Робърт Лъдлъм, Патрик Ларкин
Отмъщението на Лазар (37)

Тридесет и шеста глава

Обръщение на Лазар

Новият дигитален видеозапис на Лазар, разпространен от Движението, повтори изцяло модела на неговото първо обръщение към света след касапницата в института „Телър“. Отделни части, които не можеха да се проследят, пристигнаха едновременно в телевизионните студия по целия свят, всяко с различен дигитално конструиран образ на Лазар, предназначен за конкретната аудитория.

— Не можем повече да крием причината — заяви тъжно Лазар. — Ужасите, на които станахме свидетели, показват, че човечеството е заплашено от ново оръжие — оръжие, рожба на жестока и неестествена наука. Човечеството е на кръстопът. Пътят, очертан от нашето Движение, води към свят на мир и спокойствие. Другият път, прокаран от алчни хора, обсебени от желание за власт и печалба, води към свят, съсипан от войни и геноцида, свят на касапници и катастрофа.

Лазар гледаше право в камерата.

— Трябва да изберем към коя от двете перспективи се стремим — продължи той. — Пагубните открития на нанотехнологията, генетичната намеса и клонирането трябва да бъдат изоставени или предотвратени, преди да ни унищожат. В тази връзка Движението призовава всички правителства, особено онези от така наречените цивилизовани страни на Запада и Съединените щати, незабавно да забранят проучванията, развитието и употребата на тези чудовищни и самоунищожителни технологии.

Лицето на Лазар придоби сурово изражение.

— Ако някое от правителствата не изпълни тези искания, ние ще поемем нещата в свои ръце. Трябва да действаме. Трябва да спасим себе си, семействата си, нашите раси и Земята, която обичаме. Това е битка за бъдещето на човечеството и няма време за отлагане, няма вече място за безразличие. В този конфликт онзи, който не е с нас, е против нас. Нека мъдрите се вслушат в това предупреждение.

 

 

Берлин

Хиляди демонстранти изпълниха най-големия булевард в Берлин „Унтер ден Линден“, като всяка минута броят им се увеличаваше. Стотици червено-зелени знамена на Движението на Лазар се вееха в предните редици на скандиращите тълпи, които се придвижваха на изток от Бранденбургската врата. Зад знамената стърчеше гора от плакати, лозунги и флагчета. Към Движението се присъединяваха привържениците на „зелените“ и на останалите големи природозащитни и антиглобалистки групи.

Скандиранията кънтяха мощно сред каменните фасади на масивните обществени сгради по широкото авеню: „НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИЯТА! СПРЕТЕ ЛУДОСТТА! ДА СЧУПИМ АМЕРИКАНСКАТА МАШИНА ЗА ВОЙНА!“

Екипът на Си Ен Ен, който отразяваше протеста, се оттегли върху стълбището на операта, елегантна сграда от деветнадесети век с масивна колонада отпред, за да си осигури по-добра видимост, а и да се скрие от гневните тълпи. Репортерката, стройна и красива брюнетка на трийсетина години, крещеше в микрофона, за да може да надвика неописуемата врява по улиците на германската столица.

— Тази демонстрация, както изглежда, е изненадала изцяло властите. Преди два часа малката група протестиращи, която се събра след излъченото видео обръщение на Лазар, се превърна в една от най-големите политически демонстрации след падането на Берлинската стена. Току-що научихме, че подобни масови митинги срещу нанотенологията и политиката на САЩ се провеждат и в други градове по света — в Рим, Мадрид, Токио, Кайро, Рио де Жанейро, Сан Франциско и много други.

Тя погледна към морето от знамена и плакати, което се изливаше край операта.

— Засега демонстрантите в Берлин са сравнително мирни, но властите се страхуват, че анархисти може да започнат всеки момент да чупят витрините на магазини и офиси на американски корпорации, които Движението на Лазар определя като част от машината за убиване. Ние оставаме тук и ще продължим да ви информираме за развитието на събитията.

 

 

Недалеч от Кейптаун, Южна Африка

На двадесет и пет километра южно от Кейптаун гъсти стълбове черен дим се носеха високо над комплекса за бизнес и технологии в Кейприкорн, обагряйки с тъмни петна червеникавото вечерно небе. Десетина някога лъскави сгради в района на индустриалния и научноизследователски комплекс горяха. Хиляди смутители на реда бяха наводнили околовръстния път около едно от централните езера, чупеха прозорци, обръщаха коли и палеха всичко, което им се изпречеше на пътя. Първоначално вилнеещата тълпа насочи гнева си към биотехнологични лаборатории, американска собственост, но постепенно изпадна в истерия и започна да руши представителствата на всякакви фирми, свързани с научния напредък, превръщайки в руини собственост и оборудване за десетки милиони долари.

Полицията, крайно недостатъчна и без никакво желание да се противопостави на шумната тълпа със смъртоносна сила, се бе оттеглила от Кейприкорн и охраняваше периметър доста далеч от комплекса с единствената надежда да не допусне разрушенията да обхванат и съседните предградия. Откъм научноизследователския комплекс започна да се издига още повече дим, след като усилващият се вятър разнесе пожара към повечето сгради.

 

 

Си Би Ес Нюз

Извънредна новина: „Тайната война на Америка“

Когато в Америка Телевизионните зрители включиха телевизорите, за да гледат своите любими игри или сапунени опери, установиха, че вместо тях големите телевизионни мрежи и кабелни канали излъчват нонстоп новинарски емисии, тъй като се надпреварваха да отразят първи случващото се по света.

След като насилието обхвана държави на пет континента, дори главният водещ, ветеран на Си Би Ес, не устоя на нарастващото напрежение.

„Дръжте се да не паднете, хора — каза той с южняшки провлечен говор, който се задълбочаваше с всяка изминала минута. — Защото тази лудост се разраства. Френската телевизия току-що пусна бомбата, че ЦРУ и ФБР с помощта на британците водели тайна кампания на убийства и саботажи срещу Движението на Лазар. Репортери от Париж твърдят, че имат доказателства, според които бивши командоси и разузнавачи на САЩ и Великобритания са виновни за смъртта на редица лидери и активисти на Движението на Лазар по целия свят, включително и в САЩ. Те твърдят също, че подобни нападения не може да не са били заповядани от най-високо място в САЩ и Великобритания.“

Водещият погледна право в камерата със сериозно изражение на лицето:

„Репортерите, които търсят коментар от Вашингтон и Лондон, получават по един кралски ритник. От президента и премиера надолу всички отказват да изрекат и една дума по същество пред медиите. Никой не знае дали се дължи на обичайното нежелание да се коментират разузнавателни операции и криминални разследвания, или на факта, че щом има дим, трябва да има и огън. Но едно е ясно. Разгневените хора по целия свят, които палят американски знамена и рушат американска собственост, няма да чакат, за да се разбере как стоят нещата.“

 

 

Ситуационният салон в Белия дом

— Да се разберем, господин Хансън. Не искам да слушам повече увъртания или бюрократични врели-некипели. Искам да знам истината, и то веднага! — викна президентът Сам Кастила. Той изгледа ядосано необичайно мълчаливия директор на ЦРУ в другия край на дългата маса.

Обикновено издокаран и свеж и при най-тежки обстоятелства, Дейвид Хансън сега изглеждаше като развалина. Имаше дълбоки сенки под очите, а костюмът му бе намачкан така, сякаш беше спал с него. Държеше в дясната си ръка писалка, която въртеше из пръстите си.

— Казах ви всичко, което знам, господин президент — заяви той внимателно. — Ровим дълбоко из нашите файлове, но засега не откриваме нищо, което да има дори далечна връзка с така наречената операция ТОКСИН. Ако Хал Бърк е бил замесен в нещо незаконно, аз съм сигурен, че е действал на своя глава — без позволение или помощ от когото и да било в ЦРУ.

Емили Пауъл-Хил се наклони напред от стола си.

— Да не мислиш хората за глупаци, Дейвид? — попита с горчивина съветничката по въпросите на националната сигурност. — Да не си въобразяваш, че някой би повярвал, че Бърк и Пиърсън са участвали в тайна операция за милиони долари със собствени средства — с личните си спестявания от държавните заплати?

— Разбирам, че е трудно! — тросна се Хансън от безсилие. — Но моите хора и аз работим здраво и бързаме колкото е възможно. Точно в този момент моят персонал преглежда архивите за всяка операция, в която е участвал Бърк, и търси нещо подозрително. Освен това проверяваме всеки агент и аналитик в отдела на Бърк за Движението на Лазар. Ако някой друг от ЦРУ е замесен, ще го пипнем, но това изисква време. — Той се намръщи. — Изпратил съм заповеди до всяка станция на ЦРУ по целия свят за прекратяване на всички операции, свързани с Движението на Лазар. Вече трябва да са изтеглени всички наблюдателни екипи от офис сградите и представителствата на Движението на Лазар.

— Това не е достатъчно — каза му Пауъл-Хил. — Тази история ни съсипва както вътре в страната, така и в чужбина.

Около заседателната маса в Ситуационния салон всички кимнаха мрачно. Появявайки се веднага след новината за касапницата с нанофаги в Курньов, съобщенията в печата за незаконна тайна операция против Движението на Лазар бяха замислени да съвпаднат по време и да причинят максимална вреда върху доверието в Америка по целия свят. Новината бе хвърлена на световната сцена като клечка кибрит в помещение, където изтича газ. А Движението веднага се възползва от последвалата експлозия на гняв и възмущение. И ако първоначално тя изглеждаше като неприятно нарушаване на обществения ред в очите на повечето правителства и представители на бизнеса, постепенно се превърна в решаваща сила в световната политика. Все повече страни подкрепяха исканията на Движението на Лазар за незабавна забрана на нанотехнологичните изследвания.

— Сега всеки откачен, който настоява, че ние изпробваме нов вид оръжие за масово изтребление, базирано на нанотехнологиите, се ползва с огромното уважение на международните медии — Би Би Си, другите европейски мрежи, „Ал Джазира“ и всички останали — продължи съветничката по въпросите на националната сигурност. — Французите вече отзоваха посланика си за така наречените консултации. Много други правителства ще ги последват моментално. Колкото по-дълго се проточва всичко това, толкова по-голяма вреда ще понесем по отношение на съюзите ни и нашите способности да влияем на събитията.

Кастила кимна в съгласие. Телефонното обаждане от френския президент бе изпълнено с грозни обвинения и едва прикрита ненавист.

— Изправени сме пред почти същите неприятности и на Капитолийския хълм — намеси се Чарлс Аурей, шефът на президентския екип, и въздъхна. — На практика всички конгресмени и сенатори, които пищяха да притиснем Движението на Лазар, се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Сега се готвят да създадат комисия за разследване като на скандала „Уотъргейт“. Някои дори започват да говорят за процедура на импийчмънт. И традиционните ни поддръжници са се снижили, изчаквайки да видят какво ще стане и откъде ще задухат политическите ветрове.

Кастила направи гримаса. Твърде много от жените и мъжете в Конгреса бяха политически опортюнисти по навик, по склонност или от опит. Когато някой президент беше популярен, те се тълпяха около него, за да попаднат под светлините на прожекторите. Но при първия признак за неприятности или слабост бързаха да се присъединят към глутницата, която искаше главата му.

 

 

Белият дом

Естел Пайк, дългогодишната главна секретарка на президента, отвори вратата на Овалния кабинет.

— Господин Клайн е тук, сър — каза тя шепнешком. — Няма уговорен час, но настоява, че ще го приемете веднага.

Кастила се обърна от прозореца, където стоеше. Лицето му бе набръчкано и уморено. Той сякаш се бе състарил с десет години през последните двадесет и четири часа.

— Тук е, защото аз го повиках, Естел. Покани го, ако обичаш.

Тя изсумтя неодобрително, но се подчини.

Клайн мина покрай нея, като измърмори „благодаря“, което остана незабелязано. Изчака, докато вратата се затвори зад гърба му. После се подсмихна.

— Май че госпожа Пайк не ме харесва много, Сам.

Президентът се насили да се усмихне.

— За Естел не може да се каже, че е точно сърдечен и любезен човек, Фред. Всеки, който наруши дневния й график, получава същото отношение. Нищо лично.

— Успокоих се — отговори шеговито Клайн. После погледна в очите своя стар приятел. — От болезненото ти изражение разбирам, че заседанието на Съвета за национална сигурност не е минало добре?

Кастила изпуфтя.

— Това е почти като да попиташ госпожа Линкълн дали й е харесала пиесата, след като убиха съпруга й в театъра.

— Толкова лошо?

Президентът кимна кисело.

— Да. — Той посочи на Клайн да се настани на едно от двете кресла пред огромната маса, която му служеше за писалище. — Шефовете на ЦРУ, ФБР, СНС и други служби са заети да не допуснат да бъдат обвинени за скандалната операция ТОКСИН. Никой не знае докъде в йерархията е стигнала конспирацията и на кого може да вярва. Всички се оглеждат и ослушват, изчаквайки да разберат кой ще пострада.

Клайн кимна мълчаливо. Думите на президента не го изненадаха особено. Дори в най-добрите времена подмолните войни в американската разузнавателна общност бяха факт. Техните непрестанни вражди и междуособни конфликти бяха до голяма степен причината, поради която Кастила го помоли да създаде Първи секретен отдел. Сега при разразилия се огромен скандал, свързан с най-големите разузнавателни служби в страната и в чужбина, напрежението щеше да расте още повече. При тези обстоятелства никой, който трепереше за кариерата си, нямаше да рискува да си подаде навън главата.

— Полковник Смит тръгна ли за Париж? — попита най-накрая Кастила, нарушавайки тишината.

— Да, на път е — отговори Клайн. — Очаквам да пристигне късно през нощта наше време.

— И ти честно вярваш, че Смит има шанс да разбере пред какво сме изправени?

— Шанс? — повтори Клайн. Той се поколеба. — Така мисля. — После се намръщи. — Или поне се надявам.

— Той е най-добрият ти човек, нали? — попита Кастила.

Този път Клайн не се поколеба.

— За тази мисия ли? Да, абсолютно. Джон Смит е най-подходящият за работата.

Президентът поклати глава ядосано.

— Не е ли странно?

— Странно?

— Седя си тук — обясни Кастила, — главнокомандващ съм на най-мощните въоръжени сили в историята на човечеството. Хората в САЩ очакват от мен да използвам тази мощ, за да гарантирам тяхната сигурност. Но аз не мога. Не и в момента поне. — Широките му рамене увиснаха. — Всички бомбардировачи, ракети и войници в света не значат нищо, ако не им посоча мишената. А това е единственото, което не мога да направя.

Клайн изгледа приятеля си. Той никога не бе изпитал и следа от завист заради привилегиите на поста му. Сега изпитваше огромно съчувствие към уморения и тъжен човек пред него.

— Първи секретен отдел ще изпълни своя дълг — обеща той. — Ние ще открием мишената.

— Надявам се на Господа да си прав — каза тъжно Кастила. — Защото времето върви и възможностите пред нас намаляват.