Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Д. Бойков, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Михаил Цвик. Близнаци
Английска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1993
Редактор: Валентин Георгиев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-049-8
История
- — Добавяне
„Работата пропадна, докторе“
Той погледна в градината, видя влизащия в това време адвокат Гурие и сърцето му се сви от страх. Как мразеше този човек, който толкова се стараеше да върне свободата на Регина. Нейната свобода означаваше заминаване и нова раздяла с нея, този път сигурно завинаги. Искаше му се да изтича след дебелия старец с чанта под мишница, да го задържи, да го помоли да не отива при Регина и да отложи този страшен, за него край, но какво можеше да направи сега, след като вече беше дал съгласието си за развода.
И Кети беше намразила Гурие, защото знаеше, че той е този, който ще я лиши от нейната хубава работа при известната певица. А освен това тя обичаше Регина, и не само нея, но и цветята, които получаваше, и любовните писма, дори и аплодисментите, които достигаха от залата чак до гардеробната. Кети не би могла да живее без всичко това и мисълта, че то скоро ще свърши, просто я разстройваше.
Ето защо не беше никак чудно, че посрещна Гурие без радост и на въпроса на адвоката дали Регина ще може да го приеме, отговори почти грубо:
— Чакайте, ще попитам госпожата.
Регина го покани и Гурие беше крайно учуден, че тя веднага отпрати Кети, без да й нареди да донесе кафе — нещо, което вече беше станало навик при неговите посещения.
— Какво искате? — попита Регина и не го нарече „мой драги Гурие“, както правеше преди, а това още повече учуди стареца.
— Исках да ви кажа, че всичко е наред и че от понеделник можете да се чувствувате свободна като птица.
— Защо мислите, че птиците мечтаят за свобода? — попита изведнъж Регина.
Гурие я погледна.
— Затова защото свободата, скъпа госпожо Корти, е най-хубавото и най-скъпо нещо на този свят.
— Мислите ли?
— Нима човек може да се съмнява, госпожо?
— О, да! Човекът не е птица. Човекът, който познава свободата, но заедно с нея и самотата и… забравата, понякога не знае какво ще прави с тази свобода.
— Да, така е… но как да схващам философските ви размишления?
— Съвсем просто. Реших да изчакам с развода.
Гурие се закашля изведнъж и дълго не можа да се успокои.
— Вие, разбира се, се шегувате? — попита я той най-после.
— Съвсем не! Ще почакам! Не ми трябва толкова бързо.
— Може би наистина сте се поддали на тази… илюзия?…
— Моля?
— Вие сте повярвали, че промяната с професора ще бъде постоянна?
— Нима не е все едно, Гурие? Главното е, че размислих и че сега нямам намерение да се развеждам.
— Чудно, госпожо… Аз толкова се мъчих.
— О, нека това да не ви безпокои! Вие няма да загубите нищо. Вашият хонорар е гарантиран! — отговори весело Регина.
— Добре тогава, вие сигурно по-добре знаете как да подредите живота си — каза Гурие, отдъхвайки си, стана и студено се сбогува със своята клиентка.
Когато той излизаше, Корти още седеше до прозореца. И отново почувствува желание да извика адвоката, да го види, да разбере по лицето му какво е казала Регина и още колко време той, Рудолф, ще се намира близо до нея… Но не го извика.
… След около час доктор Карстен вдигна слушалката в кабинета си.
— Кой е? — нетърпеливо попита лекарят.
Беше в много лошо настроение.
— На телефона е адвокат Гурие — чу познатия глас.
— Какво има? — Карстен силно стисна слушалката.
— Работата пропадна, докторе! Регина Корти остава жена на своя съпруг — отговори Гурие.
— Какво? Как така?
— За съжаление така е! Току-що се връщам от нея. Тя ме помоли да не се занимавам повече с развода, за което моля да приемете моите поздравления, докторе…
Доктор Карстен хвърли телефонната слушалка. Мускулите на грозното му лице се свиха, а сърцето му, както му се стори, също така се сви и стана твърдо като камък.