Михаил Цвик
Близнаци (52)

Художникът разпитва следователя

Следователят прие художника Тилден. Художникът се намести удобно в коженото кресло, запали цигара и когато забеляза, че неговото свободно държане до известна степен ядосва следователя, каза:

— Дойдох при вас във връзка с убийството на Ема Зеберг.

— Имате ли нещо интересно да ми кажете?

— Да. Но трябва да ви кажа и това, че лично аз съм много заинтересуван от това тайнствено убийство…

— Всички убийства изглеждат за любителите тайнствени, защото те нищо не разбират — прекъсна го следователят.

— Лъжете се, отлично разбирам всичко в тази история и я разглеждам много по-обективно, отколкото вие, господин следовател, защото не съм заинтересуван да изпратя на господин прокурора колкото е възможно повече и по-скоро материала…

— Моля ви да не се отклонявате! Вашето, мнение по останалите въпроси от общ характер изобщо не ме интересува!

— Чудесно! Но позволете ми да играя няколко минути ролята на следовател. Кажете ми, моля ви, защо следствието е отделило толкова малко внимание на приятеля на убитата — Франц Годар? Защо никой не се занимае с въпроса как този нехранимайко, който нищо не работи и вече е изгубил своята доходоносна годеница, сега може да посещава първокласни барове, да носи скъпи дрехи от английски плат? Защо никой не го попита откъде има той в портфейла си сумицата от две до три хиляди франка? Заинтересувал ли се е някой от вас как е живял този Франц Годар преди убийството на Ема Зеберг? Не, господин следовател, вие не сте показали ни най-малък интерес, но аз поправих вашата грешка. Още не съм разбрал откъде Франц има пари, но разбрах, че преди убийството на Ема той не е могъл да си купи дори кутия цигари и с часове е стоял под градския мост, чакайки Ема да донесе пари, които е спечелила от случайни мъже.

— Какво искате да кажете — че Франц е убил Ема ли?

— Да… а може би и нещо друго.

По лицето на следователя се появи иронична усмивка.

— Имам доказателства, че той не е замесен в убийството. През онази нощ бил в квартирата си. Но затова пък ми е добре известно, а и сам Корти не отрече, че през това време той е бил на брега на Женевското езеро. Не отрича също, че е търсил Ема Зеберг.

— Но знаете ли вие, че Ема Зеберг е била при Корти и че му е оставила един документ с много важно съдържание? В него е написано черно на бяло, че Ема е играла ролята на бременна жена, че Корти я е хванал в лъжа и че тя му е подписала, че в бъдеще няма да има никакви скандали и претенции? Питам ви, господин следовател, защо е трябвало професорът да убие момичето, като е имал този документ в ръцете си?

— Вие сте наивен, господине! Въпреки че е подписала това, Ема все пак е намерила възможност да му направи сцена пред операта, в присъствието на не по-малко от стотина свидетели. Това е станало няколко часа преди убийството. И същата вечер Корти е разбрал, че никакви документи няма да го спасят от нови скандали. Той е разбрал, че даже и пари не могат да го спасят от тази жена, която много често се напивала. В такива случаи и полицията даже не може да помогне. Единственото, което можеше да направи онази вечер полицията, беше да арестува Ема Зеберг, да я задържи в участъка, докато изтрезнее, и после, в случай че подновеше своите изнудвания, да бъде лишена от свобода за десет-двадесет дни. Такава почивка в чистия и топъл затвор не плашеше Ема. Върху всичко това Корти е размислил тогава и е решил да предприеме по-радикални мерки. А те са били: убийство. Трябва да подчертая, че още една причина е накарала Корти да прибегне към убийство: любовта към жена му и страхът да не я изгуби. Корти е знаел, че неговата жена няма вечно да търпи това положение и е решил да свърши с тази история веднъж завинаги. Той сам, разбирате ли, сам е написал на жена си бележка, в която казва, че „трябва да премахне този трън от техния живот“. Препоръчвам ви, господин Тилден, да не се месите в тази работа. Всички хора се смятат по-умни и по-досетливи, отколкото сме ние, специалистите; които познаваме престъпниците и престъпленията. Всичко, както виждате, е съвсем просто и ясно.

— Добре, не отричам, че вашите доводи могат да убедят прокурора, дори и съда. Но мен те не могат да убедят!

— Това не ме интересува, господине!

— Все пак чуйте ме, господин следовател. Предполагам, че Франц Годар е убил Ема Зеберг, преди професор Корти да стигне до брега на езерото.

— Глупости! Убитата през онази нощ е видяна в четири различни локала, а също така са видели и Корти, който е търсил някого.

— Тогава обяснете ми, защо изчезна така изведнъж Франц Годар веднага след като разбра, че се интересувам от неговите работи?

— Как така изчезнал! — учуди се следователят.

— Да, изчезна и въпреки всичките ми старания, не можах да науча новия му адрес. Тук, в Женева, той не е записан на нов адрес.

— Това още нищо не значи. Парите, които сте видели у него, може да е откраднал, а понеже вие сте се заинтересували за произхода им, е сметнал за най-разумно да се скрие. Не отричам, че Франц Годар е отвратителен тип, но той е много страхлив, за да може да извърши убийство. Помислете сам колко е могла да спести Ема, щом като той всяка вечер е прибирал печалбата й. Не, Годар е крадец, нехранимайко, но да убие, е по-малко вероятно, отколкото професор Корти, който е действувал в афектирано състояние, отчаяно… А сега, господин Тилден, вярвам, че ще се успокоите и ще се върнете към вашите платна и четки. Те ви подхождат много повече, отколкото криминалистиката.

Тилден си отиде много потиснат. Вече беше започнал да губи вяра в мисията, която доброволно беше поел, но у него напираше едно чувство, което не можеше да заглуши: чувството, че професор Корти е невинен.

Един въпрос не му даваше спокойствие: откъде е могъл професор Корти да знае, че през онази нощ Ема Зеберг ще бъде на брега на езерото? Корти отдавна беше прекъснал всякакви връзки с нея и не е могъл да знае къде тя прекарва вечерите си. Нима ако е имал намерение да й предложи пари, не е било по-просто да я повика в своята къща или да отиде у тях? Всичко това беше много чудно!

„Нима професорът е убил Ема Зеберг? Нима се лъжа, като мисля, че това е работа на Франц Годар? Защо тогава Годар изчезна?“ — питаше се неуморимо художникът.