Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

„Всичко за Регина“

Операцията беше сполучлива. Корти се върна вкъщи уморен, но доволен и щастлив. Неговото появяване в клиниката „Св. Франциск“ предизвика истинско объркване. Лекарите и сестрите не знаеха дали няма да е пак пиян, дали ще бъде в състояние да държи скалпел в ръката си, дали въобще ще се държи на краката си. Директорът на клиниката, доктор Манжен, не искаше да повикат Корти. Въобще смяташе, че случаят изваждане на камък от бъбрека, когато се е появила вече гной, не може да се повери на Корти, но самият болен настояваше Корти да го оперира и лекарите трябваше накрая да отстъпят. Когато Рудолф Корти влезе в приемната, вече го чакаха директорът Манжен и неговите асистенти. Всички бяха толкова поразени, като го видяха, че дори забравиха да го поздравят. Пред тях бе елегантно облечен, гладко избръснат и напълно трезвен човек. Всички отдавна бяха отвикнали да го виждат такъв и не вярваха на собствените си очи. Но нямаше съмнение — това беше професор Корти.

Рудолф се правеше, че не забелязва нищо. Веднага влезе, заедно с управителя, в стаята, в която лежеше болният. Той не се учуди от външността на професора, защото беше ходил скоро на преглед при него, беше видял промяната и затова сега беше настоявал Корти да го оперира. Корти прегледа болния още веднъж много внимателно, а после, следван от другите лекари, излезе от стаята.

— Положението на болния е много сериозно. Трябва веднага да го оперирам.

После строго погледна управителя на клиниката и каза:

— Чудя се, колега, че ме викате едва сега… Операцията е трябвало да се направи поне преди двадесет и четири часа.

… Рудолф работеше извънредно сръчно. Асистентите и сестрите учудено се споглеждаха и вдигаха рамене: каква увереност, каква поразителна точност!

Корти прекара около два часа в операционната. Когато той самият най-внимателно направи шевовете и болният беше отнесен в стаята му, уморен се отпусна на един стол и протегна към една сестра ръцете си в гумени ръкавици: нямаше сила да ги свали сам.

— Честито, колега! — не можа да се въздържи доктор Манжен. — Бях почти сигурен в нещастния изход на тази операция, но вие успяхте да спасите болния и неговия бъбрек. Още не мога да повярвам!

Корти едва се усмихна.

Беше радостен, когато се връщаше вкъщи. Непрекъснато мислеше за Регина, за първото й посещение при него, мислеше за впечатлението, което ще й направи днешният му успех в клиниката „Св. Франциск“. Желаеше колкото е възможно по-скоро да изтъкне пред нея своите познания, своите лични качества, всичко, което неговият брат беше покрил с лоша слава. Рудолф Корти мечтаеше как ще спаси вярата на Регина в Адалберт, в неговото възкръсване.

„Но защо правя всичко това? За кого? Разбира се, за него… за моя брат“ — уверяваше се той.

Рудолф се спря пред оградата на къщата и дълго остана замислен. Мислите бяха много и така преплетени, че трябваше да ги подреди, да се справи с тях, да ги свърже и да ги постави в логичен ред.

Тук, на улицата, му беше по-лесно да мисли. Вкъщи му пречеха Регинините стъпки над него, нейното свирене и пеене и непрекъснатото желание да слуша всичките тези звуци, които отекваха в къщата и в градината…

„А какво би станало, ако я оставя да се разведе с брат ми, после да й открия истината и… й предложа да ми стане жена?“ — мислеше Корти.

Тази мисъл го завладя толкова, че той почувствува известно облекчение, но не задълго. Разбираше, че това не е възможно. Първо, нямаше право да бъде професор в университета и затова неговият авторитет веднага би паднал, би избухнал скандал, като се разбере, че той през цялото време без право е използувал положението и името на брат си. По този начин неговата кариера би се провалила още в самото начало. Второ, един скандал с полицията би имал за него тежки последствия и би хвърлил сянка на неговата личност ни на неговия живот.

Но най-много се страхуваше, че може би Регина никога не е обичала него, Рудолф Корти, и може би, както и обществото, ще се откаже от него — самозвания професор и измамник. Кой би могъл да каже какво се крие в нейната душа? Може би й е по-скъп нейният мъж с всичките му пороци, отколкото вечно почтеният му брат. Тя обичаше не Рудолф Корти, а Адалберт Корти. Беше свикнала с него, беше живяла дълго с него, с Адалберт Корти, двамата са свързани с безброй преживявания, известни само на тях.

„А разводът? След две-три седмици тя ще напусне Женева и теб. Ти и така ще я изгубиш…“ — шепнеше един от многото гласове на неговото сърце.

Но Корти не искаше сега да мисли за това, което ще стане след две седмици. Всеки час, прекаран под един покрив с нея, му беше така скъп. Да лъже, да лъже непрестанно, да носи маската на Адалберт Корти, с всичките тежки последици от този маскарад — само да бъде близо до Регина, да слуша нейните стъпки и… да я вижда понякога!

Корти влезе в къщата, където цареше пълна тишина. Той се ослуша, както винаги, но горе беше съвсем тихо.

— Лека нощ, Регина. Спи спокойно! — каза той тихо, поглеждайки към тавана.

После влезе в своята спалня. Беше изморен, но приятно изморен. Оправдана умора, пълна със смисъл и задоволство. Заспа с радостното чувство на човек, който полезно е прекарал деня.

„Всичко за Регина, всичко за нея“ — беше последната му мисъл, преди да заспи.