Хулио Кортасар
Игра на дама (58)

57.

— Припомням си някои понятия, за да се подготвя за идването на Адгал. Какво мислиш, да я заведа ли някоя вечер в Клуба? На Етиен и Роналд ще им хареса, толкова е луда.

— Заведи я.

— И на теб щеше да ти хареса.

— Защо говориш, все едно съм умрял?

— Не знам — каза Осип. — Наистина не знам. Но имаш такова изражение.

— Тази сутрин разказвах на Етиен много хубави сънища. Сега, докато описваше погребението с едни такива прочувствени думи, сънищата се смесиха с други спомени. Наистина трябва да е било трогателна церемония. Много е странно да съумееш да бъдеш едновременно на три места, но тази вечер ми се случва, трябва да е под влияние на Морели. Да, да, ще ти разкажа. Сега като си помисля, на четири места едновременно. Доближавам се до вездесъщостта, а оттам до лудостта… Имаш право, вероятно няма да се запозная с Адгал, доста преди това май ще бъда в кофата за боклук.

— Тъкмо дзен обяснява възможностите за състояние, предхождащо вездесъщостта, нещо подобно на това, което си изпитал, ако си го изпитал.

— Естествено, приятел. Връщам се едновременно от четири места: сънят от тази сутрин, който е още жив. Няколко интерлюдии с Пола, които ти спестявам, твоето толкова блестящо описание на погребението на детето, а сега осъзнавам, че в същото време отговарях на Травълър, един приятел от Буенос Айрес, който никога не разбра едни мои стихове, които започваха така, забележи: „Аз полусън, водолаз в умивалници“. А е много лесно, ако се позамислиш малко, току-виж ти си го разбрал. Когато се събудиш сред останките от привидян насън рай, които сега ти висят като косите на удавник — ужасна погнуса, тревожност, усещане за преходност, за измамността на всичко и най-вече за безполезност. Падаш навътре и докато си миеш зъбите, наистина си водолаз в умивалници, бялата мивка сякаш те всмуква, като че ли се плъзгаш в тази дупка, която поглъща налепите по езика ти, сополите ти, гурелите, пърхота, слюнката ти, и се оставяш да те погълне с надеждата, че може би ще се върнеш към другото, към онова, което си бил, преди да се събудиш, то все още се носи, то е в теб, в самия теб, но си отива… Да, за миг падаш навътре, докато защитните механизми на будното състояние — ах, какъв хубав израз, ах, този език — не се задействат, за да те задържат.

— Типично екзистенциално изживяване — каза самодоволно Грегоровиус.

— Сигурно, но всичко зависи от дозата. Мен умивалникът наистина ме всмуква.