Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Квартирата се плаща предварително

След половин час старата жена вече звънеше на вратата на Годар. Тилден се беше изправил до оградата и беше готов за всичко.

— Вкъщи ли е Франц Годар? — попита старицата.

— Още вчера си събра нещата и замина — отговори хазайката.

Тогава Тилден пристъпи напред.

— Къде замина? — попита той.

— Кой го знае!

— Позволете ми да видя наистина ли е заминал — каза художникът и влезе в стаята.

Годар наистина го нямаше, в стаята бяха останали следи от неговото бягство. Навсякъде бяха разхвърляни непотребни неща от неговия гардероб: мръсни яки скъсан колан, чорапи.

— Не ви ли каза защо напуска квартирата? — попита Тилден хазайката.

— Не. Снощи се върна пиян, в много лошо настроение и веднага започна да събира нещата си.

— Може би само се е преместил в друга квартира?

— Не вярвам, защото ми каза да не съобщавам в адресното бюро, че ме напуска.

— Кажете ми, госпожо, да не би все пак да ви е казал къде отива, защо?

Хазайката погледна Тилден с недоверие.

— Каза ми с никого нищо да не говоря, ако ме попитат за него. А аз защо да го жаля? Трябваше да ми плати за това време, докато го няма. Нали?

— Разбира се, че е трябвало да ви плати!

— Виждате ли, а ми даде само десет франка.

— А знаете ли, госпожо, от какво живееше? Вие вероятно сте забелязали, че напоследък имаше пари.

— Да, разбира се, че имаше пари. А на мен, бедната жена, не можа да ми плати поне за един месец.

— Откъде имаше пари? — настоя Тилден.

— Кой го знае! Нима можеше да се разбере нещо от Годар?

— Е, какво мислите? — обърна се Тилден към лелята на Ема, когато отново бяха на улицата.

— Годар не би избягал, ако съвестта му беше чиста.

— Вие правете каквото искате, господине, но аз отивам в полицията — каза тя.

— Ще го направя и без вас. Ще го намеря и ще отмъстя за бедната Ема — успокои я Тилден.

— Докато го намерите, той ще прахоса всичките пари, а какво ще правя аз тогава?

— Ето ви нещо, госпожо, а след няколко дни пак ще мина към вас — каза Тилден, подавайки й банкнота от петдесет франка.

Зарадваната старица взе и скри банкнотата, после си тръгна за вкъщи, а Тилден наистина отиде в полицията.