Михаил Цвик
Близнаци (61)

С нов полет

Хазайката дълго се мъчи, докато събуди Тилден, който сънуваше земетресение.

— Големи проблеми имам с този човек! — мърмореше тя смъквайки завивките от своя квартирант.

Тилден тъкмо се измъкваше из разрушенията на една къща, съборена от земетресението, целият в студена пот, изплашен от преживяното насън.

— Загубен съм… — прошепна Тилден, отваряйки очи.

— Вие вече отдавна сте загубен, господине! — утеши го хазайката.

Едва тогава Тилден се опита да повдигне от възглавницата натежалата си глава. Разбирайки, че само е сънувал земетресението, той радостно се усмихна и съвсем дойде на себе си.

— Господ ще ви накаже, че прекъсвате спокойния сън на един праведник! — каза той на хазайката си.

— Слушайте, праведнико, някаква жена иска да говори с вас.

— О, велики боже, нищо по-хубаво от това! Жена — в зората на новия ден! Изгарям от желание да я видя. Доведете тази красавица веднага!

„Красавицата“ беше лелята на Ема Зеберг, за голяма изненада на Тилден.

— Защо се домъкнахте тук толкова рано? — попита той гостенката си, проклинайки я наум.

— Аз съм бедна жена, господине, освен това вдовица и…

— Не мога да се оженя за вас, госпожо…

— Аз и не искам, но вие ми обещахте пари…

— Да не би да съм милионер, който трябва да издържа бедни и изнемощели хора? Ако ви е нужна помощ, обърнете се към дружеството за закрила на животните.

— Но вие ми обещахте…

— И това влизаше в моите планове, но те рухнаха… Впрочем, за да не ме смятате за непочтен човек, ще ви дам последната стотачка, която ми е останала. Ето, лелче, живейте! — каза Тилден и даде на старицата смачкана банкнота, която веднага изчезна в джобовете на широката й пола.

— Да, да, тежко ми е без моята племенница… Исках да продам нейните неща за няколкостотин франка, дори намерих и купувач, но като отворих шкафа й, нищо не открих… А тя имаше две манта, рокли, обувки, много хубаво копринено бельо.

Тилден веднага седна на кревата и учудено се загледа в старицата.

— А къде са тези нейни неща?

— Къде? Ясно е къде са! Франц Годар се е вмъкнал в стаята, когато ме е нямало, и ги е задигнал. Сега разбирам откъде той има пари и защо е избягал от Женева.

Тилден мълчеше. Лекомисленият израз на лицето му съвсем изчезна. Гледаше върха на главата на старата жена и мислеше упорито и мрачно. Изведнъж бързо каза:

— Идете си веднага, леличко. Идете си веднага. Трябва да се облека.

Старицата благодари още веднъж и си отиде, а Тилден започна трескаво да се облича.

Художникът не вярваше, че Годар е откраднал и продал нещата на Ема. Тилден беше оценил съдържанието на Годаровия портфейл на най-малко три хиляди франка, а той не можеше да спечели толкова от вещите на едно бедно улично момиче. И самата леля, която отлично е познавала гардероба на своята племенница, не е очаквала да вземе кой знае колко пари. Беше казала няколкостотин франка.

Предишния ден той беше претърпял пълно фиаско в кабинета на следователя и беше решил да се откаже от доброволната си детективска мисия, но посещението на старата жена отново събуди неговата богата фантазия и в главата му започнаха да се раждат нови и нови мисли, една от друга по-интересни и по-оригинални.

Новите предположения и комбинации толкова го завладяха, че щом видя първия телефонен пост на улицата, влезе и телефонира на следователя.

— Вие вчера не можахте да ме убедите, господин следовател, и аз продължавам моите разследвания.

— Хайде, хайде, господин Тилден! Само че от това вашите картини няма да станат по-хубави — подхвърли му следователят.