Михаил Цвик
Близнаци (49)

Художникът търси квартира

— Сутринта Тилден беше на крака. Все още чувстваше болки в гърба. Годар беше вложил в удара цялата си омраза към художника, но Тилден не искаше да се предаде и след дълго търсене, най-после намери къщата на лелята на Ема.

— Няма ли случайно при вас стая, която да давате под наем? — попита той.

Старата жена се учуди. Откъде може да знае този човек, че при нея се освободи една стая? Но не беше лесно да се обърка Тилден.

— Госпожо, само питам дали нямате случайно стая. Ще попитам и у съседите ви. Всяка добра и пестелива домакиня ще намери някоя стаичка за такъв тих и скромен квартирант като мен.

Лелята помисли за Емината стая, после изгледа още веднъж от главата до петите непознатия млад човек и каза:

— Има една стая, не мислех да я давам под наем, но ако плащате редовно…

— Що за въпрос, мадам. Разбира се. Ще плащам като часовник.

Тя отвори вратата, Тилден побърза да влезе в стаята, където бе живяла Ема Зеберг, и седна на един стол. Неговият внимателен поглед се плъзна по стените, леглото, останалите мебели.

— Добра е, госпожо, хубава и удобна стаичка. — И изведнъж добави: — Но защо не седнете, госпожо, не ми е удобно аз да седя, когато една дама е права.

Старата жена беше поласкана. Нея никой никога не беше я наричал госпожо. И тя седна.

— Сега да ви кажа искрено, госпожо, защо дойдох дотук. С вашата племенница ме свързваше искрено приятелство. Знаех, че има годеник, затова се виждахме рядко, и то много предпазливо.

— Ах, вие сте познавали Ема?

— О, отлично я познавах и мога да ви кажа, че нейната смърт страшно ме порази. Толкова младо и хубаво момиче и изведнъж — такъв край! Дойдох тук поне веднъж да видя стаята, в която тя е прекарала живота си. Освен това исках да ви изкажа моите съболезнования.

Тилден се изправи, доколкото му позволяваше това наболяващият го гръб, протегна ръка на старицата, след това пак седна. Сега Емината леля беше напълно объркана: галантен човек, хубави думи — съвсем като в романите или в театъра.

— Госпожо, вие сигурно няма да се разсърдите, ако ви помоля да поговорим за нещастната Ема. Да знаете само как плаках, когато научих за нейната смърт.

Старицата въздъхна.

— Кажете ми, госпожо, сигурна ли сте, че доктор Корти е убил Ема?

— Ами кой друг? Разбира се, че той!

— Да, да, и аз съм сигурен… Той е бил много жесток към нея. Но ми е известно, че и годеникът на убитата не е бил много добър към нея. Ема много пъти ми се е оплаквала от него.

— Че той и затова е годеник… Всичко може да се случи между годеници… — каза старата жена.

— Но много ми е чудно, госпожо, че Франц Годар изведнъж започна да живее нашироко. Откъде има толкова пари? Видях го преди няколко дни: облякъл се като граф, пие вино колкото си иска. Чак ми стана криво: Господи, мисля си, годеницата му лежи на дъното на езерото, а той си живее.

— Така ли? — изненада се старицата.

— Разбира се. Откъде има толкова пари?

— Може да е намерил някоя богата приятелка.

— Не, той няма сега никаква приятелка. Кажете ми, госпожо, нямаше ли вашата Ема нещо спестено?

Старата жена разбра смисъла на въпроса и пак стана от стола си.

— Не знам. Ема може да е скрила нещо от мен, а сега Франц да го е прибрал…

— Ето, виждате ли? Може и да не е взел спестяванията й след смъртта, а да я е обрал, докато е била жива, сам да я е убил и хвърлил в езерото. А сега харчи нейните пари! Какво мислите вие за това?

Старицата седеше неподвижно и мълчаливо, а Тилден не искаше да каже нищо повече, докато не се затвърди съмнението, което беше хвърлил в нейната душа.

— Ще отида в полицията — каза изведнъж тя решително.

— И ще направите най-голямата глупост.

— Защо?

— Защото там вече са разпитвали Франц и той е успял да докаже, че по времето, когато е убита Ема, е бил вкъщи. Това са потвърдили неговите съседи, хазайката, даже и полицаят, който стои на пост недалеч от неговата къща и с когото Годар е разговарял, отивайки си вкъщи, цели десет минути.

— Тогава полицията нека поне да го разпита откъде има пари — извика старицата и удари с юмрук по масата.

— Той ще намери отговор и на този въпрос. Годар е приятел с всички проститутки в Женева. Нима не би могъл да намери една, която да се закълне, че му е дала своите спестявания, защото той има намерение да се ожени за нея или нещо подобно?

— Какво да правя тогава?

— Много просто! Идете при Годар и му кажете, че сте научили от един непознат, че вашата племенница е имала спестени пари и че се съмнявате, че той я е обрал и убил. Поискайте да раздели с вас сумата, иначе ще се оплачете в полицията. Кажете му го право в очите.

Тилден очакваше, че пред заплашванията на старата жена Годар ще се съгласи да й даде пари, с което само ще потвърди, че наистина е обрал и убил Ема. Но старицата се възпротиви:

— Той ще ме убие!

— Не се страхувайте, аз ще дойда с вас до неговата къща. Ще остана зад вратата и ако само той посмее да ви посегне, ще се намеся.

Алчната жена се колебаеше. Жалко би било да пропусне такъв случай.

— Кога ще отидем?

— Веднага! Той сигурно още не е станал.