понеже, тъй като знаеше, че говори добре, се под-_но разказите си_, точно така, ставам досаден, дори когато си даваше на страстта си да описва подробности, проточвайки припомням. Но колко беше красива до прозореца, сивотата досадно разказите си. Понякога ги подхващаше от самото на небето беше кацнала на едната ти буза, ръцете ти държаха начало и ги украсяваше с такива детински дреболии, че се книга, устата ти — както винаги с лека жажда, в очите съмне- налагаше човек да го моли в името на Бога да бъде по-кра- ние. В теб имаше толкова изгубено време, дотолкова пред- тьк. Когато споделяше ловна случка (той изпитваше истин- ставляваше калъп на онова, което би могла да бъдеш под ска страст към лова), от встъплението до момента на изстре- други звезди, че да те взема в прегръдките си и да те любя се ла минаваше толкова време, че слушателят съвсем забравя- оказваше задача, изпълнена с нежност, почти граничеща с ше за какво става дума и се разсейваше, така че като чуеше милосърдието, ето как се мамех, оставях се да бъда подве- „бум“, се стряскаше не на шега. Не зная дали да спомена ден от идиотската гордост на интелектуалеца, който смята, че като физически недостатък хроничното възпаление на слъз- е подготвен да разбира (ревеше със сълзи и сополи? ама това ните му жлези, от което понякога, особено през зимата, очи- като израз е просто гнусно). Подготвен да разбира, напушва те му така се зачервяваха и навлажняваха, все едно че на- ме смях, Мага. О, това е само за теб, не го разказвай на ни- истина ревеше със сълзи и сополи. Не познавам човек, кой- кого. Мага, кухият калъп бях аз, а ти трептеше, чиста и сво- то да има по-богат и разнообразен асортимент от ленени нос- бодна като пламък, като река от живак, като първите трели ни кърпи. Заради това и заради навика му винаги да излага на птица, с които пуква зората, и е сладко да ти го кажа с на показ една бяла кърпа в дясната или в двете си ръце, един думите, които толкова ти харесваха, защото не вярваше, че мой приятел андалусец, добър човек и шегаджия, за когото те съществуват извън стиховете и че имаме право да ги из- ще разкажа по-късно, наричаше чичо ми Верониката^[3]. ползваме. Къде ли си, къде ли ще бъдем от днес нататък, две Към мен проявяваше искрена привързаност и през пър- точки в една необятна вселена, близо или далеч, две точки, вите дни на живота ми в Мадрид не се отделяше от мен, за да които правят линия, две точки, които се отдалечават и се до- ме съветва за всичко, свързано с моето настаняване, и ми ближават случайно (великите личности, носили фамилия- помагаше за хиляди неща. Когато говорехме за семейството та Буено де Гусман, и подобни претенциозности, Мага, как и аз се връщах към спомени от детството или към случки с можеш да стигнеш по-далеч от пета страница…), но няма да баща ми, добрият ми чичо леко се разстройваше; обхваща- ти обясня онова, което наричат брауново движение, естестве- ше го трескаво въодушевление заради великите личности, но, че няма да ти го обясня, и все пак двамата, Мага, образу- носили фамилията Буено де Гусман, вадеше носната си кър- ваме фигура, ти — точка някъде, аз — друга точка на друго па и ми разправяше безкрайни истории. Смяташе ме за по-място, и се местим, ти сега може би си на улица „Юшет“, а следния мъжки представител на род, дал забележителни лич- аз сега откривам в празната ти стая този роман, утре ти ще ности, милваше ме и ме глезеше като дете, въпреки че тогава бъдеш на Лионската гара (ако ще заминаваш за Лука, любов бях на трийсет и шест години. Горкият ми чичо! В тези проя- моя), а аз — на улица „Шьомен Вер“, където съм намерил ед- ви на привързаност, които значително увеличаваха потока от но чудесно винце, и полека-лека, Мага, строим абсурдна фи- очите му, аз откривах една тайна и много силна мъка, шип, гура, рисуваме с движенията си фигура като онези, които забит в сърцето на този прекрасен човек. Не знам как стиг- рисуват мухите, летящи из стаята — насам-натам, правят ря- нах до това откритие, но бях сигурен каква е раната, която зък завой на сто и осемдесет градуса, оттам насам, именно криеше, сякаш я бях видял с очите си и я бях докоснал със това се нарича брауново движение, сега разбираш ли, прав собствените си пръсти. Дълбоко, неутешимо и тежко страда- ъгъл, възходяща линия, от тук на там, от дъното към предния ше, че не съм женен за една от трите му дъщери, непопра- план, нагоре, надолу, спазматично, рязко спиране и в същия вима беда, защото и трите му дъщери, уви, бяха вече омъ- миг изстрелване в друга посока, и всичко това изплита рисун- жени. ка, фигура, нещо несъществуващо като теб и мен, като двете точки, изгубени в Париж, които се движат оттук дотам, оттам насам, рисуват своята картина, танцуват за никого, дори не и за самите себе си, една фигура без край и без смисъл.