Тами Хоуг
Наследство на злото (59)

58.

— На едно от малките езера на Минетонка има бунгало — обясни Елууд. — Принадлежи на Уолтър Демпси. Открих това име в личния файл на Стан отпреди няколко години, като човек за връзка.

— Обади ли се на местните ченгета? — попита Ковак.

— Изпратиха три екипа да блокират мястото и да арестуват Демпси, ако е там.

— Ти и Тинкс отивайте. Вижте кое какво е. Кой знае? Може би ще имаме късмет. Може би се е върнал да си поеме дъх, след като е приключил художествения си проект по разкрасяването на Кени Скот.

— Ако не е там, ще се върне — каза Елууд, — а ние ще оставим местните ченгета да наблюдават мястото. Когато се появи, ще го заловят по бели гащи.

— Той сигурно държи цял арсенал от оръжия в бараката — предположи Ковак.

— Вече ги предупредих. — Елууд кимна към вратата на стаята за разпити. — Как върви там?

Ковак се намръщи.

— След среща с тези хора искам да си пусна горещ душ и да търкам кожата си до посиняване. Шайка перверзни мръсници.

— Абсолютно — съгласи се Елууд.

— А Типен разпозна ли негодника?

— Познай.

— Не искам да познавам — отговори с погнуса Ковак. — Мили боже! Напомняй ми никога да не сядам на стол, от който е станал той.

— Стига де, той учи киноизкуство — най-сериозно рече Елууд. — Филмите от тази категория са жанр и независимо дали ти харесва или не, са защитени от Първата поправка за правото за свобода на словото и изразяването.

— Кой знае защо си мисля, че Бащите основатели^[1] не са имали предвид „Деби оправя Далас“^[2], когато са я писали — рече сухо Ковак. — Кажи му, че ще ослепее, ако продължи да гледа тези мръсотии.

Мобилният телефон иззвъня на колана му. Той го взе и погледна екрана.

— О, господи! — въздъхна тежко, а сърцето му затупка ускорено.

Беше Кари.