Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Неканен гост

Изведнъж Регина извика. На вратата стоеше художникът Тилден. Щом го забеляза, доктор Карстен яростно стисна юмруци.

— Как влязохте тук? — извика той гневно към художника.

— Извинете, докторе, но въпросът ви ме изненадва. Не съм дошъл при вас, а при госпожа Корти и ако госпожата би желала да знае как съм влязъл в нейната къща, ще й отговоря, че вратата беше широко отворена и че по пътя до тази хубава стая не срещнах никого, който би могъл да съобщи за моето идване. Моля ви, госпожо, да ме извините, че наруших вашето спокойствие.

— Извинете, господин Тилден, но какво общо можете да имате с мен?

— О, ще видите! Ние, хората, сме свързани с невидими нишки и те се намират в ръцете на една и съща съдба.

Тилден влезе в стаята, седна удобно на едно кресло и каза:

— Аз много уважавам доктор Карстен, но работата, по която съм дошъл, се отнася само до вас, госпожо!

Карстен веднага разбра.

— Трябва да ви предупредя, госпожо, че Тилден е най-досадният човек в Женева. Няма изобщо да се изненадам, ако ви разкаже разни неприятни неща — каза лекарят, поклони се сухо и излезе, без да погледне художника.

— Довечера ще бъда в „Маркони“, докторе — подхвърли му Тилден.

Карстен само ядосано затвори вратата.

— Искате ли да започнете? — нетърпеливо каза Регина.

— Разбира се, госпожо. Чух вашия разговор с доктор Карстен.

Регина почервеня.

— Срамота…

— Не виждам нищо срамно в това, че влюбеният доктор се опитва…

— Господине, моля ви…

— Не, не, знам… Това е много деликатна тема, но мисля, че имам право да се намесвам.

— Кой ви е дал това право? — ядоса се Регина.

— Никой, госпожо! Но кажете ми кой е дал право на доктор Карстен да използува отсъствието на професор Корти за своите любовни домогвания?

— Извинете, господин Тилден, но не желая да слушам вашите дързости. Моля да ме оставите на мира.

— Няма да ви оставя на мира, госпожо, докато не постигна своето. Вие не ме познавате. Искам да помогна на професор Корти и доброволно се нагърбих с ролята на детектив, а вие, като негова законна съпруга, трябва да ми помогнете.

Регина учудено изгледа художника.

— По какъв начин можете да помогнете на мъжа ми? — попита неуверено тя.

— С изясняването на някои неясни неща. Например как е научил професорът, че през онази нощ Ема Зеберг ще бъде на брега на езерото? Защо не я е търсил в други краища на града, където тя обикновено е прекарвала вечерите си?

— Какво искате да кажете с това? — попита изплашено Регина.

— Искам да кажа, че през онази нощ някой е упътил професора точно натам.

— Кой?

— О, ако знаех! Но давам ви честната си дума, че ще го открия.

— Чудно, а аз не съм помисляла за това…

— Да, госпожо, наистина е чудно…

— Значи вие не вярвате, че моят мъж е убил Ема Зеберг?

Тилден дълго мълча, после каза:

— Не знам… Още не съм проникнал в тази тайна… Но даже и да я е убил, няма съмнение, че е бил упътен от някого къде може да намери жертвата си…

— Съмнявате ли се в някого? — запита с несигурен глас Регина и очаквайки отговора му, съвсем се сви в креслото си.

— Няма да ви отговоря сега на този въпрос, но кажете ми, госпожо, каза ли ви тогава професорът защо е отишъл точно там?

— Не… Нищо не каза… Нямаше време.

— А защо вие не го попитахте за това?

— О, бях така потресена от онова, което се случи. Съвсем се обърках.

— Добре, но защо не поискате сега да се срещнете с мъжа си?

— Отказаха ми…

— И вие не поискахте ли повторно?

— Не…

— Защо?

— Така ме посъветваха.

— Кой ви посъветва?

— Адвокатът Барте…

— Аха… така значи!

Тилден стана. На дългото му сухо лице се появи безкрайна изненада. Започна нервно да трие дългите си ръце.

— Какво ви е? — попита го Регина.

— Госпожо, тази история става всеки миг все по-интересна… — отговори художникът и изведнъж бързо се сбогува.