Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Кетините сведения

Прислужницата съчувствено прошепна на господарката си:

— Днес пак се караха… Тя плака, а господин професорът й се кара и я заплашваше, че ще се оплаче на полицията.

Регина Корти се намръщи.

— Не ме интересува, Кети. Не ми разказвайте вашите кухненски новини…

Кети се обиди. Какво общо има тя с кухнята? Тя, слава богу, не е готвачка, а камериерка на известната оперна певица Регина Корти! Тя чете романи и знае доста оперни арии наизуст, а ако беше учила пеене, охо…

— О, мадам, колко малко цените моята преданост! Нима клюкарствувам? Нима сплетнича? Само ви осведомявам и събирам ценен материал за предстоящото ви бракоразводно дело…

Регина неволно се усмихна и пое малката чашка с димящо ароматно кафе, което Кети й подаваше.

Кети прие като одобрение усмивката на госпожата да продължи своята „осведомителна мисия“ и затова побърза да използува удобния момент:

— Днес човек не може да познае господин професора.

— Какво? — попита Регина.

— Ох, мадам… Той е с нов костюм, измит, избръснат, сресан, а ризата му е модерна и копринена.

— И едва се държи на краката си… — горчиво допълни Регина.

— О, не, мадам! Изглежда, днес още не е пил. Два пъти влизах в кабинета му. Седи зад писалищната си маса. Не ме погледна, но личи, че е напълно трезвен…

— Достатъчно, Кети, досадни ми станаха приказките ви.

— Само още една дума, мадам: господин професорът и Ема Зеберг разговаряха за доктор Карстен… — каза Кети съвсем тихо.

— Какво? — Регина сложи чашката на масата и сви вежди.

— Да, да! Ема разказваше на господин професора, че вие се срещате с доктор Карстен, че приемате неговите писма и цветя… Всичко това подслушах, мадам… за да ви кажа…

— Това е подло! Хайде, излезте, искам да остана сама.

Съобщеното от прислужницата дълбоко я засегна.

Сега, в навечерието на делото, разните сплетни, които биха свързали нейното име с това на доктор Карстен, биха могли само да й навредят. Изглежда, че професорът ще използува това. Трябва на всяка цена да постави този досаден доктор на мястото му и да говори с адвоката Гурие.

* * *

Адвокатът Гурие изпи най-напред кафето си, след това пристъпи към работа.

— Драга госпожо, моля ви, колкото е възможно по-малко нерви. За какво се ядосвате? Въпросът е за мъжа, когото вие повече не обичате, от когото напълно сте се разочаровали. Добре, вие сте преживели с професора много години в спокойствие и разбирателство, но трябва да сте наясно, че всичко това е минало, а миналото е умряло заедно с вашата любов. Някога на развода се гледаше почти като на първи етап от пътя към смъртта, но в наше време хората се женят и развеждат със същата лекота, с каквато сменят носните си кърпички. Ето, мила госпожо, подпишете този акт и всичко друго оставете на мен…

Регина взе писалката, помисли малко и после подписа. Но подписът й беше някак съвсем детски, неуверен, разкривен.

— Но вие ми казахте, че той ще създава проблеми, че може би ще предизвика скандал.

— Даже и да го направи, нима се съмнявате, че обществото ще бъде на ваша, а не на негова страна? Мога да ви кажа, че всички се чудят как още търпите този пияница, този пропаднал човек. Всички знаят, че вие сте такава прекрасна жена, такъв ангел!

— О, Гурие, не е въпрос какво мислят някои, става дума за делото.

— Чудя ви се, госпожо! Вие отдавна сте скъсали с него. Трябва само да се узакони. Или… или може би още го обичате?

— Ох, как можете да питате такова нещо! Мразя го и го презирам! Доскоро изпитвах съжаление към него, но след историята му с Ема Зеберг направо ме е гнус от него — каза Регина и в очите й светнаха зли искрици.

— Толкова по-добре. Сега ще сляза при него, а и — вас съветвам да изберете удобен момент за среща и разговор с професора.

— За какво?

— Трябва да говорите с него. Трябва цялата процедура да се извърши без проблеми от негова страна. Той все още ви обича и ако съумеете да събудите в душата му нещо от вашето хубаво минало, той може да омекне и да даде съгласието си…

Гурие внимателно сгъна и сложи в чантата си документа, който беше подписала Регина.

— Довиждане до утре, драга госпожо! — каза той, целувайки й ръка.

— Довиждане, господин Гурие.

Кучето, което през цялото време беше лежало под масата, сега стана и изпрати адвоката до вратата, а след това се върна при Регина, сложи предните си крака на коленете й и я погледна предано право в очите.

Регина помилва по главата умното животно.