Тами Хоуг
Наследство на злото (58)

57.

Кари почувства как всеки мускул в тялото й се стяга и противопоставя на треперенето. Тя затвори очи и се престори, че заспива, докато Карл Дал продължи да гали косата й и да шепне „Ти си моят идеален ангел“. Отново… и отново… и отново…

Нямаше представа колко време е минало. Един час й изглеждаше като няколко минути. Минутите й се струваха часове.

Въпросът кой е бил неговият последен ангел се въртеше в главата й и всички възможности, които й идваха наум, бяха все лоши. Мъже като Карл не произхождаха от щастливи семейства с предани родители. Те имаха нещастно детство. Или нямаха баща, или бащата беше побойник. Обикновено майката обвиняваше детето си за всичко лошо в живота й или се бе залепила за него и бе прекалено всеотдайна заради насилието, упражнявано от бащата най-вероятно и върху двамата. Детето съвсем отрано научаваше каква мощ има насилието и неговият единствен опит по отношение на жените бе една ужасна и изкривена история, гарнирана единствено с омраза и самоомраза. Погнуса и отвращение от себе си.

Някои хора биха изпитали съжаление към всички Карл-Даловци по света. Тя съжаляваше детето Карл, но една тъжна история, едно нещастно детство не бе разрешително за извършване на убийство. Кари познаваше много хора — полицаи, адвокати, социални работници, — които като деца бяха преживели и изстрадали същото като Карл Дал, но бяха го преодолели и надраснали, вместо да се оставят да бъдат победени от него.

Но тя по природа бе обвинител, а обвинителите обикновено мислят в черно и бяло. Добро или зло. Невинен или виновен.

А като съдия трябваше да работи със завързани очи.

Кари се чудеше кой ли е бил последният ангел на Карл и какво и е станало с него, или нея. Дали смяташе майка си за ангел и дали тя бе умряла от старост, от болест или от насилието на бащата? Дали този ангел не е бил неговата юношеска любов? Или неговата първа жертва? А може би последната?

Марлене Хас е била добра и любезна с него, предложила му е работа, предложила му е храна. Той е отвърнал на нейната доброта с ужас. Карл Дал не бе човек, предопределен за щастлив край.

Кари се опита да си представи какво щеше да се случи с нея, ако не успееше да избяга. Карл щеше да разиграва своята малка фантазия — че я обича и се грижи за нея, но все по някое време щеше да се измори или да почувства необходимост от развитие. Или тя щеше да направи нещо, с което да го ядоса, и тогава гневът му щеше да се превърне във фитил, който да подпали насилието. И той щеше да я убие.

„— Не мога да стоя дълго на едно място.“

„— Защо?“

„— Просто е най-хубаво да се местиш.“

Не можеше да я вземе със себе си. Тя щеше да го бави, да му пречи и да привлече вниманието на хората към него. Той имаше само едно практично и целесъобразно решение за ситуацията.

Кари отвори очите си съвсем малко. Можеше да види ножа, който бе откраднал от кухнята й, да лежи на самоделната масичка на около метър и половина от нея.

Усещаше телефона си в джоба на панталона.

Карл се отдалечи на пръсти, като остави главата й на възглавницата. Той проговори с най-тихият шепот, сякаш вярваше, че тя, макар и подсъзнателно, може да го чуе.

— Сега трябва да изляза навън, за да се облекча, ангелче. Съжалявам, но трябва да съм сигурен, че няма да ме напуснеш.

Кари лежеше съвсем неподвижно, когато той дойде до краката й. Зави пластмасов кабел около единия й крак, сетне около другия, сложи ги един върху друг и ги върза с примка. Сетне използва още кабел, за да завърже примката към бетонен блок. Най-вероятно нямаше да бъде в състояние да се изправи, камо ли да избяга.

Тя чуваше как той се движи из малката стая, след това престана да го чува. Преброи до дванадесет, защото се страхуваше, че ако отвори очите си по-рано, той може да стои до вратата и да я наблюдава. Но Карл, слава Богу, бе излязъл.

Трепереща от страх, Кари седна, извади телефона от джоба си и натисна бутона, за да го включи. Притисна го до гърдите си, за да заглуши тихата мелодия, която апаратът издаде, и загледа с тревога и нетърпение екрана, който казваше, че търси сигнал.

— Хайде, хайде по-бързо — прошепна тя. Трепереше толкова силно, че се страхуваше да не го изтърве.

Една чертичка светна върху индикатора, сетне втора. Иконката в долния десен ъгъл, която показваше състоянието на батерията, й каза, че е останало съвсем малко мощност.

— Хайде, хайде…

Светна трета чертичка и на екрана се появи името на телефонния оператор. Имаше връзка.

Кари набра номера на Ковак и заслуша как звъни неговият телефон.

— Хайде, Сам…