Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

„Работата пропадна, докторе“

Той погледна в градината, видя влизащия в това време адвокат Гурие и сърцето му се сви от страх. Как мразеше този човек, който толкова се стараеше да върне свободата на Регина. Нейната свобода означаваше заминаване и нова раздяла с нея, този път сигурно завинаги. Искаше му се да изтича след дебелия старец с чанта под мишница, да го задържи, да го помоли да не отива при Регина и да отложи този страшен, за него край, но какво можеше да направи сега, след като вече беше дал съгласието си за развода.

И Кети беше намразила Гурие, защото знаеше, че той е този, който ще я лиши от нейната хубава работа при известната певица. А освен това тя обичаше Регина, и не само нея, но и цветята, които получаваше, и любовните писма, дори и аплодисментите, които достигаха от залата чак до гардеробната. Кети не би могла да живее без всичко това и мисълта, че то скоро ще свърши, просто я разстройваше.

Ето защо не беше никак чудно, че посрещна Гурие без радост и на въпроса на адвоката дали Регина ще може да го приеме, отговори почти грубо:

— Чакайте, ще попитам госпожата.

Регина го покани и Гурие беше крайно учуден, че тя веднага отпрати Кети, без да й нареди да донесе кафе — нещо, което вече беше станало навик при неговите посещения.

— Какво искате? — попита Регина и не го нарече „мой драги Гурие“, както правеше преди, а това още повече учуди стареца.

— Исках да ви кажа, че всичко е наред и че от понеделник можете да се чувствувате свободна като птица.

— Защо мислите, че птиците мечтаят за свобода? — попита изведнъж Регина.

Гурие я погледна.

— Затова защото свободата, скъпа госпожо Корти, е най-хубавото и най-скъпо нещо на този свят.

— Мислите ли?

— Нима човек може да се съмнява, госпожо?

— О, да! Човекът не е птица. Човекът, който познава свободата, но заедно с нея и самотата и… забравата, понякога не знае какво ще прави с тази свобода.

— Да, така е… но как да схващам философските ви размишления?

— Съвсем просто. Реших да изчакам с развода.

Гурие се закашля изведнъж и дълго не можа да се успокои.

— Вие, разбира се, се шегувате? — попита я той най-после.

— Съвсем не! Ще почакам! Не ми трябва толкова бързо.

— Може би наистина сте се поддали на тази… илюзия?…

— Моля?

— Вие сте повярвали, че промяната с професора ще бъде постоянна?

— Нима не е все едно, Гурие? Главното е, че размислих и че сега нямам намерение да се развеждам.

— Чудно, госпожо… Аз толкова се мъчих.

— О, нека това да не ви безпокои! Вие няма да загубите нищо. Вашият хонорар е гарантиран! — отговори весело Регина.

— Добре тогава, вие сигурно по-добре знаете как да подредите живота си — каза Гурие, отдъхвайки си, стана и студено се сбогува със своята клиентка.

Когато той излизаше, Корти още седеше до прозореца. И отново почувствува желание да извика адвоката, да го види, да разбере по лицето му какво е казала Регина и още колко време той, Рудолф, ще се намира близо до нея… Но не го извика.

… След около час доктор Карстен вдигна слушалката в кабинета си.

— Кой е? — нетърпеливо попита лекарят.

Беше в много лошо настроение.

— На телефона е адвокат Гурие — чу познатия глас.

— Какво има? — Карстен силно стисна слушалката.

— Работата пропадна, докторе! Регина Корти остава жена на своя съпруг — отговори Гурие.

— Какво? Как така?

— За съжаление така е! Току-що се връщам от нея. Тя ме помоли да не се занимавам повече с развода, за което моля да приемете моите поздравления, докторе…

Доктор Карстен хвърли телефонната слушалка. Мускулите на грозното му лице се свиха, а сърцето му, както му се стори, също така се сви и стана твърдо като камък.