Михаил Цвик
Близнаци (44)

В тъмнината

Беше тъмно, когато доктор Карстен излезе от къщата на Корти. Беше в лошо настроение. Защо Регина не желае да се откаже от мъжа си? Защо не беше могла да му прости пиянството, а му прощава това престъпление?

Карстен завъртя електрическия ключ във вестибюла и се учуди, че лампата не светна. Опипвайки с ръце, той влезе в кабинета си, но и там стана същото: лампата не светна. Карстен започна да търси кибрит из джобовете си, но преди да успее да извади клечка, някой силно го удари по ръката и кутията падна. Карстен не се смути, а се хвърли върху своя невидим нападател, хвана го с двете си ръце, но се подхлъзна и заедно с него падна на пода.

Докторът беше силен, но неговият нощен гост го изненада с подвижността си и преди докторът да успее да се изправи, онзи го удари силно в лицето, от което той загуби съзнание.

Когато след няколко минути докторът се съвзе, посетителят беше изчезнал.

Карстен стана от пода, напипа кибрита, запали клечка и залитайки, отиде при електромера, постави извадения бушон, освети стаята и се върна в кабинета си.

Тук всичко беше разбъркано: чекмеджетата на писалищната му маса бяха извадени и съдържанието им лежеше на купчина върху масата. Но чудно: парите, които се намираха в средното чекмедже, не бяха пипнати, а и разните скъпи неща, които бяха в кабинета му, стояха по местата си.

До четири часа сутринта Карстен нарежда книжата си, но не можа да намери никаква следа от нощния си посетител.

На сутринта, когато прислужницата му донесе закуската, го намери при писалищната му маса. Не беше си лягал тази нощ и когато дойде време да приема болните, сложи на вратата бележка, че този ден няма да приема.

Карстен имаше намерение най-напред да съобщи в полицията, но после се отказа. Прекара целия ден вкъщи, дори не отиде и в кабинета на професор Корти, а на Регина съобщи с кратка суха бележка, че е болен и е принуден цял ден да прекара в леглото.

Вечерта Карстен изгаси всички лампи и зачака. Макар да беше почти сигурен, че непознатият няма да се реши да дойде отново още следващата вечер, все пак дълго седя в тъмнината на своя кабинет с револвер в ръка и тази негова готовност да дочака противника си му действуваше успокоително.

Но времето минаваше бавно, часовете отлитаха, вече беше минало дванадесет и в края на краищата на Карстен му стана досадно това мъчително очакване. Беше ужасно да се ослушва при всяка стъпка под прозореца, а започна и да го дострашава от тъмнината. Изведнъж му се прииска да излезе на улицата, на светло, между хората…

Взе такси и отиде в „Маркони“. Тилден беше там. Вече пийнал, той седеше в компанията на някакви младежи и ако се съдеше по смеха им, разказваше весели вицове.