Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Приятели и неприятели

Арестуването на професор Корти възбуди целия град. Онези, които бяха добре благоразположени към него, останаха огорчени. Те говореха, свивайки учудено рамене:

— Такъв ум, такива знания, и изведнъж — такъв край! Каква трагедия за човека, който е дал толкова на науката и който можеше още много да даде!

Неприятелите говореха злорадо:

— Знанията и културата не изключват склонността към престъпления. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-рафиниран е, когато извършва престъпление. Простият убива и изобщо не му идва наум поне да си измие ръцете от кръвта на жертвата и разбира се, веднага ще го хванат, а интелектуалецът подготвя всичко — алиби, самото престъпление е оплетено в толкова трудности и неясноти.

Ректорът на университета по цял ден се оправдаваше:

— Как можехме да предвидим това, колеги? Всички бяхме свидетели на пълното прераждане на професор Корти. Вземете частната му клиентела, която се увеличаваше всеки ден, неговата изключителна операция в клиниката и в края на краищата целия му живот напоследък. О, господи, какъв скандал, какъв голям скандал!

Но студентите не скриваха симпатията си към арестувания. Неговото сърдечно държане към тях след връщането му в университета, неговите извънредно интересни лекции живееха в техните вечно буйни глави и въпреки арестуването му и страшното обвинение, нямаше да му изневерят за втори път.

Вечерта те се събраха пред полицията и започнаха да викат. На появилите се полицаи заявиха категорично:

— Няма да се махнем оттук, докато не приемете нашата делегация.

Полицаите не можеха нищо да направят. Буйните глави със сини фуражки бяха непреклонни. Старшият телефонира на началника на полицията и му рапортува накратко за положението.

— Не правете инциденти, приемете делегацията — каза началникът.

Той познаваше добре женевските студенти, обичаше ги и малко се страхуваше от тях.

Следователят беше принуден да приеме делегацията и детайлно да я запознае със следствието.

— Господа, такива неща не трябва да се разглеждат емоционално, а спокойно. Грешите, ако мислите, че ни прави удоволствие да държим в затвора хора, които с нищо не са се провинили пред закона. Професор Корти е убиец и защитавайки го, вие косвено ставате негови съучастници. От кого, ако не от вас можем да очакваме ние справедливост при осъждането на престъпника.

— Но се случват и грешки! — каза някой от делегатите.

— Да, случват се, но много рядко — отговори следователят.

Студентите си отидоха, но по пътя разговаряха и изобщо не искаха да се съгласят с полицията. Любовта, която професорът беше спечелил за кратко време, беше по-силна от всичките доказателства.

* * *

Гурие направи посещение на Регина Корти, изказа й съчувствията си, но не можа да се въздържи да не отбележи:

— Ето, драга моя, това са последствията от вашето колебание. Нима не предсказвах, че вашият мъж ще се върне към стария си живот, че ще съжалявате, че не сте се развели? Вие отдавна вече щяхте да бъдете в чужбина и този тъжен епизод нямаше да ви засяга.

Регина нетърпеливо тропна.

— Млъкнете, Гурие! Аз… не съжалявам, че останах в Женева!

— А, значи така! — зачуди се адвокатът.

— Да, да! Доволна съм, че не го оставих в нещастието. Точно сега трябва да бъда с него. Дори и да допуснем, че той я е убил — това не значи, че е престъпник. Може да се убие и в името на някаква възвишена цел. Чудя се как вие — правист, не разбирате това и аз трябва да ви го обяснявам.

Гурие побърза да се сбогува с артистката. В градината на нейната къща той се срещна с доктор Карстен, който идваше да приема болните.

— Хе-хе-хе! Като бомба излетях от стаята на госпожа Корти! Представете си: тя ми се разсърди, че се осмелих да обидя мъжа й — убиеца — каза Гурие на своя стар приятел.

Доктор Карстен осъдително поклати глава:

— Не е трябвало да ровите в нейната рана, тя е толкова измъчена.

— Ей богу, всички тук сте полудели! — извика ядосано адвокатът и побърза да излезе от къщата.

А Карстен почука на вратата на Регина и каза:

— Дадох хубав урок на Гурие.

Регина стисна ръката на доктора.

— Благодаря ви, докторе, вие сте така добър с мен! — После попита: — Има ли нещо ново?

— За съжаление — нищо… Но нашият защитник Барте не спи, госпожо, той прави всичко, което трябва…