Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

По старите пътеки

Когато Ема Зеберг, след напразно лутане из града да търси работа, уморена и сърдита се приготвяше да си легне, някой позвъни на вратата. Старата леля избърза да отвори. След малко се върна и възбудено й зашепна.

— Ох, каква чест, каква чест… господин Байер! Онзи Байер, които има два магазина! Дошъл ни е на гости. Толкова съм изненадана! Той е много по-богат от този твой луд Корти. О, той е страшно богат човек, драга Ема!

Ема почервеня, после кисело се усмихна:

— Франц го е довел… Зная. Подлец!

Старицата бързаше да поразтреби, постла на масата бродирана покривка, сложи в средата ваза с цветя, пепелник.

— Ами нали трябва да се живее от нещо, Ема… Не може така… Всички трябва да живеят, дете мое… Твоята покойна майка, и тя не пренебрегваше познанства с богати хора и така изгледа децата си, чак и мъжа си хранеше… Нима има нещо лошо в това?

— Кажи ми, лельо, Франц ли го доведе?

— Франц е влюбен в тебе, Ема! Той сънува да се ожени за теб, но това не става без пари, а и двамата сте голтаци…

— Значи пак постарому?…

Ема си спомни за дъждовните дни и вечери, които беше прекарала из тъмните улици съвсем мокра. Спомни си и за дългата върволица мъже… стари, млади, пияни, злобни… Спомни си и за полицията след сбивания из кръчмите, спомни си и — заплака. Носът й веднага почервеня и клепачите й се подуха.

Лелята се изплаши.

— Но какво ти е, Ема? На какво приличаш сега? Как ще се явиш пред господин Байер? Господин Байер е разглезен човек… Само шапката му струва най-малко сто франка…

Ема махна с ръка:

— Къде е този твой господин Байер, дявол да го вземе! Иди за коняк, стара вещице! А когато се обеся, ще поискаш от този твой Байер пари за ковчег… Само запомни: ковчегът да бъде бял! Искам бял, в какъвто погребват нещастните млади годеници, които не са дочакали венчавката, и девственици, които отиват направо в рая.

Ема истерично започна да се смее, сълзи се стичаха по лицето й.

* * *

Сутринта дойде Франц Годар. Като видя остатъците от снощната вечеря, учудено запита:

— Охо, откъде този разкош?

Ема обърна лице към стената, а той седна, наля си чаша коняк и после започна да гълта шунка, сирене, сардела.

В стаята влезе лелята.

— Аха, господин Годар, добро утро! — възкликна тя, правейки се, че не знае, че е дошъл. Тя седна до него, намигвайки му, и му подаде чаша да й налее коняк.

— Пийни си, леличко, пийни си… Четох някъде, че старите хора трябва да регулират с алкохол сърцето си. Ха-ха-ха! Алкохолът е добър за сърцето и за… съвестта!

Лелята изпи чашата и се закашля.

— Когато се венчаете за моята Ема, господин Годар, аз ще ви направя торта. Да, да, хубава торта с бадеми и стафиди!

— Торта, добре, леличко — каза Годар, после се наведе към старицата и тихо я попита: — Колко остави Байер?

— Петдесет — отговори шепнешком лелята и пак се закашля. Годар отиде при Ема и седна на ръба на леглото й. Ема се правеше, че спи. Той взе ръката й. Ема сърдито продума нещо.

— Ух, че е сърдита! — шеговито каза Годар, но когато се опита пак да хване ръката й, тя бързо се надигна, седна на кревата и му удари плесница с всичка сила.

— Ема! — извика лелята.

За момент Годар остана неподвижен, блед от изненада, но когато почувствува кръвта, която се стичаше от носа по ръката му, изведнъж побесня, смъкна Ема от леглото, блъсна я на земята, преобърна целия креват, намери смачканата банкнота, скри я в джоба си и без да погледне двете жени, излезе.

— Годеник! — със злоба извика Ема, все още лежаща на пода, после стана, приближи се до масата, напълни чаша с коняк, погледна с омраза изплашената леля и отхвърляйки назад разрошената си коса, изпи голямата чаша на един дъх.

— Дете мое! — промърмори лелята.

— Ще се обеся! Напук на теб ще се обеся! — извика Ема, после пооправи разхвърляното легло, легна и се зави презглава с юргана.