Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Две мъчителни събуждания

Рудолф Корти се събуди на разсъмване, отхвърли завивката и започна да крачи от единия до другия ъгъл на своята килия. Беше сънувал страшен сън, но сега изобщо не можеше да си спомни какво точно сънува. Знаеше само, че няма да може да заспи повече и дори се изплаши от тъмнината на затворническата килия.

Едва по-късно Рудолф си спомни своя страшен сън: сънува брат си Адалберт. Той изведнъж се беше появил пред него, облечен с някакви дрипи, и потрепервайки от студ, му протегна треперещата си ръка, сякаш просеше милостиня. Да, тази протегната ръка беше събудила Рудолф. Той разбра смисъла на съня си и застена:

— Господи, как не се сетих по-рано за това? Кой ще изпраща в бъдеще на Адалберт неговата рента? Ако остане без пари, неговото завръщане в Женева ще стане неизбежно. Адалберт ще се върне вкъщи, в своята къща, при Регина и тайната ще се разкрие.

Рудолф се хвърли на твърдото легло и обви глава с ръцете си. Всичко, което беше преживял досега — арестуването, следствието, разпитите, срамът и раздялата с Регина — не му се струваше толкова страшно, както евентуалното завръщане на брат му в Женева…

Същата сутрин и Адалберт се събуди рано в своята стаичка в планината, по-рано от обикновено, и същата мисъл не го оставяше на спокойствие.

„Кой ли ще ми изпраща пари? Освен Рудолф, никой друг на света не може да направи това. Той не може да повери на никого нашата тайна, а днес вече е двадесет и пети.“

Адалберт с отчаяние гледаше стаята си и мислеше, че без пари тази стаичка ще бъде също такава тъмница, както и тъмницата, в която се намира неговият брат. Пъхна ръката си в джоба и извади оттам няколко банкноти и няколко сребърни монети.

— Дявол да го вземе! Само четиридесет и пет франка… Ще ми стигнат за няколко дни, но какво ще правя после?

В неговия помътен мозък бавно изплува мисълта: „Какво тогава? Искам не искам, трябва да се върна в Женева… Няма да се оставя да умра от глад в тази проклета дупка я!“.

Спомни си, че вчера си беше донесъл от кръчмата половин шише коняк. Взе го и отпи голяма глътка, обърса устата си с ръкава, сложи шишето на масата и се върна в леглото.

— Отивам в Женева! Ще живея сам, сам! Никой не ми трябва! Нека всички да вървят по дяволите! Тя е получила развод и сигурно вече е в чужбина — каза той на глас и почувствува как сънят отново го обхваща, покри се и скоро се унесе.