Михаил Цвик
Близнаци (17)

Кучето не вярва

Регина влезе. Корти, който седеше зад масата, изненадано възкликна. Пребледня, стана и облягайки се с двете си ръце на масата, гледаше Регина с широко отворени очи, в които имаше толкова нескрит и искрен страх, че на нея й стана жал да го гледа. Тя пусна кучето и животното изтича при професора, помириса панталоните му и изведнъж настръхна. След това кучето започна да ръмжи, показвайки острите си зъби.

И Корти настръхна.

„Какво става с кучето? То толкова обичаше господаря си?“ — изненада се Регина. А Корти разбра, че кучето ще го издаде, той можеше да излъже всички в тази къща, всички — освен кучето, което беше разбрало, че пред него не стои господарят му.

„То ме издаде, издаде ме…“ — помисли си Корти със страх и болка.

О, как мразеше той в този момент това хубаво расово куче! А Регина седеше на вратата бледа, учудена и гледаше Корти.

„Може би Регина се учудва на промяната“ — утешаваше се Корти, стоейки неподвижен и без да продума.

Кучето все пак се умири и се изтегна на килима пред канапето.

Регина приближи няколко крачки към Корти. После внимателно се огледа наоколо. Всичко беше толкова чисто, как блестяха инструментите във витрината, колко елегантен беше самият Корти!

„Не, не ме позна…“ — помисли си Рудолф и се усмихна на Регина.

„Петнадесет години раздяла, но колко красива е тя, може би сега е още по-красива, в тези години на зрелост, още по-съвършена“ — мислеше си той, чувствувайки как тя го привлича с парфюма си, с прекрасните си голи ръце, които беше отпуснала уморено.

И Регина се усмихна с чудна усмивка. В тази усмивка имаше и болка, и радост, и съжаление, и — недоверие…

— Добър ден, Адалберт… — каза тя тихо, но гласът й изведнъж потреперя. Почувствуваха се сълзи в него.

— Добър ден, Регина — още по-тихо отговори Корти и след петнадесет години за първи път поднесе ръката й към устните си.