Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Тилден телефонира

Само едно име — Тилден — и на Карстен му беше ясно какво можеше да се крие зад него.

— Нима идва при вас? — попита Карстен.

— Да! — отговори Барте и нервно запали цигара.

— После, после? Разказвайте! — нетърпеливо подкани лекарят.

— Тилден се интересува от делото на професор Корти.

— Това го знам. По-нататък!

— Каза ми в лицето, че през онази нощ, когато беше убита Ема Зеберг, аз съм упътил професора да отиде при езерото.

— Той ви каза това?

— Да…

Карстен стана и Барте едва сега забеляза промяната, която изведнъж беше станала с него. Пред адвоката стоеше безумен човек, способен на всичко.

В кабинета зазвъня телефонът. И двамата се стреснаха. Карстен не се решаваше да вдигне слушалката, но Барте го накара:

— Вие съвсем се объркахте, докторе… Не бива така… Идете на телефона, вие като че ли се страхувате.

— Да, да, страхувам се! От всичко се страхувам. Ще избягам, Барте! Аз ще замина… иначе ще полудея.

— Засрамете се! Тази нещастна любов към Регина Корти съвсем ви погуби!

Телефонът продължаваше упорито да звъни и Барте насила блъсна Карстен към него.

— Кой е? — с несигурен глас попита Карстен и Барте забеляза как той изведнъж се олюля.

От телефонната слушалка отекваше звучният глас на художника Тилден.

— Какво става с вас, докторе, вие като че ли се страхувате да вдигнете слушалката? Знаех със сигурност, че сте вкъщи.

— Бях заспал… — отговори Карстен, стараейки се да скрие вълнението си.

— Бяхте заспали? — попита със съмнение в гласа Тилден.

— Да.

— Нима адвокатът Барте не ви пречи да спите? — попита художникът и весело се засмя.

— Оставете вашите безсолни шеги, ставате досаден. Какво въобще искате от мен? Моля ви да ме оставите на мира! Защото… защото ще бъда принуден да взема… да взема мерки…

Но Тилден продължаваше да се смее:

— Вие сте в лошо настроение! Аз ви телефонирам така… с определена цел… Исках да ви кажа, че прозорецът на вашата кухня е отворен широко, че можете да настинете от течението, без да изключвам, че през този прозорец може да влезе някой крадец в къщата ви…

Карстен хвърли телефонната слушалка, като че ли беше го ударил ток, а когато я взе отново, Тилден беше прекъснал връзката.

— Барте… — едва можа да каже Карстен. — Барте, повикайте веднага доктор Леманше. Лошо ми е… Сърцето… Кажете му, че съм много зле… — едва можа да каже Карстен, разкъсвайки яката си, от която искаше да се освободи…