Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (18)

Седемнадесета глава

Тайна инсталация за нанотехнологично производство във вътрешността на Центъра

Нищо от външния свят не можеше да проникне лесно в строго обезопасените райони на Центъра. Докато работеха вътре, никой от тях не можеше да подуши соления дъх на намиращия се наблизо океан или да чуе рева на самолетите, които се подготвяха за излитане. Всичко беше изцяло стерилно и цареше пълна тишина.

Дори във външните райони на огромния таен лабораторен комплекс техниците и учените се движеха според строги правила — носеха стерилно хирургическо облекло, маски, които покриваха носа, устата и брадичката, предпазни очила и полиестерни шапки, наподобяващи капишоните на франкските рицари. Разговаряха шепнешком. Писмената работа вършеха изцяло по електронен път. В стерилните райони не се допускаха никакви справочници. Опасността от пренасяне на зараза по въздушен път се смяташе за твърде висока.

С доближаването на зона „Клас 10“ — самата производствена сърцевина — процедурите за облеклото и стерилността ставаха още по-стриктни. Херметически камери и сложни филтриращи системи съединяваха всяко помещение. Пред вратата на херметическите камери имаше списъци за проверка и въоръжени пазачи, които следяха за изпълнението на всяка стъпка в установения ред. Никой не желаеше да поеме риска да зарази контейнерите, където се произвеждаха нанофагите. Фагите в процес на развитие бяха изключително чувствителни и към най-нищожната промяна в строго контролираната среда. Освен това никой в тайната лаборатория не искаше да рискува да се изложи незащитен на нанофагите в завършения им вид.

Трима мъже седяха около заседателна маса в едно от вътрешните помещения. Те анализираха оперативните и експерименталните данни, събрани до този момент от „събитията“ в Зимбабве и Ню Мексико. Двамата бяха специалисти по нанотехнологии, едни от най-видните молекулярни учени в света. Третият, значително по-висок и широкоплещест, притежаваше умения от различно естество. Този мъж, третият от братята Хораций, наричаше себе си Нънс.

— Предварителните данни от Санта Фе показват, че механизмите от втора фаза са се активирали приблизително в двадесет до тридесет процента от хората, изложени на въздействието им — заяви първият учен. Пръстите му под ръкавиците натиснаха няколко бутона на клавиатурата и върху плазмения екран се появи графика. — Както виждате, това надминава първоначалните ни очаквания. По мое мнение смело можем да кажем, че модификацията на модела за контролиран фаг е в основата си солидна.

— Вярно е — съгласи се неговият колега. — Ясно е също, че биохимичните съставки на механизмите от втора фаза бяха по-добре балансирани от онези в Кусаса и постигнаха значително по-висока степен на разрушаване на тъканите и костите.

— Можете ли да постигнете по-висока степен на смъртност? — попита рязко високият мъж на име Нънс. — Знаете какви са изискванията на нашия работодател. За абсолютна ефективност. Оръжие, което унищожава по-малко от една трета от набелязаните жертви, не отговаря на тези изисквания.

Зад маските си двамата учени се намръщиха, отвратени от безцеремонния начин на изразяване. Те предпочитаха да смятат себе си за хирурзи, натоварени с важна, макар и неприятна операция. Грубото напомняне, че практически работата им бе свързана с масови убийства в големи мащаби, не бе нито необходимо, нито желателно.

— Е? — настоя Нънс.

Живите му зелени очи блестяха под акрилните защитни очила. Той знаеше колко мразят тези мъже да се говори за смъртоносните резултати от научните им усилия. Доставяше му удоволствие от време на време да натиква вирнатите им носове в мръсотията и калта на тяхната задача.

— Очакваме моделът от трета фаза контролирани фаги да бъде по-ефективен — увери го по-възрастният молекулярен учен. — Сензорните редици на нанофагите от втората фаза бяха по-ограничени като брой и тип. С добавянето на допълнителни сензори, предназначени да разпознават различни биохимични параметри, можем да увеличим значително броя на потенциалните мишени.

Зеленоокият мъж кимна разбиращо.

— Успяхме също да увеличим капацитета на вътрешния енергиен източник на отделния нанофаг — съобщи вторият учен. — Очакваме съответно увеличаване и на продължителността на живота им и на техния оперативен обхват.

— А проблемът със замърсяването на терена? — попита Нънс. — Видяхте какви предохранителни мерки бяха взети пред института „Телър“.

— Американците се престарават — отговори първият учен. — Досега повечето от нанофагите от втора фаза трябва да са загубили оперативните си способности.

— Техните опасения не са от значение — напомни им зеленоокият. — От значение са изискванията на нашия работодател. От вас се очаква да произведете надеждни самоунищожаващи се механизми за третата фаза, нали така?

Вторият учен кимна веднага, долавяйки заплашителната нотка в гласа на едрия мъж.

— Да, разбира се. И успяхме. — Той започна да натиска бутоните, като показваше различни схеми върху екрана. — Намирането на необходимото пространство във вътрешността на капсулата беше труден проблем, но накрая успяхме да…

— Спестете ми техническите подробности — прекъсна го третият член на групата „Хораций“. — Но можете да ги изпратите на нашия работодател, ако желаете. Аз се занимавам само с практически въпроси. Интересува ме оръжията, които разработвате за нас, да убиват бързо, ефективно и надеждно, а не как го правят.