Михаил Цвик
Близнаци (19)

Мисли и сънища

Докторът, останал сам, дълго седя край затворената врата. После падна на колене и сложи главата си на това място, където преди малко седеше Регина. Не можа да заспи цяла нощ. Измъчваше го мисълта дали тя е разбрала, че не е Адалберт.

… Дали трябваше да й говори за своята любов? Нали се беше заклел пред брат си, че единствената цел на завръщането му от Индия е да спаси доброто име Корти?

„Каква подлост… каква низост… — мислеше си той. — Да се мъча да спечеля нейното доверие, нейната любов чрез измама и лъжа…“

Но гласът на разума говореше:

„Сега не е на никого, тя е свободна жена. Ти не лъжеш никого. Тя има право да обича, когото си иска!“ „Но тя вече обича, обича друг!“ — почти на глас отговори Корти. „Кого?“ — упорито го питаше същият глас. „Може би Карстен, може би онзи мъж, който късно през нощта е напуснал нейната къща… Не зная кого!“

Ни най-малко не допускаше, че влюбеният доктор Карстен може и да е сгрешил през онази нощ. Може да не е била Регина, която е изпращала някакъв мъж и е прошепнала: „До утре!“.

Докторът отметна завивката и седна на леглото си. Беше душно в тъмната стая, задушаваше се в собствените си противоречиви мисли. Не беше още сигурен, че го задушава копнежът по нея, страстта, която го беше мъчила цели петнадесет години, задушаваха го и ревността, и страхът, че ще му я отнемат…

И Регина не спа тази нощ. Беше оставила да свети малката нощна лампа и мислеше за него, за промяната, която беше настъпила, спомняше си одухотворения израз на неговото пак хубаво лице, спокойствието и увереността в думите и движенията му, които се бяха върнали изведнъж…

Колко години напразно беше чакала да го види такъв, какъвто го беше видяла днес, но страхът, че тази промяна е само временна, угаси пламъка на радостта, който беше заиграл в нейното сърце.

Регина се ослушваше: до нея достигаше шумът от неговите стъпки долу.

— … Не спи… — прошепна тя и усмивка едва забележима, тайнствената усмивка на Мона Лиза се появи, някъде по ъглите на устата й и остана там.

Кой би могъл да разбере тайната на една такава усмивка, ако жената не желае да бъде разбрана? Никой никога!

Заспа едва на разсъмване… И сънува мъгляви, неясни сънища, леки и радостни.