Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Михаил Цвик. Близнаци

Английска. Второ издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-049-8

История

  1. — Добавяне

Мъдър съвет

Час след посещението на Карстен при Регина дойде адвокатът Барте — висок слаб човек с дълго бледо лице, безцветни очи и очила.

— Госпожо — каза той, триейки слабите си ръце и сядайки на стола на професора зад писалищната маса, — подробностите вече ми са известни. Няма да крия от вас, че това е тежка задача и ако не ме беше помолил доктор Карстен, когото много ценя и уважавам, нямаше да се заема с тази работа.

— Защо? — попита притеснена Регина.

— Защото всичко говори против вашия мъж, госпожо! Още не зная откъде да започна, какви обстоятелства да изтъкна, за да докажа неговата невинност. Това ще покаже бъдещето. А сега слушайте ме внимателно, госпожо, вас още днес ще ви извикат на разпит. Не повтаряйте грешките на повечето жени, не говорете за мъжа си като за някакъв ангел, който току-що е слязъл от небето на нашата грешна земя. Не трябва да го правите в никакъв случай.

— Защо?

— Защото тогава следователят ще изгуби доверие във вас. Ще помисли, че вие не можете да кажете друго, освен похвали за мъжа си, и ще търси свидетели, а чуждите хора могат да му кажат всичко, каквото искат. Не забравяйте, госпожо, делото на вашия мъж се води от много умен и изкусен човек, също и добър психолог. А което е най-важното — той отлично е осведомен за всичко. Няма да разпитва, за да научи нещо, което не му е известно, не. Той с разпитите си само иска да провери сведенията, които вече има. Затова вие много повече ще помогнете на професора, ако кажете истината, без да скривате каквото и да е.

— Аз ще говоря истината, но не мога да клеветя мъжа си!

— Никой не иска това от вас, но близкото минало на вашия съпруг е известно не само на полицията, но и на цяла Женева. Не забравяйте това. Вашият съпруг е много популярна личност в града, а такива хора винаги са пред очите на всички. Ако ви попитат как се е държал с вас професорът преди помирението, вие трябва да кажете: лошо. Ако кажете, че той е бил добър към вас, ще ви поставят в неудобно положение с въпроса защо сте се изнесли тогава на горния етаж и сте се затворили във вашите стаи. Ще ви хванат в лъжа. Не забравяйте, че не само вие сте били свидетел на разните сцени, които е разигравал професорът в пияно състояние. Освен вас, вкъщи са били прислужницата, готвачката, а и пациентите, които понякога са виждали повече, отколкото вие мислите. Ако ви попитат дали професорът се е разбирал добре с убитата Ема, трябва всичко да кажете. Не трябва да забравяте, госпожо, че даже и на мен, съвсем чуждия човек, е известно какви страшни сцени са се разигравали в кабинета му между двамата. Фактът, че вашият съпруг не се е разбирал добре с убитата, още не доказва, че той е трябвало да я убие. Колко пъти всички ние се сърдим, караме, дори се и бием. Колкото по-искрени са думите ви толкова повече доверие ще имат в тях, и само тогава, когато спечелите доверието на полицията и съда, вие ще можете по-лесно да помогнете на мъжа си. Надявам се, че сте ме разбрали, че сте съгласна с мен, госпожо.

Регина беше смутена. От една страна, в думите на адвоката имаше много истина, а, от друга страна, тежко беше да бъде обвинителка на напълно променения си съпруг.

— Но с такива показания аз ще създам много лоша представа за моя мъж — опита се да възрази тя.

— Госпожо, тази представа той сам си е създал отдавна вече.

— Знам, но сега е съвсем друг, трудно ще го познаете.

— Отлично, госпожо, но вие сте наивна, ако мислите, че хората са забравили онова, което беше неотдавна. Вие въобще не познавате хората, ако мислите така. Понякога е нужна само една — чувате ли, една-единствена по-лоша постъпка, и нейната сянка ще придружава човека през целия му живот, до гроба. Цялата трагедия на този парадокс се състои в това, че хората и онези, които са склонни към всякакви пороци, винаги сочат с пръст онзи, който само веднъж в живота си се е подхлъзнал. Какво да правим — това не може да се промени.

Адвокатът се сбогува, взе чантата си и обеща да намине на другия ден.

* * *

Следобед отново дойде доктор Карстен. Той отиде право в кабинета, облече бялата престилка и започна да приема пациентите. Те още не знаеха за арестуването на професора и Карстен обясняваше, че е арестуван по някаква грешка на полицията и че той, Карстен, лично помолен от Корти, ще го замества в кабинета му, докато се оправи недоразумението и пуснат професора.

Когато прегледите завършиха, Регина покани доктор Карстен да вечеря с нея. Тя му беше толкова благодарна…

Карстен беше щастлив, че ще прекара вечерта в нейна компания. Едва към полунощ той напусна къщата на доктор Корти. Връщаше се бавно вкъщи, за да не би с бързите си крачки да заличи впечатленията си. Струваше му се, че тази вечер, прекарана в нейна компания, е дивен сън и може всеки момент да изчезне като дим при съприкосновението си с действителността.

И Карстен нарочно тръгна из страничните улици, за да избегне евентуална среща с познати, които, задавайки му обичайния въпрос: „Как сте“, можеха да унищожат радостното чувство, което изпълваше сърцето му, в което бликаше нестихваща ми любов към Регина.