Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Д. Бойков, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Михаил Цвик. Близнаци
Английска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1993
Редактор: Валентин Георгиев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-049-8
История
- — Добавяне
Неканен гост
Изведнъж Регина извика. На вратата стоеше художникът Тилден. Щом го забеляза, доктор Карстен яростно стисна юмруци.
— Как влязохте тук? — извика той гневно към художника.
— Извинете, докторе, но въпросът ви ме изненадва. Не съм дошъл при вас, а при госпожа Корти и ако госпожата би желала да знае как съм влязъл в нейната къща, ще й отговоря, че вратата беше широко отворена и че по пътя до тази хубава стая не срещнах никого, който би могъл да съобщи за моето идване. Моля ви, госпожо, да ме извините, че наруших вашето спокойствие.
— Извинете, господин Тилден, но какво общо можете да имате с мен?
— О, ще видите! Ние, хората, сме свързани с невидими нишки и те се намират в ръцете на една и съща съдба.
Тилден влезе в стаята, седна удобно на едно кресло и каза:
— Аз много уважавам доктор Карстен, но работата, по която съм дошъл, се отнася само до вас, госпожо!
Карстен веднага разбра.
— Трябва да ви предупредя, госпожо, че Тилден е най-досадният човек в Женева. Няма изобщо да се изненадам, ако ви разкаже разни неприятни неща — каза лекарят, поклони се сухо и излезе, без да погледне художника.
— Довечера ще бъда в „Маркони“, докторе — подхвърли му Тилден.
Карстен само ядосано затвори вратата.
— Искате ли да започнете? — нетърпеливо каза Регина.
— Разбира се, госпожо. Чух вашия разговор с доктор Карстен.
Регина почервеня.
— Срамота…
— Не виждам нищо срамно в това, че влюбеният доктор се опитва…
— Господине, моля ви…
— Не, не, знам… Това е много деликатна тема, но мисля, че имам право да се намесвам.
— Кой ви е дал това право? — ядоса се Регина.
— Никой, госпожо! Но кажете ми кой е дал право на доктор Карстен да използува отсъствието на професор Корти за своите любовни домогвания?
— Извинете, господин Тилден, но не желая да слушам вашите дързости. Моля да ме оставите на мира.
— Няма да ви оставя на мира, госпожо, докато не постигна своето. Вие не ме познавате. Искам да помогна на професор Корти и доброволно се нагърбих с ролята на детектив, а вие, като негова законна съпруга, трябва да ми помогнете.
Регина учудено изгледа художника.
— По какъв начин можете да помогнете на мъжа ми? — попита неуверено тя.
— С изясняването на някои неясни неща. Например как е научил професорът, че през онази нощ Ема Зеберг ще бъде на брега на езерото? Защо не я е търсил в други краища на града, където тя обикновено е прекарвала вечерите си?
— Какво искате да кажете с това? — попита изплашено Регина.
— Искам да кажа, че през онази нощ някой е упътил професора точно натам.
— Кой?
— О, ако знаех! Но давам ви честната си дума, че ще го открия.
— Чудно, а аз не съм помисляла за това…
— Да, госпожо, наистина е чудно…
— Значи вие не вярвате, че моят мъж е убил Ема Зеберг?
Тилден дълго мълча, после каза:
— Не знам… Още не съм проникнал в тази тайна… Но даже и да я е убил, няма съмнение, че е бил упътен от някого къде може да намери жертвата си…
— Съмнявате ли се в някого? — запита с несигурен глас Регина и очаквайки отговора му, съвсем се сви в креслото си.
— Няма да ви отговоря сега на този въпрос, но кажете ми, госпожо, каза ли ви тогава професорът защо е отишъл точно там?
— Не… Нищо не каза… Нямаше време.
— А защо вие не го попитахте за това?
— О, бях така потресена от онова, което се случи. Съвсем се обърках.
— Добре, но защо не поискате сега да се срещнете с мъжа си?
— Отказаха ми…
— И вие не поискахте ли повторно?
— Не…
— Защо?
— Така ме посъветваха.
— Кой ви посъветва?
— Адвокатът Барте…
— Аха… така значи!
Тилден стана. На дългото му сухо лице се появи безкрайна изненада. Започна нервно да трие дългите си ръце.
— Какво ви е? — попита го Регина.
— Госпожо, тази история става всеки миг все по-интересна… — отговори художникът и изведнъж бързо се сбогува.