Михаил Цвик
Близнаци (73)

Тилден награден

След един час вратата пред професор Корти беше широко отворена. На прага беше застанал Тилден и махайки голямата си шапка, запя високо, но лошо:

„Вива академия!

Вават професорес!“

— Всичко е наред, господин професор! Ема Зеберг е жива и здрава и вероятно и занапред ще служи на мъжете от нашата хубава столица! Аз, Тилден, пръв имам честта да ви поздравя като свободен гражданин на нашата свободна земя! Честито!

— Значи вие… вие ме спасихте? — попита Корти.

— Да, лично аз. И с удоволствие ще приема лавровия венец!

Професор Корти стисна ръката на художника, но не можа нищо да каже. Само жадно вдиша чистия въздух.

В автомобила Тилден хвърли скришом поглед на Корти и го сравни с брат му, когото беше видял неотдавна. Изведнъж той реши да открие своята тайна.

— Видях брат ви, докторе!

Рудолф Корти се стресна, пребледнявайки.

— Но не трябва да се безпокоите… Вие имате работа с мен, с Тилден — лекомислен и несериозен човек, но човек, който обича всичко, което е хубаво и възвишено. Аз ще запазя тайната ви до гроба! Взех пари от вашето чекмедже, от писалищната ви маса, където намерих и адреса му, и му ги изпратих…

Корти дълго гледа седящия до него човек, без да може да каже дума.

* * *

Регина Корти видя от прозореца автомобила, който застана пред вратата. На бледото й лице се появи израз на смъртна досада: не искаше да вижда никого, абсолютно никого. Беше толкова изморена и измъчена…

Най-напред от автомобила излезе високият Тилден, след това познатата шапка, после…

Не, не, това е сън! Сън, който я мъчи вече толкова дни от деня, в който арестуваха мъжа й… Това е невъзможно! Невъзможно!

Но ето че се чу звънецът така ясно, така наблизо, после бързите Кетини стъпки и след това нейният вик: изплашен, изненадан, радостен…

Едва сега Регина разбра, че това не е сън и колкото и да бе премаляла, изтича и замря на гърдите на Рудолф.

— Ти! Ти! Боже мой! Но говори, искам да чуя гласа ти! Кажи нещо!

— Регина… — едва можа да изрече той и нежно я притисна.

— В името на отца и сина и света го духа… — промълви Тилден и простря над тях дългата си ръка, след това се обърна и искаше да си отиде, но Регина дойде на себе си.

— Тилден! Тилден! — извика тя, бършейки радостните си сълзи.

— Госпожо, не бих искал да бъда свидетел на една толкова нежна любов, защото това може да бъде опасно за моята свобода! — съвсем сериозно каза Тилден.

— Тилден, драги Тилден, как да ви благодаря? Вие само вие можахте да ми върнете мъжа! Как да ви се отблагодаря?

— От жена приемам само един виц благодарност: целувка — каза Тилден, свивайки дългия си врат и поднасяйки на Регина своето небръснато лице.

Регина взе голямата му рошава глава в ръцете си и го целуна.

— Хареса ми!… Благодаря… Добре… Може и аз някога да се оженя.