Михаил Цвик
Близнаци (7)

Адвокат по бракоразводни дела

— Всичко ще се уреди, мило дете — каза флегматичният стар Гурие — адвокат и специалист по бракоразводни дела. — Ето, живеят хората заедно, обичат се и в края на краищата — катастрофа… Много, много е сложно. Страшна е моята професия, скъпо дете.

Той говореше повече на себе си, след това премина към служебния тон:

— Ето какво, драга госпожо, вие все пак трябва да разговаряте с него.

— С кого? — не го разбра Регина.

— С професора.

— За какво?

— Трябва все пак да го подготвите. Не може така.

— Аз се страхувам от него. И се отвращавам…

— Вярвам ви, но все пак трябва да му кажете… Може би ще го уговорите да не пречи… Вие сте го обичали някога… не може то така, мое дете! Той ще разбере, че взаимният ви живот е невъзможен, не е глупав.

— Не е глупав, но е пиян, скъпи господин Гурие.

— Но не е винаги пиян.

Регина безнадеждно махна с ръка и се заразхожда из стаята.

— Знаете ли какво, по-добре е вие да слезете при него, господин Гурие. Моля ви.

— В края на краищата това не е лоша идея.

И специалистът по бракоразводни дела взе чантата си, целуна ръка на Регина и слезе на долния етаж, в кабинета на професора.

Професорът беше сам, въпреки че имаше приемен час. Гурие го намери да седи зад писалищната си маса. Корти тъжно гледаше в градината, подпрял глава на ръката си.

— Не ви ли преча, господин докторе?

— Заповядайте! Кажете какво има! — грубо отговори професорът.

Гурие се смути. Корти обърка плана, който той си беше начертал, слизайки по стълбата.

— Имам да ви кажа нещо съвсем кратко — започна адвокатът.

Професор Корти поднесе на адвоката кутия с цигари.

— Благодаря, току-що я загасих, господин професор. Исках да говоря с вас да не се получат пречки и усложнения.

— Чуден човек сте вие, Гурие. Защо ми говорите всичко това, цялата работа развали доктор Карстен. Преди година му предложих шест хиляди франка за мястото, което граничи с моята градина и…

Гурие широко отвори очи. Едва сега разбра защо професорът го прие така равнодушно. Корти мислеше, че посещението на адвоката се отнася до парчето земя, което съседът му не искаше да продаде.

— Аз дойдох, дойдох… за друга работа… — каза Гурие объркан.

— А тя е? — настръхна Корти.

— Вашата жена иска развод.

Професорът бавно стана от стола и седна на края на писалищната маса. Мълчеше.

— Чудно ми е, господин професор, че не искате никакви обяснения. Струва ми се, че вашата съпруга има достатъчно причини. Няма да ги изброявам, с подробностите ще се занимае съдът, ако вие търсите това, но мое задължение е да ви предупредя, че вие нямате сметка да ме карате да разказвам в съда кои са истинските причини, които са накарали вашата съпруга да поиска развод.

— Как смеете?

— Извинете, аз само си върша работата, а моята професия ми дава право да говоря всичко, което намирам, че е нужно. Вашият начин на живот, грубостта ви към жена ви и в края на краищата вашата връзка с Ема Зеберг. Това не е тайна, професоре — продължи адвокатът. — А и самата Ема не го отрича.

— А, така ли? Може би дори разказва?

— Даже с голямо удоволствие.

— И моята жена знае?

— Разбира се!

— Идете си, Гурие… Идете си. Трябва да остана сам… Аз ще разговарям с жена си. Това е страшно! Аз я обичам, разбирате ли, обичам я!

Адвокатът поклати глава:

— Това вече не е любов, господин професор.

— Така ли мислите? В края на краищата жена ми сама е виновна. Тя ме тласна в прегръдките на тази Ема… Тя се затвори на втория етаж и се крие от мен. Но… моля ви, идете си, Гурие… идете си.

— Добре, аз си отивам, но това не променя положението, господин професор.

Гурие стана, взе шапката и палтото си и подаде ръка на професора.

— Съветвам ви всичко да мине без шум и без скандал. Имайте предвид, че всяка сцена, която бихте направили, ще облагодетелствува вашата жена — каза Гурие на излизане.

Корти седна на канапето, сложи глава на облегалото и се замисли. „Един удар след друг, един от друг по-силни. Регина. Но аз я обичам, обичам я. Колко е ужасно да обичаш, а да не можеш да докажеш това. Падаш все по-ниско и по-ниско, не можеш да се спреш.“

В кабинета, без да чука, влезе Ема Зеберг.

— Извинете, малко закъснях, но в чакалнята, слава богу, няма много пациенти — каза тя, вземайки от закачалката бялата си престилка.

Корти се сепна. В пияната му глава веднага изплува мисълта, че тази жена, точно тази, е причината за неговото нещастие. Искаше да си повярва, трябваше да намери разрешение на въпроса, който го измъчваше. Кой е виновен? Ето, отговорът беше пред него, с бяла касинка, с бяла престилка, с фамилиарна усмивка на кръглото си червено лице. Тази усмивка само потвърди мисълта на професора, че точно Ема е виновна за всичките негови злини. Корти се приближи до нея, но Ема не разбра веднага неговото настроение. Усмивката й стана по-широка и безсмислена. Беше уверена, че Корти ще я целуне и се приготви за това, но в същия момент почувствува остра болка от плесница… Ударът беше толкова силен, че тя падна на пода. Направи усилие да стане, разбра опасността и искаше да избяга, но не успя. Корти я стисна за врата със своите големи и силни пръсти.

— Аз ще те унищожа!… Ти си моето нещастие!… Ти си виновна за всичко това!

Ужас обзе Ема и й даде сила. Като котка тя заби нокти в лицето на професор Корти. Той извика от болка и я пусна.

— Помощ! Помощ! — разкрещя се сестрата и се хвърли към вратата, но Корти успя да я задържи.

— Мълчете! Чувате ли? Мълчете! Моля ви! Ще чуе жена ми… прислужницата, пациентите… Моля ви! Няма, няма повече… кълна ви се! Няма!…

Насила я накара да седне на стола. Едва сега забеляза червените петна на врата й, видя зачервеното й от плесницата лице и се ужаси…

Ема плачеше. Корти беше готов да падне на колене пред нея, само и само да не вика, да не я чуе Регина на горния етаж.

— Кажете ми, Ема, защо беше необходимо да говорите гадости за мен? Вие разказвате на всички, че съм бил във вашата квартира и моята жена сега иска развод… Заради вас трябваше да подам оставката си…

— Боже мой, професоре, как не разбирате… Ами аз ви обичам… Толкова се гордея с вашето внимание към мен. Вие сте самотен и аз исках да покажа на всички, че ви съчувствувам и искам да бъда край вас… Не аз съм ви накарала да употребявате морфин, да пиете коняк, нали? И нима заради мен се карахте с жена си? В края на краищата аз ли ви повиках при себе си? Боже мой, какво лошо съм сторила?

Ема покри лицето си с ръце и започна отново да плаче, а Корти стоеше до нея, гледаше потреперващите й рамене и чувствуваше как яростта постепенно го напуска. Беше му мъчно за Ема.

— Но… но… достатъчно… Не исках да ви ударя, разбирате ли, не исках! При мен беше адвокатът Гурие, говори ми за развода. След като той си отиде, бях бесен. Вие никога няма да разберете, Ема, колко е сложно всичко това, колко е тежко.

И Корти целуна косата й, наведе се и я целуна по врата. Ема откри лицето си, погледна професора и щастливо се усмихна. Сега тя напълно се увери в неговата слабост и знаеше, че сълзите й са по-силно оръжие от неговата ярост и повече не се страхуваше от този голям силен мъж със сърце на дете…

А горе, в стаите на Регина Корти, прислужницата разказваше на господарката си, която беше чула шум от долния етаж:

— О, госпожо! Те се сбиха! Господин професорът я удряше, с каквото му попадне. Тя викаше за помощ, а кучето на господин професора лаеше… Градинарят Петер искаше да вика полиция…

Регина притисна хладни пръсти към слепоочието си. Трепереше като в треска.

— Ужас! Мръсотия!… — хълцаше тя безпомощно.