Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (16)

Петнадесета глава

Международното летище на Албъкърки,

Ню Мексико

Докато червеното слънце изгряваше зад него, гигантският „Ан-124 Кондор“ се спусна с грохот над осветения участък на летището и кацна тежко на осма писта. Четирите огромни турбоперки виеха, докато пилотът променяше тягата. Намалявайки скоростта, кондорът подскочи и се плъзна тежко по дългата около четиристотин метра скоростна отсечка, като гонеше собствената си сянка. След секунди той мина с грохот покрай хангарите, където стояха изтребителите Ф-16 на Сто и петдесета ескадрила на бойната авиация на Националната гвардия. Все още намалявайки скоростта, кондорът задмина и замаскираните бункери от бетон и желязо, които през студената война се използваха за съхраняване на стратегически и тактически ядрени ракети.

Към края на асфалтираната писта огромният транспортен самолет „Антонов“, руско производство, се насочи към една от товарните рампи и спря до далеч по-малък корпоративен реактивен самолет. Пронизителният шум от двигателите замря. Група репортери и оператори чакаха, за да отразят пристигането на самолета, собственост на „Номура Фарматек“.

Високото почти осемнадесет метра товарно отделение в задната част се отвори и рампата се стовари тежко върху цимента, изпоцапан с петна от бензин и самолетно гориво. Двама души от екипажа в летателни костюми слязоха по рампата, закривайки очите си от слънчевата светлина. Скочиха на земята, обърнаха се и правейки знаци с ръце, започнаха да направляват колоната от автомобили, която бавно се измъкна от товарното отделение. Обещаните от Хидео Номура мобилни лаборатории за ДНК анализ пристигнаха.

Самият Номура стоеше сред журналистите и наблюдаваше помощния персонал и лаборантите, докато се подготвяха бързо и без суетене за краткото пътуване до Санта Фе. Тяхната експедитивност му достави удоволствие.

След като се увери, че на медиите бе осигурена възможност да снимат всичко, което трябва, той им даде знак за внимание. Мина известно време, докато пренасочат камерите и проверят изправността на микрофоните. Изчака ги търпеливо да се подготвят.

— Имам да ви съобщя още едно важно решение, дами и господа — започна Номура. — Не беше лесно. Но смятам, че е единственото възможно решение, имайки предвид ужасната трагедия, на която всички станахме свидетели вчера. Той направи пауза, за да подсили драматизма. — От този момент „Номура Фарматек“ прекратява всички програми в областта на нанотехнологиите, както в собствените ни лаборатории, така и в лабораториите, които финансира в целия свят. Ще поканим външни наблюдатели, които да проверят на място и да потвърдят, че сме спрели дейността си в тази научна област.

Номура изслуша учтиво пороя от въпроси, които заваляха след изненадващото съобщение. Отговаряше на онези, които му се струваше, че служат най-добре на целите му.

— Дали решението ми е продиктувано от исканията, отправени тази сутрин от Движението на Лазар? — той поклати глава. — Категорично не. Аз уважавам техните мотиви и идеали, но не споделям съпротивата им срещу науката и технологиите. Това временно спиране се дължи на най-обикновена предпазливост. Докато не разберем какво се е случило в института „Телър“, би било неоправдано да поставяме в опасност и други градове.

— А вашите конкуренти? — попита един от репортерите.

— Други корпорации, университети и правителства са инвестирали вече милиарди долари в медицинските нанотехнологични проучвания. Не трябва ли и те да ви последват и да спрат дейността си?

Номура се усмихна любезно.

— Не мога да си позволя да диктувам какво да правят другите. Това е въпрос на научна преценка, или може би най-точно въпрос на съвест. Единственото, което аз мога да направя, е да ви уверя, че „Номура Фарматек“ никога няма да постави печалбата пред човешкия живот.

Бостън, Масачузетс

Огромен мъж, Джеймс Севърин, главният изпълнителен директор на „Харкорт Биосайънсис“, изгледа интервюто на Хидео Номура по Си Ен Ен.

— Тоя хитър, лукав японски кучи син — измърмори той едновременно възхитен и бесен. Очите му мигаха гневно зад дебелите стъкла на очилата с черни рамки. — Знае много добре, че компанията му е далеч зад всички останали в работата си, толкова далеч, че няма никакъв шанс да навакса.

Неговият старши асистент, висок колкото него, но с десетина килограма по-слаб, кимна.

— Онова, което знаем, е, че хората на Номура изостават от нашите учени най-малко с осемнадесет месеца. Те все още се блъскат с общата теория, докато нашите екипи вече разработват реални приложения. Това е състезание, което „Номура Фарматек“ не може да спечели.

— Да — изсумтя Севърин. — Знаем това. И нашият приятел Хидео го знае. Но кой друг ще разбере какво цели? Не печатът, това е сигурно — Той се намръщи. — Значи дърпа шалтера на провалени проекти, които струват на компанията му купища пари, като се прави на благороден корпоративен рицар. Не е ли сладур?

Шефът на „Харкорт Биосайънсис“ избута назад стола си, изправи се тежко и застана до прозореца на своя кабинет.

— И този малък номер на Номура само ще насъска още повече обществеността и политическия натиск срещу нас. И без това кашата в Санта Фе ни се отрази зле. Сега ще стане още по-лошо.

— Можем да спечелим известна отсрочка, като последваме примера на „Фарматек“ и си самоналожим мораториум — предложи внимателно старши асистентът му. — Само докато докажем, че нашата лаборатория в „Телър“ няма ни най-малка вина за бедствието.

Севърин изсумтя.

— Колко ще продължи това? Месеци? Две години? Мислиш ли наистина, че можем да си позволим да държим един куп учени със скръстени ръце толкова дълго? — Той се наведе към плътното стъкло. Ниско долу водите на река Бостън изглеждаха сиво-зелени. — Не забравяй, че много хора в Конгреса и печатът ще започнат да говорят, че ние на практика си признаваме вината, като замразяваме нанотехнологичните проекти.

Асистентът не каза нищо.

Севърин се отдалечи от прозореца. Сключи ръце зад гърба си.

— Не. Няма да играем играта на Номура. Ще я направим по-груба. Веднага пусни съобщение за печата. Кажи, че „Харкорт Биосайънсис“ отхвърля изцяло исканията на Движението на Лазар. Няма да се огънем под заплахите, отправяни от тайни и екстремистки организации. Уреди посещения на журналисти в някои наши нанотехнологични лаборатории. Трябва да покажем на хората, че не крием абсолютно нищо и че те няма от какво да се страхуват.