Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (48)

Четиридесет и седма глава

Питър наклони хеликоптера „Блек Хок“ максимално и го насочи към летището. Бреговата ивица на Санта Мария се виждаше все по-добре, приемайки постепенно очертания и форма, докато летяха към острова със скорост близо двеста километра в час. Англичанинът обърна за миг глава и погледна към Ранди.

— Най-добре да приготвиш оръжията.

Тя кимна. Тримата вече бяха навлекли бронежилетките, а хеликоптерът бе съоръжен с три автоматични карабини Д-4, версия на автоматите М-16, с които бе въоръжена американската армия. Тя се премести в отделението за войници, като внимаваше да се държи здраво поне с едната ръка.

Внезапно Питър наклони хеликоптера, правейки отново остър завой, този път в северна посока, за да лети паралелно на пистата.

— Момент! — каза той. — Защо трябва да си усложняваме живота? Защо просто не гръмнем тези проклети самолети роботи от въздуха и да ги натикаме в морето?

Смит се замисли върху предложението. Логиката му бе желязна. Той се изчерви.

— Трябваше да помисля за това — призна той неохотно.

Питър се ухили.

— Учил си медицина, когато е трябвало да учиш тактика, а? — Той се върна към управлението на хеликоптера. UH-60L се извиси рязко, изкачвайки се с неколкостотин метра над морето за по-малко от секунди. — Дръж под око първия апарат, Джон. Уведоми ме, когато започне да се издига.

Смит кимна. Облегна се на седалката си и загледа през дясното стъкло на кабината. Внезапно просветна нещо бяло и погледът му долови малко облаче прах близо до летището. После забеляза малка стрела, която бързо доближаваше към тях, оставяйки след себе си огнена следа. За част от секундата Джон се взираше невярващо. После инстинктът му за самосъхранение се пробуди.

— САМ! Ракета САМ! — изкрещя той. На три градуса.

— Мамка му! — възкликна Питър.

Той бързо занатиска педалите, задърпа ръчките и завъртя лоста за управление, за да снижи рязко хеликоптера и да избегне връхлитащата ракета. В същото време натисна копче върху контролното табло и активира устройството за изстрелване на сигнални ракети.

Зад пикиращия хеликоптер изригнаха сигнални ракети, описвайки широка дъга. Смит вдигна очи и видя как доближаващата ракета земя-въздух мина като стрела над главите им и после се отклони рязко, следвайки сигналните ракети примамки, които се носеха бавно към океана. Той въздъхна с облекчение.

— Явно е била с топлинен търсач — коментира той и се смути, тъй като гласът му леко трепереше.

Питър кимна. Беше стиснал силно устни.

— Ръчно преносимите ракети САМ обикновено са такива. — Той въздъхна. — Страхувам се, че се налага да се върнем на първоначалния план. Не можем да си позволим голяма височина, не и при заплаха от ракети.

— Значи, влизаме вътре? — предположи Смит.

— Да — потвърди Питър и оголи зъбите си в широка свирепа усмивка. Той снижи хеликоптера почти до водата, а отстрани изглеждаше така, сякаш долната част на машината пори вълните. Летището, което бе вече на равнището на очите им, постепенно се уголемяваше. — Влизаме бързо и удряме здраво, Джон. Ти разчистваш отляво, аз отдясно. А Ранди, Бог да я пази, ще прави всичко останало, което се наложи.

— Звучи като план! — съгласи се Ранди зад гърбовете им.

Тя подаде на Смит една от карабините Д-4 и тридесет и три пълнителя. С къса цев и оптично устройство, Д-4 беше по-леко и по-маневрено оръжие от своя родител М-16. Смит пъхна един от пълнителите в магазина, а останалите прибра по джобовете си. Третата карабина отиде у Питър, който я сложи до себе си на пилотската седалка.

— Благодаря. Сега се закопчайте — викна й Питър. — При кацането доста ще раздруса.

Откъм пистата се разнесоха изстрели в посока към тях. Няколко мъже бяха застанали на открито и стреляха по хеликоптера с картечници. Куршуми 5,56-милиметра заудряха хеликоптера и рикошираха от главния ротор, блиндирания покрив и опашката и продупчиха страничните части от тънка сплав на фюзелажа.

Смит забеляза, че първият летателен апарат на Номура се отдели от земята и започна да се издига. Той удари с юмрук по седалката си от безсилие.

— По дяволите!

— Има още два на земята! Ще се оправим с този малко по-късно — успокои го Питър. — Ако приемем, че ще има по-късно, разбира се — добави той, мърморейки под носа си.

Хеликоптерът „Блек Хок“ издрънча, докосвайки настилката, завъртя се бързо в полукръг и се заби във високата трева, която растеше покрай пистата. Още куршуми рикошираха от покрива и изчезнаха сред дъжд от искри. Смит бързо откопча колана, грабна карабината Д-4 и се изтегли в отделението за войниците. Питър го последва почти веднага, като първо нагласи на пауза няколко копчета върху контролното табло. Над главите им остриетата на перките забавиха въртенето си, но не спряха.

Ранди вече бе отворила лявата странична врата. Тя се надвеси през отвора с насочена напред карабина.

— Готово ли е всичко?

Джон кимна.

— Да тръгваме.

С Ранди плътно зад него, той скочи от хеликоптера и се стрелна на юг покрай ръба на пистата. Полетяха куршуми над главите им, изстреляни от двама охранители, които тичаха към тях. Смит се хвърли във високата трева и откри огън, движейки оръжието от ляво на дясно.

Един от охранителите извика пронизително и падна напред, разсечен почти на две. Другият залегна по корем и продължи да стреля.

От позицията си вдясно от Смит Ранди се прицели хладнокръвно. Тя изчака, докато маркировката на оптичния мерник се установи върху очилата на газовата маска на пазача, и после натисна леко спусъка.

Главата му се пръсна.

Джон преглътна с мъка и извърна очи. Той огледа наоколо. Бяха изминали около една трета от дължината на пистата и се намираха само на няколкостотин метра от огромния хангар в южния край. Голямо складово помещение с тенекиен покрив се разпростираше на изток недалеч зад тях. Откъм страната на склада, която гледаше към тях, имаше само един вход — солидна желязна врата със секретна ключалка. Очите му се присвиха, докато подозрението му преминаваше в увереност. Никой не слагаше подобна брава на обикновен склад. Явно тайната лаборатория на Номура за производство на нанофаги бе някъде вътре. Човек можеше да скрие десетина биохимични инсталации във вътрешността на това огромно, приличащо на пещера пространство и пак да остане много място.

Вторият от самолетите роботи вече се търкаляше по пистата, бавно набирайки скорост, докато перките увеличаваха оборотите си. Джон виждаше смъртоносните цилиндри под единственото огромно крило на машината. Третият самолет беше спрял точно пред хангара и изчакваше реда си, за да потегли.

На север избухна престрелка. Още един от охраната изпищя и падна, направен на решето от Питър. При падането си мъжът натисна спусъка на ракетомета SA-16, руско производство, който се опитваше да насочи. Ракетата САМ се запали. Оставяйки гъст облак от сив и бял дим след себе си, тя литна нагоре, насочи се на изток и после падна отвесно в празните пасища зад периметъра на оградата, където се взриви, без да причини вреда никому.

Смит забеляза движение на юг, недалеч от втория самолет. Още трима въоръжени начело с много по-висок от тях мъж приближаваха край западния край на пистата, като внимаваха да не изостават от самолета. Те се носеха на двойки, като се сменяха периодично и се прикриваха едни други, докато напредваха.

Той примигна. Страхотно, помисли си Джон. Тия типове бяха професионалисти. И ги предвождаше не кой да е, а третият от свръхчовеците Хораций.

— Гледай пред себе си, Джон — викна Ранди.

Тя посочи с ръка към откритото пространство от другата страна на пистата. Малка група мъже с газови маски и респиратори отстъпваше назад, измъквайки се от района на стрелбата. Повечето изглеждаха невъоръжени. Но двама носеха автомати, преметнати през рамо и влачеха възрастен мъж с побелели коси, който нямаше газова маска и бе окован в белезници.

— Ще се оправя със самолетите — каза Смит. После посочи към групата, която се оттегляше. — Ти се заеми с тях. Ранди кимна, а Джон тръгна покрай пистата към гигантския летателен апарат, който се движеше с грохот на север. Димът от заблудената ракета САМ отряза видимостта й към него.

Останала сама, тя скочи на крака и побягна през широкото открито пространство. Един от бягащите мъже я забеляза и викна на останалите. Те залегнаха в тревата. Двамата въоръжени пазачи бутнаха възрастния мъж долу в краката си, обърнаха се и приготвиха автоматите си.

Ранди стреля от бедрото си, изпращайки три откоса. Един от пазачите падна тежко на земята, а от няколко рани на тялото му потече кръв. Другият отвърна на стрелбата, като изпразни наведнъж цял пълнител от двадесет патрона със своя автомат „Узи“.

Въздухът около Ранди се изпълни внезапно с куршуми и парчета от разбитата асфалтова настилка. Тя отскочи встрани. Нещо я удари по лявата ръка и я хвърли назад. Рикоширал куршум от асфалта я бе улучил в лявата ръка и я счупи точно над лакътя. Прониза я жестока болка. Тя се претърколи, опитвайки се да се прикрие, преди стрелецът да я мерне и да я улучи.

Стъписан от това, че тя е все още жива, пазачът измъкна празния пълнител и зареди нов.

Стискайки зъби, за да преодолее непоносимата болка, Ранди отново вдигна карабината и изстреля един откос. Два куршума с медно покритие улучиха целта и събориха нападателя по гръб, превръщайки го в кървавочервена купчина.

Тя се насили да се изправи на крака и затича по пистата. Невъоръжените мъже се разбягаха на всички посоки. Всички те изглеждаха еднакви с противогазите. Внезапно възрастният мъж с белезниците замахна с крак и спъна един от бягащите. Задъхвайки се, възрастният се хвърли върху мъжа, когото свали на земята, и го притисна силно.

Ранди се доближи с насочена карабина в здравата ръка.

— Кой, по дяволите, си ти? — викна тя.

Възрастният мъж й се усмихна блажено.

— Аз съм Джинииро Номура — отговори той тихо. — А това — кимна към фигурата, която се гърчеше под него — е Лазар, предателят, който някога бе моят син Хидео.

Ранди; която просто не можеше да повярва на късмета си, се усмихна на възрастния мъж.

— Радвам се да се срещна с вас, господин Номура. — Тя продължаваше да държи карабината Д-4 насочена към човека на земята, докато Джинииро се изправяше с мъка. — Свали противогаза веднага — нареди тя. — Но бавно. Иначе може да ти гръмна главата.

Младият мъж се подчини. Бавно, подчертано внимателно той свали маската и респиратора, разкривайки шокираното лице на Хидео Номура.

— Какво ще правиш с него? — полюбопитства Джинииро.

Ранди вдигна здравото си рамо.

— Ще го отведем в САЩ, за да бъде изправен пред съда. — Тя чу нова серия стрелба, този път от север. — Което означава, че ние тримата веднага се отправяме към хеликоптера. Това място започва да става вредно за здравето.

* * *

Питър се носеше като призрак сред мъглата от дим с карабина, метната през рамо. Той чу тихо дрънчене на метал наблизо и се подпря на едно коляно, оглеждайки се за източника на звука.

Охранител се появи сред бавно разнасящия се дим. Ръката му бе на селектора за стрелба върху германската пушка и тъкмо превключваше от единичен изстрел на троен откос. Устата му зяпна, когато видя англичанина, който се целеше в него.

— Много невнимателно — каза му тихичко Питър и натисна спусъка.

Улучен с три куршума от упор, мъжът се свлече върху плувналата в кръв трева.

Питър изчака няколко секунди, докато се разнесе димът, който се насочи на запад към океана, разпръсквайки се бавно от слабия ветрец. Той огледа терена пред себе си. Не забеляза нищо, което да се движи. Доволен се обърна и затича към хеликоптера.

* * *

Пребледняла от болката от счупената ръка, Ранди поведе пленниците си към чакащия „Блек Хок“. Тя се спъна и Хидео Номура се обърна за миг, поглеждайки я с омраза, изписана на лицето му. Тя поклати глава и повдигна леко карабината Д-4, чието дуло сочеше право в гръдния му кош.

— Не бих пробвала нещо такова. Освен ако наистина вярваш, че можеш да възкръснеш от мъртвите. Дори и с една ръка съм безупречен стрелец. А сега скачай вътре!

Крачейки зад нея, Джинииро се закиска доволен от поражението на сина си.

Мъжът, който наричаше себе си Лазар, се обърна и влезе в хеликоптера. Застанала до вратата, Ранди му махна да се настани на една от задните седалки с лице напред. Мръщейки се, той се подчини.

Питър се появи до нея. Той надзърна в отделението за войници и видя пленника й. Веждите му се повдигнаха.

— Добра работа, Ранди. Наистина отлична работа.

После се огледа с безпокойство.

— А къде се дяна Джон?