Михаил Цвик
Близнаци (63)

Късен гост

Духаше северен вятър и къщата на доктор Карстен със своите тъмни прозорци през тази мрачна нощ изглеждаше наистина като свърталище на духове. Някакъв човек с много леко за това време палто се плъзна в тъмнината на празната и тиха улица. Оглеждайки се, да не би да го следи някой, той започна внимателно да се снишава в сянката, която хвърляше къщата на Карстен Жалузите на прозорците бяха спуснати, а горе, в стаята на прислужницата, беше тъмно. Човекът напипа вратата, но тя бе заключена. След като помисли малко, прехвърли се през ниската ограда и скоро беше в малката запусната градина. Пълзейки, стигнало вратата на задния вход на къщата и за голяма негова изненада, вратата беше отворена. Човекът запали клечка кибрит и внимателно влезе вътре, после на пръсти се отправи към трапезарията, която се намираше до самата кухня. Застана за момент на вратата и реши да мине през целия апартамент до спалнята на доктора. Изненадаха го пустотата и лошият въздух на непроветрените стаи.

Какво значи това? Нали докторът още живее в своята къща? Човекът познаваше вещите на доктора. Ето неговото легло, неговия халат, пантофите му. Къде ли е той? Защо ли не е отоплена къщата?

Чувствувайки се неспокоен, посетителят запали свещта, която носеше в джоба си, и влезе в кабинета. На бюрото имаше масивни сребърни свещници, разтворена книга — върху писалищната маса, но всичко беше покрито с дебел слой прах. Човекът с лятното палто сложи свещта в един от свещниците и се помъчи внимателно да извади средното чекмедже на масата. Чекмеджето беше заключено.

— Я виж! — учуди се той, но в същия миг зад него се чу силен смях, от който косата му настръхна.

— Добре дошли, господин Годар!

На прага на кабинета стоеше Тилден, с ръце в джобовете на широкото си зимно палто.

Годар с бързо движение блъсна светилника на свещта и стаята потъна в мрак. В следващия миг Годар вече бягаше из стаите, събаряйки столове и маси, но Тилден успя да му препречи пътя. Тогава Годар разбра, че няма спасение и се хвърли върху него. Но Тилден беше предвидил маневрата му и го посрещна с дъжд от юмруци. Тилден знаеше, че има работа с опасен противник, който имаше по-голяма практика в побоите от него, и затова напрегна всички сили.

Бедната прислужница на Карстен, чувайки шума, който идваше от долния етаж, си помисли, че тази нощ долу има не един, а цяла чета призраци. Тя чу дори и гласовете им, макар да беше сигурна, че духовете не говорят, а още по-малко — псуват. Отвори малкото прозорче с надеждата да види долу на улицата нощния стражар, без да знае, че тези хора пристигат винаги, след като всичко е свършено. На улицата духаше само студеният северен вятър.

Долу борбата се разгорещяваше. Двамата мъже защитаваха живота си един от друг. И двамата знаеха, че ще победи този, който убие противника или съвсем го обезсили.

— Годар, съветвам ви да се предадете. Няма повече да ви оставя! — говореше Тилден, търкаляйки се заедно с другия по пода.

— Аха, да се предам! По-скоро ще те заколя! — отговори със злобен глас Годар, макар и да не вярваше, че ще успее да направи това, защото чувствуваше как силите му намаляват. Той не беше ял нищо през последните 24 часа и беше измръзнал в лятното си палто, затова не беше достатъчно подвижен и пластичен.

— Тилден, дайте ми честна дума, че няма да ме предадете на полицията! — започна да се моли той изведнъж.

Едва сега Тилден разбра своето надмощие и това му даде нови сили.

— Върви по дяволите с твоята дума! Нищо не струва! — извика художникът, отпускайки се с цялата си тежест върху изнемощелия Годар.

— Но какво искате от мен? Какво съм ви направил?

— После ще говорим за това, драги мой…

— Слушайте, предавам се! Но моля ви се…

— Никакви молби!

Изведнъж Годар се отпусна и тялото му стана тромаво и меко. Тилден скочи, запали клечка кибрит и погледна победения Годар. Той лежеше с широко разтворени ръце. От носа му течеше кръв.

Тилден се изплаши. Изтича в кабинета, намери бутнатата от Годар свещ, запали я и се върна при лежащия. Наведе се над него. „Жив е, жив! Такива не умират лесно!“

Тилден остави свещта на масата и седна да си почине след тежката борба. Дишаше тежко, а цялото тяло го болеше.

Годар отвори очи, въздъхна дълбоко, видя Тилден при светлината на свещта и повдигна глава. Лицето му доби жалък израз.