Хулио Кортасар
Игра на дама (76)

75.

Бе толкова хубаво в старите времена човек да се почувства потопен в един величествен стил на живот, където са възможни сонетите, диалогът с небесните тела, размишленията през буеносайреските нощи, гьотевското спокойствие по време на сбирките в „Колумб“ или на лекциите на чуждоземните авторитети. Все още бе обкръжен от свят, който живееше така, който се обичаше такъв, предумишлено красив и спретнат, архитектурен. За да усети дистанцията, която го делеше сега от този колумбариум, Оливейра трябваше само да повтори с кисела усмивка вчерашните изискани фрази и луксозен ритъм на живот, дворцовия маниер да се говори и да се мълчи. В Буенос Айрес, столица на страха, отново се усещаше обкръжен от дискретното изглаждане на стърчащите зъбери, обикновено наречено здрав разум, и — отгоре на всичко — от това утвърдително самодоволство, от което гласовете на млади и на стари звучаха толкова надуто, и видимото се приемаше за истинско, а заместителя — за онова, за онова, за онова (пред огледалото, стиснал тубата с паста за зъби, Оливейра пак се смееше в лицето си и вместо да си пъхне четката в устата, я доближаваше до изображението си и усърдно мажеше отражението на устата си с розова паста, рисуваше сърце в средата на устата си, ръце, крака, букви, мръсотии, прокарваше четката за зъби по огледалото, мажеше го с паста и се превиваше от смях, докато Хекрептен не влезеше отчаяна с гъба в ръка и така нататък).