Михаил Цвик
Близнаци (34)

Благородството на доктор Карстен

— … Госпожо.

Регина повдигна очи. Лежеше на дивана без сила и без желание за нищо, почти в безсъзнание. Арестуването на Корти и целият ужас на онова, което се случи, й се беше отразило страшно.

— Какво има, Кети?

— Доктор Карстен иска да ви види. Дошъл е по някаква важна работа, госпожо, и много моли да го приемете.

— Доктор Карстен? — Регина се обърка, а после се изплаши.

Защо й е сега Карстен? Друг път би отказала категорично да го приеме, но в отчаянието си човек във всичко вижда помощ, която му изпраща съдбата.

— Нека да почака, сега ще дойда… — отговори Регина след кратък размисъл.

Когато влезе в салона, Карстен бързо тръгна насреща й и протегна двете си ръце.

— Госпожо, приемете моето най-дълбоко съчувствие! Това е ужасно! Знам колко сте самотна и затова счетох за мой дълг да ви предложа услугите си. Аз съм на ваше разположение! — каза той.

Регина беше трогната. Думите му прозвучаха искрено и лицето му изразяваше съчувствие и симпатия.

— Благодаря ви, докторе, но… какво можете да ми помогнете вие?

— Затова съм и дошъл тук, да помислим заедно. Допускате ли господин професорът наистина да е извършил това престъпление?

— О, не!

— Ето, виждате ли, госпожо! Щом като сте убедена, че той изплаща чужд грях, необходимо е веднага да вземете мерки за неговото освобождаване.

— О, ако това зависеше от мен!… — каза тихо Регина и заплака.

— Ние понякога не се замисляме от какви дреболии зависи решаването на доста заплетени истории. Вие ми позволявате да говоря напълно искрено и открито, нали, госпожо?

— Моля, докторе…

— Вярно ли е, че сте оттеглили молбата си за развод?

— Да…

— Така! — Карстен малко се смути, но продължи: — Вие вероятно сте поставили някакви условия на професора?

— Какви?

— Например той да прекъсне всички връзки с Ема Зеберг?

— Не съм му поставяла никакви условия. Той сам направи това, и то доста отдавна. Но как да разбирам този ваш въпрос, докторе?

— Мислех да не би професорът да е извършил това престъпление в момент на отчаяние след скандала пред операта. Може да се е страхувал, че вие няма да му простите…

— Лъжете се! Не му се сърдих заради онзи скандал. И вече отдавна съм му простила всички заблуждения в миналото и бях готова заедно с него да се боря с всички средства да се преодолеят последствията от неговото някогашно лекомислие.

— Това е благородно, госпожо, и аз все повече и повече се уверявам, че господин професорът е жертва на някакво недоразумение. Но трябва нещо да се предприеме, да се направи…

— Но какво?

— Първо, трябва да се запази клиентелата на господин професора. Това ще бъде много важно за него като лекар. Аз съм готов, разбира се, без каквато и да било материална изгода, да приемам болните в неговия кабинет в приемните часове…

— Това е много мило, докторе…

— Не виждам нищо особено в това, госпожо. Само искам да изпълня моя дълг на колега и човек. Нищо повече. Второ, вече говорих без ваше позволение с един млад, но много способен адвокат, специалист по криминални дела, за господин професора. Той е съгласен да бъде ваш съветник и вие не трябва да предприемате нищо докато не говорите и не се посъветвате с него, защото и най-малката грешка от ваша страна, всяка невнимателна дума в кабинета на началника в полицията може да навреди на вашия съпруг.

— Всичко това е много любезно от ваша страна, господин докторе! И… много ми е мъчно сега, че неотдавна ви причиних такава болка. Но аз много малко ви познавах, докторе, а освен това вие бяхте избрали толкова неудобно време: бях нещастна, не исках нищо да чуя… Надявам се, че не ми се сърдите?

— О, госпожо, как можете да помислите такова нещо. Много добре знаех какво е душевното ви състояние. И тогава исках да ви срещна само за да ви помогна, да ви покажа, че съм с вас във вашето нещастие.

Карстен се наведе към ръката на Регина и я целуна, но тя не разбра тази целувка и я прие с топло чувство. Сега в нейната самота доктор Карстен беше единственият, който й се притичваше на помощ, и тя се хвана за него, както давещият се за сламка.

— Сега ще отида при Барте. Не трябва работата да се протака. Всяка минута е скъпа — каза Карстен и стана от стола.

— Кога пак ще ви видя, докторе? — попита Регина.

Изведнъж се изплаши да остане сама в многото стаи на къщата.

— Ще дойда веднага щом приготвя всичко, което е необходимо за освобождаването на професора — отговори Карстен.

— Благодаря ви, скъпи приятелю!