Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (9)

Осма глава

Сградата „Хувър“,

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Заместник-директорът на ФБР Катрин (Кит) Пиърсън стоеше до прозореца на петия етаж и намръщен наблюдаваше мокрия от дъжда асфалт на „Пенсилвания Авеню“. Само няколко коли чакаха пред пешеходната пътека до близкия светофар и малцина минувачи бързаха по широките тротоари с разтворени чадъри. Оставаха два часа до обичайния наплив на федерални служители, прибиращи се от работа.

Тя устоя на желанието да провери още веднъж колко е часът. Да чака, докато други действат, не бе най-силната й черта.

Кит Пиърсън вдигна очи от уличното платно и забеляза отражението си в затъмнените стъкла. За миг огледа себе си с пълно безразличие и отново се зачуди защо тъмносивите очи, които я гледаха отсреща, й се струваха като очите на непознат. Макар и на четиридесет и пет години, нейната бяла като слонова кост кожа беше още гладка, а късата й тъмнокестенява коса очертаваше лице, което повечето мъже намираха за привлекателно.

Не че им даваше много възможности да й го казват, помисли си тя хладно. Проваленият й ранен брак и неприятният развод доказаха, че е невъзможно да съчетае успешно любовта с кариерата си във ФБР. Националните интереси на Бюрото и на САЩ бяха за нея винаги на първо място — дори онези, за които началниците й се страхуваха да споменат.

Пиърсън знаеше, че зад гърба й агентите и аналитиците на нейно подчинение я наричаха Снежната царица. Тя не обръщаше внимание. Нагърбваше се с работа дори повече и от тях. А и беше по-добре да си студен и сдържан, отколкото да те смятат за слаб и некадърен. Отделът за антитероризъм на ФБР не беше място за бюрократи, които идват в девет и си отиват в пет часа и мислят единствено за пенсиите си вместо за опасните врагове на нацията.

Врагове като Движението на Лазар.

От няколко месеца двамата с Хал Бърк от ЦРУ предупреждаваха началниците си, че Движението на Лазар се превръща в пряка заплаха за основните интереси на САЩ и на техните съюзници. Те основаваха заключенията си на фактите, че Движението използва все по-гръмка реторика и преминава към насилствени действия. Представяха политически документи и анализи и всяко доказателство, до което се доберяха.

Но никой нагоре в йерархията не желаеше да действа достатъчно решително срещу растящата опасност. Шефът на Бърк, директорът на ЦРУ Дейвид Хансън, беше много амбициран, но накрая и той се отказа. Повечето от политиците бяха още по-мекушави. Те виждаха в Движението на Лазар само външния камуфлаж, възвишената природозащитна организация. Кит Пиърсън се страхуваше от онова, което се криеше под камуфлажа.

— Представете си терористична група като Ал Кайда, но състояща се от американци, европейци, азиатци, хора, които изглеждат точно като вас и мен, и онези хора там на „Мейпъл Лейн“ — предупреждаваше тя често подчинените си. — Как ще се противопоставим на подобна заплаха?

Хансън единствен разбираше, че Движението на Лазар е явна и непосредствена опасност. Директорът на ЦРУ обаче настояваше битката да се води само със законови средства и в границите, очертани от политиците. За разлика от него Пиърсън и Бърк, както и други по света знаеха, че е твърде късно да се играе по правилата. Те бяха твърдо решени да разгромят Движението с насилствени действия, като използват всички необходими средства.

Телефонът на бюрото й звънна. Тя се отмести от прозореца и прекоси кабинета с грациозна походка. Вдигна телефона след второто позвъняване.

— Пиърсън.

— Бърк се обажда — Тя очакваше това обаждане, но колегата й от ЦРУ, набит, с квадратна челюст, й прозвуча необичайно нервно. — Линията сигурна ли е? — попита той.

Тя натисна копче на телефона и набързо провери линията за признаци на електронно подслушване. После кимна.

— Чисто е.

— Добре — отговори Бърк с монотонен и отсечен глас. Чуваха се шумове от уличното движение. Явно се обаждаше от колата си. — Нещо се е издънило в Ню Мексико, Кит. Нещо лошо, много лошо. По-лошо, отколкото очаквахме. Пусни си някоя от телевизиите. Те предават на живо.

Учудена, Пиърсън се протегна през бюрото, натисна едно копче и върху монитора на компютъра й се появи телевизионен сигнал. Известно време тя наблюдава мълчаливо и напълно шокирана случващото се пред института „Телър“. Дори докато гледаше, откъм вътрешността на сградата се чуваха нови и нови експлозии. Стълбове от гъст дим изпълваха ясното синьо небе над Ню Мексико. Пред самия институт хиляди демонстранти от Движението на Лазар бягаха обезумели, ужасени, изпотъпквайки се един друг в опита си да се спасят. Камерите показваха отблизо човешки същества, които се стопяваха като изцапан с кръв восък.

Тя пое дъх. Бореше се да запази самообладание. После стисна слушалката по-здраво.

— Мили боже, Хал. Какво става?

— Още не е ясно — отговори Бърк. — Според първите съобщения, демонстрантите счупили оградата и тъкмо започнали да нахълтват в сградата, когато отвътре изригнал адът — експлозии, пламъци и дявол знае какво.

— Причината?

— Има предположения за токсични газове от нанотехнологичните лаборатории — каза Бърк. — Няколко източника говорят за трагичен инцидент. Други смятат, че става дума за саботаж от неизвестни засега извършители. Повечето залагат на саботажа.

— Но няма потвърждение? — попита тя рязко. — Няма сведения някой да е взет за заложник?

— До този момент не. Още нямам връзка с нашите хора, но очаквам скоро да разбера нещо. Отивам там лично, разбра ли? Има полет на ВВС от базата „Андрюс“ след трийсет минути. Ленгли ми уреди място в самолета.

Пиърсън поклати глава раздразнено.

— Планът не беше такъв, Хал. Мислех, че държим ситуацията под контрол.

— Да, и аз така мислех — отговори Бърк. Тя почти чу как той сви рамене. — Винаги нещо се издънва в даден момент при всяка операция, Кит. Знаеш това.

Тя се намръщи.

— Но не чак толкова.

— Не — съгласи се Бърк. — Обикновено не. — Той прочисти гърлото си. — Сега обаче ще трябва да действаме според случая. Нали?

— Да.

Пиърсън се протегна и прекъсна телевизионната връзка на компютъра. Не искаше да гледа повече. Не и сега. Подозираше, че тези лица дълго ще спохождат съня й.

— Кит?

— Чувам те — отговори тя едва.

— Знаеш какво ще стане, нали?

Тя кимна, насилвайки се да се съсредоточи.

— Да, знам. Ще оглавя следствения екип в Санта Фе.

— Това ще бъде ли проблем? — попита офицерът от ЦРУ. — Имам предвид Зелър?

— Не, не мисля. Сигурна съм, че той няма да пропусне възможността да ми възложи работата — каза внимателно Пиърсън, изразявайки мислите си на глас. — Аз съм експертът по Движението на Лазар тук. Изпълняващият длъжността директор го знае. А на всички по цялата верига от Белия дом надолу ще им е ясно, че това зверство е свързано по някакъв начин с Движението.

— Така е — отговори Бърк. — Междувременно ще продължа да форсирам ТОКСИН от моя страна.

— Разумно ли е? — попита рязко Пиърсън. — Може би трябва да дръпнем шалтера сега.

— Късно е — каза й Бърк безцеремонно. — Всичко вече е задействано, Кит. Или ще яхнем вълната, или ще потънем.