Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

И Регина се съмнява…

Срещата с художника остави тежка следа в душата на Карстен. Той излезе от „Маркони“ много потиснат.

Карстен не обичаше хората, защото знаеше, че и те не го обичат, но винаги нещо го беше привличало у този весел, лекомислен и безгрижен художник, и той с удоволствие, когато можеше, сядаше с него на чаша вино. Но този път Тилден беше говорил някак загадъчно. Това ядосваше и в същото време безпокоеше доктора.

„Какво значи: Ние и двамата се съмняваме в това? — питаше се Карстен. — Защо му се струва, че аз се съмнявам във вината на Корти?“

Колкото повече размишляваше, все повече се ядосваше на себе си, че се беше съгласил да остане през деня толкова време в ресторанта. „Лекомислие! И което е най-главното — с този човек!“ — укоряваше се Карстен.

Вечерта, след като беше изпратил всички болни, той попита Кети дали госпожата ще може да го приеме.

— Кажете му да дойде…

Когато Кети излезе от салона, Регина запали всички лампи, за да не остава с Карстен в полумрака.

— Има ли нещо ново, докторе? — попита тя.

Карстен въздъхна и каза:

— За съжаление, госпожо, всичко е постарому.

— Бяхте ли при следователя?

— Бях…

— Е, какво стана? Разкажете ми!

— Днес пак е разпитвал професора и е много недоволен от показанията, които му е дал. Професорът постоянно му говорил лъжи, отричал известни неща и случки и с това още повече е затвърдил убеждението на следователя, че той е убил Ема Зеберг.

— О, господи! Не мисля, че Адалберт може да лъже!

— За съжаление, така е!

— Ще го осъдят!

Регина заплака.

— Трябва да бъдете готова за всичко, госпожо…

— Но аз не вярвам! Чувате ли, не вярвам! Той не може да бъде убиец.

Карстен мълчеше.

— Не, той не я е видял през онази нощ! Защо мълчите?

— Смятам, че няма смисъл да говоря. Ние не можем да се борим срещу съществуващите факти.

— Вие с нищо ли не можете да му помогнете, докторе?

Вместо да отговори, Карстен каза:

— Моля ви да отпътувате оттук.

Регина престана да плаче.

— Къде да отпътувам?

— Където искате. Бих желал да ви предпазя от всичките скандали, които предстоят. Вие фактически нямате никаква връзка с цялата тази история.

— Няма да отпътувам преди присъдата, докторе. Не! Ние изпращаме до гроба дори и мъртвите.

Карстен замълча и се затвори в себе си. Дълго седя на канапето, потиснат от мислите си, после стана и каза нежно:

— Не ми се сърдете, госпожо! Бог ми е свидетел, че страдам заради вас и бих желал да ви видя щастлива.

След като той си отиде, Регина почувствува, че я е страх сама и повика Кети.

— Вие днес ще спите тук, при мен…