Михаил Цвик
Близнаци (28)

Кети — посредница

След посещението на Ема Зеберг Рудолф Корти не се решаваше да се качи на горния етаж. Отново пътят към Регина беше затворен за него. И тя не слизаше долу, само Кети беше нещо като връзка между тях, но нищо не му казваше и изглеждаше някак равнодушна. Както и преди, тя му донасяше пощата, влизаше в кабинета му с обичайния поздрав, той също така учтиво й отговаряше и благодареше, но не се решаваше да я запита за Регина. А Кети го гледаше в очакване и единственото й желание беше само да възстанови прекъснатата връзка с горния етаж. Искаше съпрузите да се сдобрят — по свои лични съображения: ако се разведат и Регина отпътува за чужбина, няма да я вземе със себе си.

— Госпожата днес я боли глава — реши се тя да каже един ден.

Корти изведнъж се оживи:

— Боли я глава ли? От какво?

— Не знам, господин професор, не знам, предложих й да вземе прах, но тя отказа…

— Ето какво, мое дете, попитайте госпожата дали не й е нужна моята помощ — каза Корти и веднага се засрами от себе си, че се държи като гимназист.

Но Кети много се зарадва.

— Веднага ще я попитам! — каза и изтича нагоре.

Регина изслуша Кети и веднага схвана нейната дипломатична постъпка.

— Не съм ви молила да разказвате на професора за моето главоболие — каза тя сухо, но в гласа й нямаше ни най-малка строгост.

— Мислех…

— Можете да мислите каквото искате, но не трябва да говорите…

Кети не излезе от стаята, а започна да подрежда нотите на пианото. Тя знаеше, че ако остане в стаята, Регина ще й каже още нещо и може… И не се излъга.

— Какво прави професорът?

— Нищо, госпожо… Ще започне да приема едва след един час, сигурно му е скучно.

Регина едва скри усмивката си; все пак я трогна загрижеността на прислужницата й.

— Хм… А защо тогава не извика бившата си сестра?

— О, госпожо… Че той не иска повече да чуе за нея.

— Откъде сте така сигурна?

Кети почервеня. Разбира се, че тя не би могла да знае нищо, ако не беше подслушвала по вратите всички разговори вкъщи, но все пак не се обърка и отговори:

— И аз съм живо същество, госпожо… Виждам как господин професорът страда поради тази история и как съжалява, че се случи всичко това. Господин професорът сега е съвсем различен… Спокоен е и трезв и толкова много работи… Той я изпъди завинаги… Да извикам ли господин професора тук, госпожо? — завърши неочаквано Кети своята защитна реч.

— Не, оставете ме сама — отговори Регина.

Не искаше да покаже на прислужницата си, че се вслушва в нейните думи и Кети се върна при Корти, който очакваше отговора с тъжно лице.

— Госпожата благодари… Сега се чувствува по-добре…

Рудолф не можа да прикрие разочарованието си. Той чувствуваше, че трябва да се качи при Регина да й разкаже, че Ема няма да става майка, че от онази изневяра не е имало никакви последствия. Искаше по някакъв начин да се предпази от цялата тази мръсотия и го заболя от нейния отказ.