Михаил Цвик
Близнаци (64)

Художникът разкрива картите си, но…

— Можете ли да станете сам или трябва да ви помогна? — попита художникът и без да дочака отговор, вдигна Годар от земята и го настани на един стол.

— Защо ме преследвате? — попита с плачевен глас Годар бършейки кръвта от лицето си.

— Заради убийството на Ема Зеберг и защото заради вас е затворен и се мъчи един невинен човек, един голям учен. Преследват се само онези, които се крият. Честните хора нямат причини да бягат от Женева и да живеят, без да са регистрирани в полицията. Ако ви интересува как и защо бях сигурен, че ще ви хвана точно днес и точно в тази къща, мога да ви кажа. Един ден в отсъствието на доктор Карстен претърсих цялата му къща и намерих в малката стаичка, там до кухнята, угарки от вашите любими цигари „Фин“ и шише от вашия любим коняк. Тогава разбрах, че доктор Карстен ви е скрил в къщата си, а по-късно ви е изпратил в Росби…

— Откъде знаете, че бях там? — попита изненадан Годар.

— Ще ви кажа и това. Само имайте търпение. Значи след това откритие разбрах, че Карстен, единствено той, ви снабдява с пари, и то, защото сте убили Ема Зеберг и с помощта на Карстен и Барте много изкусно сте стоварили цялата вина върху професор Корти, когото Карстен искаше на всяка цена да разведе с жена му. Нима не е така? Чакайте, слушайте по-нататък! Тогава намерих следите ви. Карстен се изплаши, че ще успея да ви предам на полицията и тогава ще бъде разкрита неговата тайна. Затова ви е скрил при себе си, а после ви е дал пари да изчезнете от Женева. И вие наистина сте отпътували там, където ви е било наредено да отпътувате. Било ви е обещано, че ще ви изпращат пари за издръжка…

— Господи, откъде знаете всичко това?

— Търпение, драги, търпение! Всичко ще узнаете! Когато доктор Карстен полудя…

— Какво? Доктор Карстен полудя…

— Да, той не можа да понесе повече опасната игра, която беше започнал. Полудя, а вие сте останали в Росби без пари. Затова бях сигурен, че ще се върнете в Женева и първия човек, към когото ще се обърнете, ще бъде Карстен. Както виждате, не се излъгах. Сега искате да чуете откъде научих всичко това? Много просто! Шест нощи непрекъснато влизах в тази къща и прибирах всички писма до Карстен. Знаех, че ще бъдете принуден да му пишете веднага щом останете без пари. И така стана. Вие изпратихте две писма на Карстен, в които го заплашвахте, че ще се върнете в Женева, ако не ви изпрати издръжката. Изпълнихте думата си и пристигнахте тук — нещо, което аз и очаквах. Вашите писма ми откриха вашето местопребиваване, защото на пощенските марки, както ви е известно, чиновниците имат навика да удрят печат с името на мястото, от което се изпраща писмото. Ето ви решение на моята тайна. А сега да поговорим за вашите тайни, Годар…

— Аз нямам никакви тайни.

— Така значи? А защо дойдохте днес тук? Какво търсехте в тази къща?

— Уверявам ви, само да пренощувам и нищо повече!

— А, защо точно тук дойдохте да пренощувате? Какво ви свързва вас — човека, който два пъти е лежал в затвора, крадец и убиец, с доктор Карстен?

— Не съм убиец! Убиец не съм!

— Добре, добре. Няма защо да спорим за това, иначе съдът не би имал какво да прави. Значи питам ви: Защо дойдохте точно тук да пренощувате?