Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Мелпомена, Темида и Ескулап

Регина се върна много потисната от следователя. Страхуваше се, че може би е казала нещо, което може да навреди на мъжа й. Беше отговаряла на въпросите на следователя така, както я беше посъветвал адвокатът Барте, но не можеше да се освободи от чувството, че сама очерни арестувания. Беше забелязала учудените погледи на следователя, когато му разказа съвсем искрено колко лош е бил Корти към нея, когато е бил пиян.

Следователят попита:

— Кажете ми, госпожо, беше ли способен вашият мъж да ви удари в пияно състояние?

Регина съвсем откровено каза:

— Да.

Така я беше научил адвокатът Барте и тя отговори с най-добри намерения. Но защо ли се беше учудил на нейния отговор следователят? Защо ли след това той поклати глава и каза:

— Ето, виждате ли…

Какво ли искаше да каже с това? Какво ли впечатление му беше направил Корти? И какво ще стане сега?

Регина не можа да изтърпи тази унизителна процедура — разпита, и заплака. Веднага при нея дотърча Кети, но следователят я накара да излезе.

— Аз съм Регина Корти, а вие ме разпитвате по същия начин, по който разпитвате всички, които викате тук… Нима няма друг начин?

Следователят се усмихна и каза сухо:

— Госпожо, голямото артистично име, образованието, възпитанието — всичко това са второстепенни неща в личността. Същността е винаги една и съща.

При молбата й да й позволи среща с арестувания, следователят учтиво, но решително каза:

— Госпожо, вашият съпруг сам със своето престъпление е лишен от всички права на свободен човек, между, другото и с правото да се среща с роднини и познати…

Когато Регина заплака, следователят започна да прехвърля актовете на масата си. Беше свикнал със сълзите и знаеше, че една част от определеното за разпит време трябва да се жертвува за тях.

И Регина го напусна уморена, потисната, смазана от онази огромна машина, която се нарича истина. Тя си отиде, но там, в тънките папки, на листове бяла хартия, беше останала нейната изповед, беше останало нещо от нейното измъчено сърце и сега, какво щеше да стане сега?

Дойде доктор Карстен, намери я обляна в сълзи.

— Не може така! Трябва да се борите, госпожо, да се борите, а не да падате духом!

— О, да бих могла да науча само едно!

— Какво?

— Истината: убил ли я е или не!

Регина с надежда погледна доктора, но той се обърна настрана.

— Защо мълчите, докторе? Нима вярвате, че е убил Ема?

Доктор Карстен я погледна сега право в лицето:

— Простете ми, госпожо, но трябва да вярвам…

— Защо?

— Защото съм лекар и съм свикнал да се подчинявам на убедителността на някои симптоми. При цялото ми желание да оправдая професора, не мога да намеря нито едно обстоятелство, което да говори в негова полза, макар че го познавам като много добър и културен човек, още повече че…

Карстен млъкна.

— Моля ви, кажете всичко! — каза Регина.

— Знаете… Веднъж той е душил същата тази Ема… Душил я, но не я удушил…

— Какво, душил я? Аз нищо не знам за това.

— Сигурно, госпожо, професорът е скрил това от вас, но то е известно на следователя и на Франц Годар, и на някаква леля на убитата, дори и на други свидетели… Известно е още, че един ден професорът така изблъскал Ема от кабинета си, че тя паднала и едва не се убила. За никого не е тайна как се е отнасял той с вас, жената, която му е дарила най-хубавите години от живота си… Не бих желал да ви говоря всичко това, госпожо, но вие искате да знаете истината…

Регина нищо не отговори. Карстен беше повдигнал завесата и беше й показал страшни подробности. Тя го погледна с пълни със сълзи очи и каза:

— Да, да… всичко това беше някога.

— Извинете, госпожо, но ние сме устроени да не забравяме миналото. Нима беше отдавна, когато професор Корти хвърли по мен шише вино, което за щастие не ме улучи?

— Какво искате да кажете с това, докторе?

Доктор Карстен се обърка, но все пак отговори:

— Искам да кажа, че у професора и преди е съществувала склонност към насилия и че тази му склонност може би го е тикнала — разбира се, в момент на ярост — към престъплението.

— Боже мой! Но той — разбирате ли — поне на мен би казал, че е извършил престъпление!

— Никога, госпожо! Бил е принуден да го скрие от вас по две причини: първо, всяко живо същество се ръководи от инстинкта за самосъхранение, и второ — професорът се е страхувал да не ви разочарова и изгуби — отговори Карстен, после погледна часовника си и побърза към кабинета, където вече го чакаха пациентите.

— Господи, той има право! — каза си Регина и в този момент целият свят й се стори като страшен и безмилостен съд, от който никой не можеше да се спаси.