Тами Хоуг
Наследство на злото (63)

62.

— Не мисля, че мога да стана — отвърна Кари. — Вързана съм към някаква тежест.

Демпси изсумтя нетърпеливо, хвана одеялото и го дръпна, за да открие краката й. Като държеше оръжието си в едната ръка, той извади ловджийски нож с широко зловещо острие от кожения калъф на колана си. С две ловки движения кабелните възли минаха в историята. Той прибра ножа.

— Сега ставай!

Тя седна и одеялото се свлече около нея. Но с пръстите на дясната си ръка тя успя го задържи така, че ножът да остане скрит.

— Какво смяташ да правиш с мен? — попита, докато се изправяше на колене.

— Срещу теб ще има процес. Аз ще произнеса присъдата и ще определя наказанието ти. Същото, което направих и с адвоката.

Докато говореше, звучеше напълно разумно. Беше убеден, че това е неговата работа, неговото задължение и той трябва да го извърши. Това беше.

— С Кени Скот?

— Да, с него. Той получи точно онова, което заслужаваше. Ти също ще го получиш.

Кари нямаше никаква представа какво може да е направил с адвоката на Карл Дал, но не попита. Скоро щеше да разбере, ако Стан Демпси продължеше започнатото.

— Ти си ченге — каза тя. — Добро ченге. През целия си живот си работил, за да защитаваш и да служиш на гражданите. Как може да вършиш това?

Той я изгледа, сякаш не можеше да повярва, че тя не разбира.

— Защото все някой трябва да го свърши.

Хайде, Сам…

— Но ти нарушаваш закона! — продължи Кари. — Как можеш да постъпваш така и да говориш за правосъдие и справедливост?

— Аз не гледам на нещата по този начин — отвърна Демпси. Пистолетът му все още сочеше към нея почти небрежно.

— Ще отидеш в затвора, детектив — рече Кари, надявайки се, като изрече чина му, да събуди нещо в разсъдъка му.

— Не, няма.

За миг обмисли идеята да му каже, че Ковак е на път към тях. Но реши, че тази информация едва ли щеше да промени с нещо курса му на действие, освен да го подтикне да я убие по-скоро, преди да успеят да му попречат.

— От колко години си полицай? — попита вместо това. — Двадесет години? Повече? Нито една от тях няма да означава нищо, ако направиш това. Така ще те запомнят и за това ще те съдят.

Голямата му уста се изкриви в гримаса.

— Ти нищо не знаеш. Вие си седите на съдийския престол с вашите тоги — рече с презрение Демпси. — Пред вас просто се разиграва нещо като голям мач между адвокатите, а вие сте реферите. Жертвите не означават нищо за вас.

— Това не е вярно!

— Да бе! Виж само как се отнесе с Марлене Хас! Тя беше честна и почтена жена, която просто искаше да има семейство. Искаш ли да знаеш през какъв ад я бе прекарал Карл Дал?

— Знам какво й е сторил.

— И въпреки това даде на този кучи син всички възможни отсрочки. Може би не знаеш какво е да бъдеш жертва, докато сама не станеш една от тях. Ставай!

Кари не можеше да протака повече. Когато се изправеше на краката си, Демпси щеше да я накара да остави одеялото. Трябваше или да пусне и ножа заедно с него, или Стан щеше да й го отнеме.

— Ставай ти казах! — извика повторно и още по-ядосано той.

Над сградата се разнесе гръм. Демпси вдигна глава и погледна нагоре. Кари използва разсейването му и бързо преобърна с пръстите си ножа с дръжката надолу, като го пъхна под дългия ръкав на ризата. Когато Демпси се обърна към нея, стана.

— Иде буря — съобщи той, сякаш времето силно я интересуваше.

Посочи й с дулото на пистолета да излезе от стаята.

Отломките се забиваха в ходилата на босите й крака. Кари се опитваше да не вдига шум. Това можеше да го разгневи още повече — че се оплаква, защото стъпва върху счупени стъкла и камъчета, докато Марлене Хас е била подложена на нечувани мъчения.

Тя не си въобразяваше, че Стан Демпси може би таи някакви симпатии към нея. Онова, което се въртеше в главата му, бе справедливост — сигурна и бърза. И Кари се страхуваше, че това ще бъде справедливост от ужасен вид.

Скоро щеше да й се наложи да действа. Ако можеше да го направи, когато излязат от сградата…

Дори само мисълта да забие ножа в някое друго човешко същество бе ужасяваща за нея. Цялата й кариера бе посветена на борбата срещу насилието. В целия си живот никога не бе извършвала акт на насилие срещу друг човек или каквато и да е форма на живот.

Тя не знаеше дали ще успее. Онова, което държеше в ръката си, не бе парче пластмаса, което да причини малки наранявания. Това беше нож за обезкостяване, остър като бръснач. Кари се опита да си представи какво е чувството да замахнеш и да прободеш с острие кожата на някой, да минеш през мускулите, да влезеш във вътрешните му органи. Тази мисъл направо я разболя. Тя трепереше цялата, всички клетки до самата й същност в нея се гърчеха в агония.

Хайде, Сам…

Нямаше начин да знае колко наблизо е помощта. Ако Стан Демпси я напъхаше в някоя кола и тръгнеше с нея…

Кари бе действала като обвинител и съдия в достатъчно случаи с изнасилване и убийства, за да знае, че влезе ли една жена в кола с мъж, склонен към насилие, все едно са й прочели смъртната присъда.

Когато приближиха мястото, където тя и Карл бяха влезли в сградата, успя да види, че яркосиньото небе, което я бе заслепило, когато Дал бе отворил капака на багажника преди часове, го нямаше. Сега по него се търкаляха тежки сиви облаци. Торбестите им кореми висяха ниско, придавайки зловещ оттенък на светлината, която се бореше да проникне през тях.

Над главите им отекна още една гръмотевица.

Кари бавно и внимателно започна да спуска ножа надолу към ръката си сантиметър по сантиметър.

Когато излязоха навън, Демпси я обърна наляво и тя ахна.

Карл Дал бе закопчан с белезници към старата желязна релса на стълбите и висеше отпуснат. Може би беше в безсъзнание, а може би беше мъртъв. Главата му бе покрита с кръв.

— Ето, виж какво стана с него — произнесе Демпси. — И това е само началото.

— О, Господи! — прошепна Кари.

Очите на Дал бяха полуотворени, челюстта му висеше отпусната. Той не мърдаше. Тя не можеше да определи дали диша или не. Имаше толкова много кръв, че й се струваше сякаш някой бе излял един галон червена боя върху главата му.

— О, Господи!

Ето какво Стан Демпси разбираше под правосъдие и справедливост. Това. Стомахът й се стегна, тя се наведе напред, но от устата й не излезе нищо. Тялото й се опитваше да отхвърли онова, което виждаше.

— Това е справедливост! — изкрещя Демпси, навеждайки се над нея. — Ето това е справедливост!

Сега или никога…

Кари бързо се изправи и силно го блъсна с главата си в брадичката. Направи половин стъпка назад, изправяйки се напълно. След това се завъртя към него и замахна с дясната си ръка с всичката сила, която имаше. Острието на ножа влезе в корема му толкова лесно, че я шокира.

Демпси се преви в кръста и се заклатушка назад, измъквайки се от ножа, който Кари все още държеше в ръката си. Тя изглеждаше изненадана. Това не бе част от плана й.

Той сложи лявата си ръка на мястото, където ножът бе влязъл в него. Кръвта течеше между пръстите му. Дясната му ръка все още държеше пистолета, но толкова отпуснато, сякаш бе забравил, че е там.

— Ти ме уби — прошепна изненадано Демпси. — Аз нямаше да те убия.

Кари стоеше и го гледаше ужасена, неспособна да помръдне.

Без предупреждение той скочи към нея. Прекалено изненадана, за да реагира, тя се заклати, загуби равновесие и падна. Стан Демпси падна върху нея, като тежестта му извади въздуха от гърдите й. Тя се опита да помръдне, но не можа.

Той пъшкаше, охкаше и се опитваше да се изправи. Кари можеше да почувства как кръвта му, топла и мокра, попива в ризата й.

Истерично започна да пълзи като рак, за да се измъкне изпод него. Той вече бе на колене и ръце. Опитвайки да си поеме въздух, със замъглено зрение, Кари се превъртя настрани, изправи се на крака и хукна да бяга. Адреналинът я зареждаше като гориво с най-високо октаново число.

Тя тичаше към пътя, чувствайки, че губи контрол. Струваше й се сякаш тялото й фучеше напред по-бързо, отколкото мисълта или краката й.

Все едно изкачваше силно наклонен хълм.

Зад нея прогърмя изстрел.

Тя падна, сякаш някой хвана краката й и ги издърпа изпод тялото. Удари се в твърдата земя, която я подхвърли два пъти. В дланите, лактите и брадичката й се забиха дребни камъчета.

Кари се приземи, свита на купчинка като парцалена кукла, и остана да лежи неподвижно.

Накъде дълбоко в съзнанието си регистрира съвсем замъглено, че започва да вали.