Хулио Кортасар
Игра на дама (59)

58.

— Много добре направи, че дойде — каза Хекрептен, докато сменяше тревата. — Тук, у дома, ще ти е много по-добре, още повече че атмосферата там е да не си говорим. Трябва да си вземеш два-три дена отпуска.

— И още как — каза Оливейра. — И много повече, скъпа. Палачинките са страхотни.

— Какъв късмет, че ти харесаха. Не яж много, ще ти стане тежко.

— Няма проблем — каза Овехеро, палейки цигара. — Сега ще му дръпнете един хубав следобеден сън, а вечерта вече ще можете да ударите един покер.

— Не мърдай — каза Талита. — Как не можеш да седиш мирно, направо невероятно.

— Съпругата ми е толкова потресена — каза Ферагуто.

— Вземи си още една палачинка — каза Хекрептен.

— Не му давайте нищо освен плодов сок — разпореди се Овехеро.

— Национална корпорация на специалистите по науките за подобаващото и техните научни учреждения — подигра се Оливейра.

— Сериозно, приятелю, не яжте нищо до утре — каза Овехеро.

— Тази, че има повече захар — каза Хекрептен.

— Опитай се да заспиш — каза Травълър.

— Реморино, застани до вратата и не пускай 18 да го безпокои — каза Овехеро. — Навил си е на пръста нещо и приказва само за някакъв си пистолет.

— Ако ти се спи, ще пусна щорите — каза Хекрептен, — така няма да се чува радиото на дон Креспо.

— Не, остави ги — каза Оливейра. — Пускат нещо от Фалу.

— Вече е пет — каза Талита. — Не искаш ли да поспиш малко?

— Смени му пак превръзката — каза Травълър, — това определено го облекчава.

— Почти съм го промила — каза Хекрептен. — Искаш ли да сляза да купя „Нотисиас Графикас“?

— Добре — каза Оливейра. — И пакет цигари.

— Не заспа лесно — каза Травълър, — но сега ще откара цяла нощ, Овехеро му даде двойна доза.

— Дръж се добре, съкровище — каза Хекрептен, — сега се връщам. Тази вечер ще хапнем печено, искаш ли?

— С мешана салата — каза Оливейра.

— Диша по-добре — каза Талита.

— И ще ти приготвя мляко с ориз — каза Хекрептен. — Беше много намръщен, като си дойде.

— Трамваят беше претъпкан — каза Оливейра. — Знаеш ли как е в претъпкан трамвай в осем сутринта в тази жега.

— Наистина ли вярваш, че няма да се събуди, Ману?

— Да, доколкото имам кураж да вярвам в нещо.

— Тогава да се качим при шефа, който ни чака, за да ни изхвърли.

— Съпругата ми е толкова потресена — каза Ферагуто.

— Що за нахалство?! — извика Кука.

— Бяха готини типове — каза Овехеро.

— Такива рядко се срещат — каза Реморино.

— Не пожела да ми повярва, че му трябва Heftpistole — каза 18.

— Марш в стаята или ще наредя да ти направят клизма — каза Овехеро.

— Смърт за кучето — каза 18.