Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (10)

Девета глава

Белият дом

Членовете на президентския Съвет за национална сигурност около заседателната маса в Ситуационния салон на Белия дом бяха в мрачно настроение. Както и трябва да бъде, по дяволите, мислеше си Сам Кастила начумерено. Първите сведения от бедствието в института „Телър“ бяха достатъчно неприятни. Всеки следващ доклад беше по-лош.

Погледна към близкия часовник. Беше доста по-късно, отколкото смяташе. В това малко помещение с изкуствено осветление в приземния етаж времето вървеше често не както обикновено. Бяха минали няколко часа, откакто Фред Клайн го извести за ужаса в Санта Фе.

Сега президентът оглеждаше масата невярващо.

— Искате да ми кажете, че все още нямаме окончателни данни за жертвите — нито вътре в института, нито навън сред демонстрантите?

— Не, господин президент. Нямаме — призна изпълняващият длъжността директор на ФБР Боб Зелър. Той седеше прегърбен и отчаян на стола си. — Повече от половината учени и служители в института се водят за безследно изчезнали. Вероятно са мъртви. Но ние дори не можем да изпратим спасителен екип, преди огънят да загасне. Що се отнася до протестиращите… — гласът на Зелър замлъкна.

— Може да не узнаем никога колко от тях са убити, господин президент — намеси се съветничката по въпросите на националната сигурност Емили Пауъл-Хил. — Виждаме кадрите от онова, което се случва извън лабораториите. Може да минат месеци, преди да идентифицираме онова, което е останало от онези хора.

— Големите телевизионни компании съобщават, че най-малко две хиляди са мъртви — каза Чарлс Аурей, шефът на президентския екип. — И предполагат, че броят им може да нарасне до три или четири хиляди.

— Въз основа на какво, Чарли? — прекъсна го грубо президентът. — На око, така ли?

— Те се позовават на говорители на Движението на Лазар — отговори Аурей. — Печатът, както и обществеността имат повече доверие на тия типове, отколкото на нас.

Кастила кимна. Вярно е. Първите ужасяващи телевизионни кадри вървяха на живо, без монтаж, по няколко сателитни канала. Стотици милиони хора в Америка и по целия свят виждаха странните сцени със собствените си очи. Телевизиите вече излъчваха само подбрани кадри. Внимателно избягваха по-ясните образи на ужасени демонстранти от Движението на Лазар, които биваха разяждани все още живи. Но беше късно. Поразията бе сторена.

Всички налудничави и потресаващи твърдения на Движението на Лазар за опасностите от нанотехнологиите сега се потвърждаваха. И Движението изглеждаше решено да разпространява още по-злокобни истории. Такива вече се появяваха в техните уебсайтове и форумите в Интернет. Според теорията им в лабораториите на института „Телър“ се разработвали нанотехнологични оръжия за американската армия. Сравнявайки снимките на умрелите по особено жесток начин жители на Кусаса, Зимбабве, и в Санта Фе, Движението правеше връзка между двата случая. За тях снимките доказваха, че „някои елементи в американското правителство“ са заличили цяло мирно село, тествайки за пръв път тези нанотехнологични оръжия.

Кастила направи физиономия. Сред масовата истерия едва ли някой щеше да обърне внимание на опроверженията от водещи учени или на успокоителни изказвания от политици като него, напомни си той. Притиснати от уплашените избиратели, мнозина в Конгреса вече настояваха за незабавна забрана на изследванията в областта на нанотехнологиите. Само Господ знаеше колко правителства по света ще повярват на твърденията на Движението на Лазар за тайни „нанотехнологични оръжейни програми“ на САЩ.

Кастила се обърна към Дейвид Хансън, който седеше в далечния край на масата.

— Нещо да добавиш, Дейвид?

Директорът на ЦРУ сви рамене.

— Извън очевидния факт, че онова, което стана в института „Телър“, е проява на добре пресметнат биотероризъм ли? Не, господин президент, няма какво да добавя.

— Не пресилваш ли малко нещата? — попита Емили Пауъл-Хил вежливо.

Между двамата нямаше вражда, но тя смяташе, че бившият бригаден генерал и директор на ЦРУ Хансън обикновено прибързваше с прилагането на крайни мерки при решаването на проблеми на националната сигурност.

Насаме президентът бе съгласен с нейната оценка. Но неудобната истина бе, че крайните прогнози на Хансън често се сбъдваха и повечето от тайните операции, които организираше, се увенчаваха с успех. А в този случай твърдението му се връзваше изцяло с онова, което Кастила чу от Фред Клайн, шефа на Първи секретен отдел.

— Избързвам с прогнозите, преди да узнаем фактите? Да — призна Хансън. Той погледна снизходително през изработените от коруба на костенурка рамки на очилата си към съветничката по въпросите на националната сигурност. — Но не мисля, че можем да губим време с алтернативни теории, Емили. Освен ако ти наистина вярваш, че нарушителите, които нахлуха в института „Телър“, нямат нищо общо с бомбите, които избухнаха по-малко от половин час след това. Откровено казано, това ми звучи малко наивно.

Емили Пауъл-Хил се изчерви.

Президентът се намеси, преди спорът да се разгорещи.

— Да приемем, че си прав, Дейвид. Да кажем, че тази трагедия е терористичен акт. Тогава кои са терористите?

— Движението на Лазар — отговори убедено директорът на ЦРУ. — По същите причини, които ви изложих, когато обсъждахме доклада с оценката за заплахите, изготвен съвместно от разузнавателните служби, господин президент. Тогава се чудехме какво ще е „голямото събитие“ в Санта Фе — той присви тесните си рамене. — Е, сега вече знаем.

— Сериозно ли смяташ, че лидерите на Движението на Лазар са организирали смъртта на повече от две хиляди свои привърженици? — попита Аурей.

Шефът на президентския екип не прикри скептицизма си.

— Дали е преднамерено? — Хансън поклати глава. — Не знам. И докато не разберем какво точно е причинило смъртта на тези хора, няма да узнаем. Но съм твърдо убеден, че Движението на Лазар е замесено в терористичната атака.

— Как така? — попита Кастила.

— Помислете за съвпаденията, господин президент — каза директорът на ЦРУ. Той започна да излага аргументите си с вещината на професор, който говори по любимата си тема на студенти в първи курс. — Първо: Кой организира масовите демонстрации пред института „Телър“? Движението на Лазар. Второ: Защо охраната на института бе извън сградата при идването на самозвания екип от „Сикрет Сървис“ и съответно не можа да предотврати влизането му в сградата? Защото бе ангажирана със същия тоя протест. Трето: Кой попречи на истинските агенти от „Сикрет Сървис“ да влязат в сградата? Демонстрантите от Движението на Лазар. И четвърто: Защо не успяха полицаите от Санта Фе да заловят нарушителите, след като те напуснаха института? Защото бяха принудени да се занимават с хаоса пред института.

Почти против волята си Кастила кимна. Тезата на директора на ЦРУ не беше желязна, но убедителна.

— Сър, не можем да излезем публично с подобни обвинения без доказателства срещу Движението на Лазар — намеси се Аурей. — Ще бъде политическо самоубийство. Пресата ще ни разпъне на кръст дори само ако споменем за това.

— Чарли е напълно прав, господин президент — каза Емили Пауъл-Хил. Съветничката по националната сигурност хвърли бърз поглед към Хансън, преди да продължи. — Ако обвиним Движението на Лазар за това, само ще налеем масло в огъня. Ще предизвикаме авторите на конспиративни теории по света. Не можем да си позволим да им предоставяме повече муниции. Не и сега.

Напрегната тишина се възцари около заседателната маса в Ситуационния салон.

— Едно е сигурно — каза хладно Дейвид Хансън, нарушавайки тишината. — Движението на Лазар вече се възползва от публичното мъченичество на толкова много свои последователи. Из целия свят стотици хиляди нови доброволци се записват в редиците му чрез електронната поща. Милиони други внасят дарения в откритите му банкови сметки. — Шефът на ЦРУ погледна Кастила. — Разбирам нежеланието ви да действаме срещу движението без доказателства за неговата терористична дейност, господин президент. Знам, че има политически съображения. Искрено се надявам разследването на ФБР в института „Телър“ да предостави уликите, които вие искате. Но е мой дълг да ви предупредя, че всяко забавяне ще има ужасни последици върху националната сигурност. С всеки изминал ден движението ще става по-силно, а нашите възможности да му се противопоставим ще отслабват.

Мобилен команден център на Движението на Лазар

Мъжът, наричан Лазар, седеше сам в малко, но елегантно мебелирано помещение. Капаците на прозорците бяха спуснати. И най-малкият досег със света отвън бе прекъснат. На компютърния екран пред него вървяха телевизионните кадри от касапницата пред института „Телър“.

Той кимна на себе си, удовлетворен от гледката. Плановете, които толкова внимателно подготвяше през последните няколко години, най-после даваха резултат. Голяма част от работата, като например премахването на бившето ръководство на Движението, беше трудна, болезнена и изпълнена с опасности. Тримата Хораций, силни физически, обучени до съвършенство в изкуството да убиват и безкрайно жестоки, му послужиха добре в тези усилия.

За миг по лицето му премина леко съжаление. Той истински съжаляваше, че се наложи да избие толкова много мъже и жени, които някога обожаваше — хора, чиято единствена грешка бе, че не искаха да разберат нуждата от по-твърди мерки за постигане на общите им мечти. Почти веднага Лазар сви рамене. Личните чувства нямаха значение, събитията доказваха правотата му. През последната година под негово ръководство Движението постигна повече, отколкото през предишните години на вяла условна активност. Възкресяването на чистотата на света означаваше проливане на кръв, решителни действия, не само високопарни приказки и беззъби политически протести.

Както подсказваше името на Движението, това означаваше да възкресиш живота от смъртта.

Компютърът му издаде мек напевен звук, сигнал, че е изпратено ново кодирано съобщение от самия Център. Лазар го прочете мълчаливо. Смъртта на Прайм бе неприятна новина, но загубата на един от тримата Хораций се компенсираше многократно от резултатите на нападението срещу института „Телър“ и касапницата на собствените му последователи. Подведени от информацията, която им подхвърли, служителите на ЦРУ, ФБР и съюзническите им разузнавателни служби паднаха в капана на едно масово убийство. Онова, което изглеждаше на тези нещастни глупаци ужасна грешка, бе замислено от самото начало. Те бяха виновни и той щеше да използва вината им срещу самите тях.

Лазар се усмихна студено. Само с един смъртоносен удар той обезсили САЩ и което и да било западно правителство да действа решително срещу Движението. Беше обърнал собствената им сила срещу самите тях — както прави всеки майстор на жиу-жицу. Макар враговете му още да не съзнаваха, той контролираше основните лостове на властта. Всяко тяхно действие срещу Движението щеше само да засили този контрол и да ги отслаби същевременно.

Сега беше време да насъска някога лоялните съюзници един срещу друг. Светът вече проявяваше подозрителност към военния и научния потенциал на САЩ и към мотивите на Вашингтон. С умело насъскване и манипулиране на медиите светът скоро щеше да повярва, че Америка, единствената свръхсила, използва механизмите на сътворението за създаване на нови оръжия с неописуеми размери в преследване на своите жестоки и егоистични цели. Земята щеше да се раздели между онези, които са с Лазар, и онези, които са срещу Движението. И правителствата, притиснати от поданиците си, щяха да се обърнат срещу САЩ.

Ще настъпят смут, хаос и безредие, които ще му служат добре и ще му осигурят време да изпълни докрай грандиозния си замисъл — замисъл, който ще преобрази Земята завинаги.