Михаил Цвик
Близнаци (57)

Нощният клиент

Във вестибюла зазвъня звънецът. Адвокатът Гурие учудено сви вежди: кой идва толкова късно? След малко при него влезе Тилден.

Гурие се намръщи, като видя как лукаво се смее художникът.

— Вие вероятно по погрешка сте дошли тук? — попита той.

— Лъжете се, господине! На вашата врата има окачена доста голяма табелка и трудно би могло да се сгреши — отговори Тилден.

— Какво искате?

— Нима вие приемате клиентите си във вестибюла или може би само онези, от които смятате, че няма да спечелите?

— В дванадесет часа вече не работя, господине.

— Вие сте смешен човек, Гурие! Знам, че не бихте отказали да приемете хонорар и в два часа през нощта, но аз ви заявявам, че няма да спечелите нито грош от мен…

— Моля… — покани Гурие художника, показвайки му вратата на кабинета, и запали цигара. — Е? — каза Гурие и от вниманието на Тилден не убягна нервността, обхванала адвоката. Той беше доволен от впечатлението, което беше направил на Гурие със своето посещение.

— Кажете ми, Гурие, колко ви обеща Барте за развода на Корти? — спокойно попита Тилден.

Гурие пламна:

— Вие сте полудели!

— Така казват всички, но ви уверявам, че ще съм последният на този свят, който ще полудее. Ще изгубя разума си едва след като подлудя много други. Значи, колко взехте от Барте за развода?

— Въобще не разбирам каква връзка има Барте с вас, господин Тилден!

Изведнъж Тилден стана от мястото си и тежко постави ръцете си върху раменете на адвоката.

— Въпреки уважението ми към възрастните хора, ще бъда принуден да направя глупост, Гурие! Ще ви одера старата кожа, ако помогнете на Барте да изпълни плана си. Чувате ли? Ако утре до дванадесет часа не върнете заявленията на мен, художника Тилден — двете заявления: на професор Корти и на жена му, ще си отидете от този свят много по-рано, отколкото Господ Бог би желал това да стане. Точно в дванадесет часа ще дойда за заявленията!

— Вие… вие нямате право! Аз нямам никаква работа с вас. Заявленията могат да искат да им се върнат само Корти и жена му. Вас не ви познавам и не искам да ви, познавам! — викаше задъхано Гурие.

Той трепереше от страх, неговата рядка бяла коса беше щръкнала и го правеше страшен.

— Добре, сега ще ви докажа, че моето желание ще бъде изпълнено — отговори му спокойно Тилден и взе телефонната слушалка. След малко се чу сънливият глас на Кети.

— Моля ви, повикайте госпожа Корти на телефона! — каза Тилден.

— Госпожата спи…

— Не ви питам какво прави госпожата! Веднага я повикайте на телефона! Кажете й, че Тилден я моли.

Минаха, няколко мъчителни минути. Най-после в слушалката се чу изплашеният глас на Регина Корти:

— Какво има, господин Тилден?

— Аз съм при адвоката Гурие. Моля ви, госпожо, да потвърдите, че отказвате да се разведете с професор Адалберт Корти. Аз искам от господин Гурие да ми върне утре до дванадесет часа двете заявления за развода…

— Аз… аз нищо не разбирам… Барте ме уверяваше, че това е необходимо.

— Барте е крадец, негодник и подлец! Сега не ми е възможно да ви изложа всички подробности, които научих, но ви моля да ми вярвате, че знам неща, които не са известни дори и на следователя!

— Не ви разбирам, господин Тилден!

— Нищо, всичко ще разберете и ще научите, когато стане нужно! Откажете се от развода, защото са ви излъгали. Разводът е нужен на доктор Карстен и на неговите агенти, разбирате ли?

Слаб вик отекна в слушалката.

— Господи, нима е възможно?

— Да! А сега давам слушалката на Гурие, един от членовете на тази банда, която ви е заобиколила, и вие ще му кажете, че съм упълномощен да взема от него вашите заявления.

Тилден се обърна, за да предаде слушалката на адвоката, но старецът лежеше в безсъзнание на канапето.

— Госпожо, за съжаление Гурие е задрямал! Много се е изморил от тежката си работа, но аз ви моля да му поръчате утре онова, за което току-що ви помолих — каза художникът на Регина и прекъсна разговора.

После помисли малко и телефонира на един познат лекар.

— Докторе, адвокат Гурие е в безсъзнание. Елате да го видите. Входната врата ще бъде отворена. Моля ви да побързате!

„Сега всичко е наред“ — помисли си Тилден, поклони се на Гурие и излезе.