Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Д. Бойков, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Михаил Цвик. Близнаци
Английска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1993
Редактор: Валентин Георгиев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-049-8
История
- — Добавяне
Квартирата се плаща предварително
След половин час старата жена вече звънеше на вратата на Годар. Тилден се беше изправил до оградата и беше готов за всичко.
— Вкъщи ли е Франц Годар? — попита старицата.
— Още вчера си събра нещата и замина — отговори хазайката.
Тогава Тилден пристъпи напред.
— Къде замина? — попита той.
— Кой го знае!
— Позволете ми да видя наистина ли е заминал — каза художникът и влезе в стаята.
Годар наистина го нямаше, в стаята бяха останали следи от неговото бягство. Навсякъде бяха разхвърляни непотребни неща от неговия гардероб: мръсни яки скъсан колан, чорапи.
— Не ви ли каза защо напуска квартирата? — попита Тилден хазайката.
— Не. Снощи се върна пиян, в много лошо настроение и веднага започна да събира нещата си.
— Може би само се е преместил в друга квартира?
— Не вярвам, защото ми каза да не съобщавам в адресното бюро, че ме напуска.
— Кажете ми, госпожо, да не би все пак да ви е казал къде отива, защо?
Хазайката погледна Тилден с недоверие.
— Каза ми с никого нищо да не говоря, ако ме попитат за него. А аз защо да го жаля? Трябваше да ми плати за това време, докато го няма. Нали?
— Разбира се, че е трябвало да ви плати!
— Виждате ли, а ми даде само десет франка.
— А знаете ли, госпожо, от какво живееше? Вие вероятно сте забелязали, че напоследък имаше пари.
— Да, разбира се, че имаше пари. А на мен, бедната жена, не можа да ми плати поне за един месец.
— Откъде имаше пари? — настоя Тилден.
— Кой го знае! Нима можеше да се разбере нещо от Годар?
— Е, какво мислите? — обърна се Тилден към лелята на Ема, когато отново бяха на улицата.
— Годар не би избягал, ако съвестта му беше чиста.
— Вие правете каквото искате, господине, но аз отивам в полицията — каза тя.
— Ще го направя и без вас. Ще го намеря и ще отмъстя за бедната Ема — успокои я Тилден.
— Докато го намерите, той ще прахоса всичките пари, а какво ще правя аз тогава?
— Ето ви нещо, госпожо, а след няколко дни пак ще мина към вас — каза Тилден, подавайки й банкнота от петдесет франка.
Зарадваната старица взе и скри банкнотата, после си тръгна за вкъщи, а Тилден наистина отиде в полицията.