Михаил Цвик
Близнаци (68)

Първа среща

В три часа през нощта дежурният лекар в болницата „Св Магдалена“ извика следователя и му съобщи много интересни неща: неговият нов пациент, доктор Карстен, в пристъп на лудост започнал да говори за убийството край Женевското езеро. От несвързаните му думи можело да се направи заключението, че той е убиецът на Ема Зеберг.

Следователят беше крайно изненадан. Дълго бърса очилата си, после ги върна обратно на носа си и запита:

— Кажете ми, докторе, може ли да се вярва на лудите при такива изповеди?

— Лудите мислят без контрола на мозъчния център. Всичко, което са преживели до заболяването си, се връща в техния мозък и действителността и фантазиите им толкова се преплитат, че и най-добрият психиатър трудно би могъл да се справи с този хаос. Аз като специалист бях изненадан от подробностите, които Карстен спомена в своята изповед. Сцената, когато е давил девойката, разказа просто артистично.

— Нали е лекар, познава всички фази на такава смърт — опита се следователят да отхвърли вероятността от изповедта на лудия доктор Карстен.

Но все пак напусна много замислен болницата. През тази нощ неговото мнение за драмата на брега на Женевското езеро не беше вече толкова категорично.

Регина сънува неясен сън. От гъстата мъгла я гледаха очите на нейния мъж, пълни с молба и упрек…

* * *

На сутринта тя се облече и отиде при следователя. За нейна голяма изненада, той беше много внимателен и любезен с нея и съвсем неочаквано й позволи среща с мъжа й.

— Само десет минути, госпожо! Постарайте се да разговаряте за най-важното.

Когато съобщиха на Корти, че му е разрешено да се види с Регина, той най-напред се изплаши. На неговото изморено лице не се появи никаква радост. Срам го беше да се покаже пред жената, която толкова много обичаше, зад затворническите решетки, необръснат и с измачкани дрехи.

— Мили! — чу веднага щом се отвори тежката желязна врата. И Регина вече сърдечно стискаше неговите ръце.

— Значи… значи… ти не си се отказала от мен? — попита той.

— О, не, не! Как можеш да помислиш такова нещо!

Регина погледна дежурния пазач — той се беше обърнал с гръб. Тя приближи уста до ухото на Корти:

— Кажи ми, само на мен кажи: ти ли я уби?

— Нима и ти вярваш, че съм способен на това?

— Не, не вярвам, но ми кажи все пак, лично ми кажи, че не си я убил.

— Не! Заклевам ти се, Регина!

— В какво се заклеваш, Адалберт?

— В любовта си към теб, Регина…

— А… ако те не ти повярват? — попита тя изведнъж, изплашена от тази си мисъл.

Какво можеше да й отговори на това? Денем и нощем се измъчваше със същия въпрос. Но не искаше да издаде пред Регина ужаса и безнадеждността на положението си.

— Не падай духом! Има още доста време и възможности… — каза той неопределено само за да я поуспокои.

Регина избърса очи с кърпичката си:

— Посети ме Тилден. Опитва се да направи нещо и изглежда, че има някакви надежди… Доктор Карстен полудя… И той има някаква връзка с тази история… — говореше Регина през сълзи, стараейки се да каже нещо, което би дало някаква надежда на мъжа й. — … Извиках най-добрия адвокат, мили мой, правя каквото мога… Сега, когато чух от самия теб, че не си виновен, вярвам, че ще бъдеш освободен…

— Кажи — обичаш ли ме, Регина? — попита изведнъж Рудолф.

— Обичам те, много те обичам, знай това и ми вярвай!

Дежурният пазач погледна часовника, но Регина и Рудолф не го забелязаха.

— Никога ли не си обичала доктор Карстен? — продължи Рудолф.

— О, никога!

Корти въздъхна.

— Една нощ — сети се Регина — някой е влизал в твоя кабинет и е претърсил писалищната ти маса…

Корти пребледня. Той си спомни, че беше оставил в едно чекмедже последната разписка от парите, които беше изпратил на брат си в Аделбоден, и парите, които трябваше да му изпрати този месец. Регина разбра, че той се изплаши от съобщението и побърза да го успокои:

— Но крадецът не е взел нищо, даже и парите не е пипнал, парите, които държиш в средното чекмедже.

— А нищо ли не е взел? — попита Рудолф и погледна в очите Регина, за да се увери не е ли научила неговата тайна, но там не забеляза нищо, освен дълбока тъга. — И нищо особено ли не се е случило през това време.

— Нищо — отговори Регина, но изведнъж се сети. — Да, Тилден отпътува някъде и каза, че отива по твоята работа…

— По моята работа? Тилден? Не разбирам. Къде отиде?

Корти един-единствен път в живота си беше срещал художника, когато той беше дошъл да го види в затвора. Срещата трая само няколко минути и художникът изведнъж избяга от килията, едва сбогувайки се, щом като чу от него, че през онази нощ някой се е обадил по телефона на професора и му е казал, че може да намери Ема Зеберг на брега на Женевското езеро.

— Не знам, не ми каза къде отива, но много се интересува от твоята работа…

— Минаха десет минути! — съобщи високо дежурният пазач.

Корти впи устни в ръката на Регина. Тя нежно го целуна по косата. Срещата приключи.

След като Регина си отиде, Корти дълго плака в килията си.