Михаил Цвик
Близнаци (65)

Франц Годар може да мълчи

Годар се обърка. Не знаеше какво да отговори на Тилден. Най-после каза:

— Знаете ли… аз веднъж вече пренощувах тук…

— Знам, без да ми казвате, но не отговаряте на въпроса ми. Какво ви свързва с Карстен?

— Познанство.

— Откога се познавате?

— Не зная, не си спомням… Отдавна се познаваме…

— Лъжете! Веднъж аз и Карстен се разхождахме приблизително три седмици преди убийството на Ема Зеберг и ви срещнахме на улицата. Нито вие, нито Карстен с нещо показахте, че се познавате. Но да оставим датите на спокойствие. Нима Карстен приема всички свои познати да нощуват при него? Защо прие точно вас?

— Аз го помолих…

— И коняка ли ви купи по ваша молба.

— Конякът аз сам си донесох…

— Лъжете. През онази нощ сте бързали колкото е възможно по-скоро да напуснете квартирата си и съвсем не ви е било до коняк… А сега ми кажете защо напуснахте Женева и защо не сте се обадили в полицията, че ще пътувате. Трябвало е да заявите в адресното бюро.

— Аз… не мога да ви кажа това.

— А колко пари ви даде Карстен за убийството на Ема Зеберг?

— Не съм убил никого.

— Колко пари получихте от Карстен?

Годар упорито мълчеше.

— Значи не искате да говорите?

— Нямам какво да кажа.

— Откъде имахте толкова пари?

— Намерих ги на улицата.

— Много безвкусна шега! Мислех ви за по-духовит! А къде са нещата на Ема Зеберг?

Годар направи опит да стане, но Тилден го удари с юмрук в корема и той падна обратно на стола.

— Къде са нещата на Ема Зеберг? — повтори Тилден.

— Нищо повече няма да ви кажа. Вие и без това не ми вярвате!…

— Годар, вашата работа пропадна. Карстен е в лудницата. Разкрих замислите му и той ще получи наказанието си. Сега и вие сте в ръцете ми. Вярвайте, че ще бъде много по-разумно от ваша страна да разкриете картите си и с това да освободите невинния професор Корти от затвора, за да облекчите вашата съдба. Кажете ми истината и ще се постарая наказанието ви да бъде колкото е възможно по-леко.

В очите на Годар се появиха сълзи. Тилден въздъхна: стори му се, че е успял да събуди съвестта у този човек и че той сега ще започне изповедта си. Но художникът се беше излъгал. Годар обърса с ръка очите си, поклати глава и каза грубо:

— Вървете по дяволите! Още доста ще се измъчите с мен. Аз съм костелив орех, ще си счупите зъбите.

— Ще видим чии зъби ще се счупят. Хайде с мен!

В ръката на Тилден блесна револвер. Лицето на Годар стана сиво.

— Къде? — запита той с променен глас.

— В полицията, разбира се, къде другаде бихме могли да отидем.

Годар вдигна яката на палтото си, нахлупи шапката над очите си и с бавни крачки напусна къщата, а след него тръгна Тилден с револвер в ръка.