Михаил Цвик
Близнаци (11)

Разсеяният професор

Рудолф Корти в очакване гледаше адвоката Гурие, който беше седнал пред него. Той не го познаваше и се страхуваше да не се издаде с някоя необмислена дума. Но и Гурие мълчеше. Той беше много изненадан от промяната, която забеляза веднага с влизането си. Пред него седеше професор Корти — приликата беше толкова голяма, че той ни най-малко не се съмняваше, но беше елегантно облечен, внимателно избръснат, сресан и което е най-важно — съвсем трезвен. Не само Корти, но и неговият кабинет се беше променил. Нямаше го вече лошият дъх на непроветрена стая, инструментите лежаха чисти, излъскани, от канапето бяха изчезнали мръсните бинтове и парчета памук… Книгите бяха подредени по полиците, мивката и кърпата до нея блестяха от чистота.

Гурие не можеше да скрие своята изненада и смущение.

— При вас, господин професор, днес е много хубаво, много приятно — каза той.

Думата „днес“ предизвика усмивка на устните на доктора.

— Какво желаете, господине? — запита той учтиво своя посетител.

Гурие се поизкашля. „Каква ли е пък сега тази комедия? — помисли си. — Като че ли не знае какво искам от него.“

— Дойдох, разбира се, по същата работа, господин професор… Надявам се, че и самият вие сте стигнали до заключение, че с това най-после трябва да се свърши… Нали?… — запита адвокатът.

Рудолф Корти мълчеше. „За какво ли иска да говори с мен и кой ли е той?“ — напрегнато мислеше докторът и за всеки случай отговори:

— Да, да… разбира се… Но все пак най-добре ще бъде да ми изложите още веднъж нещата. Напоследък съм станал много разсеян и понякога не си спомням всичко.

— Какво казахте, професоре? Не си спомняте ли? Извинете, но аз намирам за съвсем неуместна шегата ви — пламна изведнъж Гурие.

Адвокатът мислеше, че професорът иска да се подиграва с него, но изведнъж, сякаш сетил се за нещо, се успокои. Сега той „знаеше“, че професорът се е побъркал и цялата тази неочаквана чистота в стаята и огромната промяна във външността на професора не е нищо друго, а проява на болен ум, каприз на един луд…

„Препил е“ — помисли той и започна внимателно да се приближава към вратата. Корти разбра уплахата му.

— Не трябва да се плашите, господине, не трябва… Днес, както виждате, не съм пиян.

— Да, да… виждам, господин професор, виждам много добре, но не мога да разбера как сте забравили едно толкова важно нещо, каквото е предстоящото ви бракоразводно дело.

Сега Корти разбра кой е този побелял дебеличък господин и защо е дошъл при него. Разбра и си отдъхна.

— Лъжете се, добре си спомням, но мислех, че сте дошли с някакви нови предложения — побърза да обясни той.

Гурие въздъхна с облекчение и реши да седне на стола.

— Разбира се, вие трябва да поемете цялата вина върху себе си, господин професор — внимателно започна адвокатът и за негова най-голяма изненада, Корти спокойно отговори:

— Защо говорите за това! Разбира се, че ще поема върху себе си всичко! Моята жена заслужава да й се помогне, доколкото е възможно…

— Ах, така!

Гурие почувствува, че го побиха тръпки. Какво би станало, ако тази кротост е само каприз на един луд? Много пъти се е случвало луд най-нежно да гледа право в очите лекаря, който го преглежда, а после в един миг да го тресне по главата с някой тежък предмет.

— Значи… значи… вие сте съгласен? — запита, заеквайки, адвокатът.

— Да! — кратко отговори Корти.

Тогава Гурие, колкото и да беше объркан, побърза да извади от чантата си документа и го подаде на Корти. „Сега той ще го разкъса и ще хвърли върху главата ми онази тежка ваза“ — мислеше си със страх адвокатът, докато професорът четеше документа. Но и този път се излъга. Професорът внимателно прочете акта, поклати глава в знак на съгласие и веднага подписа.

— Благодаря! Значи всичко е наред! — радостно каза Гурие и побърза да сложи документа обратно в чантата си. „Ето, сега ще се разпали“ — мина през главата му.

— Вие сам виждате, че аз не създавам никакви проблеми. Всичко е свършено. Само позволете ми да ви задам един въпрос, който ме интересува. Мога предварително да ви кажа, че вашият отговор няма да има никакви последствия… за моята… за моята жена…

— Какво искате да знаете, господин професор?

— Какви са отношенията й с… с доктор Карстен? Питам съвсем сериозно — побърза да каже Рудолф Корти. — Разбирате ли, бих бил много щастлив да я видя съпруга на добър мъж, който я обича…

Опитният Гурие долови ревнива нотка в гласа на професора и сянката, която премина по лицето му.

— Не вярвайте на тези сплетни, господин професор, не вярвайте — разпалено отговори Гурие. — Вашата жена има стотици пламенни обожатели, които й изпращат цветя и любовни писма. Това е неизбежно, когато една жена е толкова известна и когато въодушевява хората със своето пеене. Моля ви да не вярвате! За всички известни хора се носят легенди. И много пъти тълпата ги залива с кал, която, за щастие, не се задържа дълго по тях. Не вярвайте!

Гурие си отиде, а Рудолф Корти остана прав и замислен насред стаята. Дали да вярва на адвоката? Не! Той е стара лисица и иска да скрие от него връзката на Регина с доктор Карстен. Това е съвсем естествено. Той е неин адвокат.

Корти взе телефонния указател и бързо го запрелиства. Скоро намери: „доктор Ролф Карстен, приема от 10 до 12 и от 16 до 19. Улица «Дьо Рон» 80. Телефон 22-478“.

Нещо го влечеше към този човек, ръката му неволно хвана телефонната слушалка… Корти не знаеше какво би могъл да му кажа, но искаше да чуе този глас, този глас, който я е спечелил, който тя слуша и обича.

И все пак доктор Корти не вдигна слушалката.

* * *

В същото време Гурие седеше при Регина и разказваше:

— Професорът е полудял… При алкохолици това се случва. Той, представете си, изобщо не можеше да се сети по каква работа съм отишъл при него. Едва после, когато започнах да му говоря за развода, се сети и съвсем неестествено, да, съвсем неестествено веднага се съгласи да подпише. Обърнете внимание на неговия подпис, скъпа госпожо! Ако не бях видял със собствените си очи, че подписва, никога не бих повярвал, че това е неговият подпис. Какво неспокойствие и неуравновесеност в тези разкривени букви!

Регина погледна подписа на Рудолф Корти.

— Да, наистина… Чудно!…

— А да го видите, мадам! Как се е преобразил! Колко е подреден кабинетът му, каква чистота. Още нещо, което ми направи впечатление, мадам — не пушеше и беше напълно трезвен. Всичко това е ненормално! А което най-много ме учуди…

Гурие се спря.

— Какво е то?

— Знаете ли, той ме попита за доктор Карстен.

— Нима? Възможно ли е?

— Да! Съвсем предпазливо започна да разпитва дали доктор Карстен има намерение да се ожени за вас…

— Ужасно!

— Нищо ужасно не виждам, скъпа госпожо. Лудите проявяват ревност толкова, колкото и ние, здравите…

— Но, господи, Карстен ми е толкова неприятен, разберете. Не желая името ми да се свързва с този човек, не искам.

— Разбира се, аз му обясних, че това са сплетни…

— И той повярва ли?

— Не зная… Нима това не ви е безразлично, госпожо?

Регина не отговори.